Публикувам писмо, което получих за този случай 1:1
Неофициално работата по случая със Сашко от Сандански, отдела за закрила на детето в града е започнал през месец ноември 2008г. Тогава бащата отправя молба към служителите за оказване на съдействие, във връзка с подаване на жалби срещу здравните органи, поради неполучаване на компетентна здравна помощ спрямо сина му. От 20 дневна възраст детето има здравословни проблеми свързани с изхождане на кръв, които се проявяват периодично. Детето е лекувано в реномирани столични клиники и МБАЛ „Свети Врач” Сандански. След прилагане на лечение с кръвоспиращи системи проблемите отшумяват, но при завръщане в домашна среда отново се проявяват. По данни на бащата в редица от клиниките, където е лекувано детето – София и Сандански, му се отказва приемане за лечение и оказване на необходимата здравна помощ и след заплащане на съответни суми на детето е оказвана такава.
Социалните работници от Сандански са оказали съдействие съгласно нормативната уредба за отпускане на парична помощ с оглед лекуване на детето и покриване на направаните разходи до този момент.Официално по случая социалните работници започват работа след сигнал от началник отдела за закрила на детето в община Красно село град София през месец март 2009г. за неглижиране от страна на родителите. След направена оценка на сигнала е констатирано, че съществува риск за здравето на детето и е изготвен план за действие с цел предприемане на мерки в семейна среда с оглед повишаване на родителския капацитет , спазване на необходим режим на отглеждане на детето с оглед спазване на личната му хигиена, подходяш хранителен режим и приемане на предписаното медикаментозно лечение. Към момента не са констатирани обстоятелства застрашаващи живота на детето и оказване на насилие над него. От отдела са извършени редица проверки в семейството, събрана е информация от съседи и близки на семейството. Изготвена е съответната документация с предоставените от страна на семейството епикризи издадени от съответните компетентни органи от лечебните заведения, в които е хоспитализирано детето, от които е видно, че се касае за медицински проблем. На детето са поставяни диагнози: хроничен гастроентероколит, гастроентероколитис акута, обстипацио, хронична болест на червата.
Проведени са и срещи с лекуващите лекари от МБАЛ Сандански. При една от тези срещи от страна на началник отдела за закрила на детето в Сандански и социален работник е изискано компетентно становище относно причините за периодично повтарящите се здравословни проблеми на детето и дали е възможно сексуално насилие към него. От страна на лекарите е изказано становище, че е възможно физическо такова на основание епикриза от друга клиника, в която липсват такива данни.
От страна на отдела в Сандански е потърсено съдействие от прокуратурата в града с цел разрешаване на казуса, но от проведения с прокурора разговор става ясно, че не са на лице доказателства за предприемане мярка за извеждане на детето от семейството. Въпреки това от социалните работници е започната работа за убеждаване на семейството детето да получи закрила чрез предостяване на социална услуга „Седмична грижа” в Дом за Медикосоциални грижи Благоевград за което бащата е попълнил необходимата молба.
При среща на бабата по бащина линия с завеждащия детско отделение лекар д-р Трендафилова същата я е уведомила, че от страна на социалните работници са предприети мерки за настаняване на детето в институция. В следствие на този разговор доверието между социалните работници и семейството на детето е разрушено и още на следващия ден бащата оттегля подадената молба. Продължава работата със семейството по изготвения план до момента, в който детето е прието в клиника Пирогов София с опастност за живота и за първи път от страна на лекарите е изказано по-категорично мнение за евентуално сексуално насилие и срещу бащата са повдигнати обвинения.
Въпреки извършената в съответствие с нормативната уредба в страната работа от страна на социалните работници след случилото се цялата отговорност е прехвърлена върху тях и по медиите се декларира налагане на най-строги дисциплинарни наказания срещу тях.
Лекарите, които до този момент не са заявили категорично мнение отностно причините за състоянието на детето и не са извършили задължителните действия по консултиране със съдебни лекари и други специалисти, както и уведомяване на прокуратурата се стремят всячески да отхвърлят от себе си вината и цялата такава да бъде прехвърлена на социалните работници, които не са единственият орган по закрилата на децата в тази страна и на практика се оказват изкупителна жертва по случая, в който са замесени редица други институции и до този момент не са предприели действия по компетентност.
На фона на това, което се случва в стрната в момента(имам впредвид обвиненията срещу бифшата министъка Масларова за присфояване на милиони от социалното министерство) тези хора(социалните работници) за заплати от 350-400 лева са длъжни да работят с тая измет под непрестанни заплахи срщу тях и семействата им. Докато там, за където сме тръгнали (Европа) с един такъв случай се занимават двама-трима специалисти, то нашите родни такива имат по 50-60 случая. Попълват десетки справки и документи, за да могат политиците във времето, когато не пишат агентурни сведения или се разправят по смолети и магистрали, да си чешат езиците и да замазват очите на европейските чиновници, вижте аджаба ние колко работим.Роми ли не включвеме, деца и инвалиди ли не закриляме…,абе, работа до скъсване „в полза роду“. И когато свръх компетентните ни медицински и други специалисти се „окакат“ или пък ги хванат с рушвет, винаги някой друг им е виновен и по възможност по беззащитен, за да може измъкванетода е най-безболезнено за тях.
Звучи правдоподобно и българско…
Псувам, при това много псувам. И пак ще псувам. Докато майките на безотговорните доктори, безотговорните социални работници, безотговорните юристи и некомпетентните управници, чиито заплата плащам аз и целия народ, не забременеят. Да е******….