През уикенда бях в Русе – градът на моловете. Повечето от тях бяха пълни с ..въздух и малко хора. Дори в събота в 10 часа на една от пъртвите прожекции на детско култово филмче имаше не повече от 20 човека. В друг мол, само продавачките стояха и се чудеха защо и днес ги няма румънците.
Икономиката в Русе, както и в повечето градове в България я няма. Всичко е внос от Турция, Китай или нелегално производство на Найк идващо от фабриката до стария тец в Русе.
Всички фабрики са закрити, 2-3 се оправят, като не плащат заплати и гледат как да скатаят от данъци, като перат пари в съседната държава от другата страна на Дунава.
Хляб дори няма – мизерията е по-зле от всякога, но молове има.
Като си гладен не ти трябва да мислиш, защото ще вземе да ти хрумне нещо глупаво – я да си смениш правителството, я да направищ някакъв протест или да потърсиш правата си или да хванеш един кол увит във вестник и да идеш в магазина да се наядеш, като минеш през витрината или през пазача, който ще те пусне, щото бачка за 200 лева, през 2 месеца.
Ето затова има забавления по телевизията – XFactor, „пряка демокрация“ и онова дето канят тъпи политици и ги питат „ще си изпълните ли обещанието“.
Икономика няма, молове и зрелища има.
