Когато бях малък се влюбих в Рупи. Беше най-яката мацка в квартала. Имаше гърди като Стара планина, ръце – като Марица и Дунав, зъби остри като върховете на Рила и Пирин, очите ѝ – бистри като рилските езера, а отдолу, ммм космата като Странджа планина.
Имаше даже едно място, дето расте но не старее. Сетете се за какво говоря. :)
Пораствах ли, пораствах и все бях влюбен в нея. Дойде момент обаче, когато взе да ме крънка за пари:
– Дай, вика тя, малко парички за да ми замязат ноктите на магистрала Тракия.
Давам, к’во да я правя, нали съм влюбен.
– Искам, казва ми един ден, ей тука това зъбче като Дунав мост 2 да го направиш.
Правя аз, много ясно.
– Абе, кожата ми се е опесачила, вика ми, я ми оправи малко моренцето и сочи с поглед надолу.
– Искам, вика, една оръгличка като Южен поток да блести ...
Оказа се, освен всичко, че има семейство с още 27 деца и някакъв дето ѝ бил приемен баща. През няколко години даже го сменяли, защото давал все по-малко пари. Заради него се надяваше да бъде красива.
Давам аз пари, макар, че виждам, че отиват само за пиячка, а порите по кожата и ставаха все по-големи – чак кола можеше вътре да се събере.
Като я хванах да ходи в чалга-дискотека и да се целува с борчето Бойко, разбрах че нашата любов няма да я бъде дълго и ще се разделяме май…
Аз и виках Рупи, а другите ѝ викаха Република България.
