Има надежда… (още едно пътуване до София)

Преди седмица бях в България. При предното ми идване, бях написал следното и сега ми е супер яко, че мога да кажа, че нещата се оправят.

Хората

Срещнах се с много хора от България. Преди виждах уморени и нещастни лица и души, а сега някак си всички грееха и имаха желание за създаване на нещо, а не само за мърморене и мразене. Принципно е много лесно да се мрази и много трудно да се създава, но виждам много хора, които правят разликата и това ме радва.

 

Средата

Въздухът беше отратителен, алергията ми се запали и то с голяма сила, но все пак виждам толкова много промени в София, че ми стана гот. може би срещу всяко от тях ще има критики, но мен ми харесва, че София става все по-хубава.

Обслужването на места е трагично, но във повечето места, където бяхме, беше на велико ниво. Хората ни благодаряха, че сме отделили време да работим с тях, въпреки всичките ми мрънканици.

 

Малко негативизъм не вреди

Надявам се, догодина, когато си дойда отново, тази част да отпадне и всичко да е променено :)

  • Таксито, започна с „Моеш да си запалиш“ и свърши с „Еееее, забрайл съм да го пусна ли…тцтц…15 лева“.
  • Автобусният транспорт е ужасен. Линията Габроео – София още живее в социализъма. Дублирани билети, липсващи места за багаж, тесни седалки и друсане като за последно.
  • В хотела, в който съм платил над 8000 лева за настаняване на група, всячески се опитваха да ми вбесят.

 

За да бъда позитивен, ще кажа, че виждам светлина в тунела и тя не е влак!

Оставете ми коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.