Кои български евродепутати подкрепиха сканирането на частните ни комуникации и как? #chatcontrol

През лятото на 2021 година Европейският Парламент прие регулация позволяваща на доставчици на електронни услуги доброволно да прилагат сканиране и обработка на лични нешифровани съобщения с цел да се пресекат опити за споделяне на съдържание нарушаващо правата на децата.

Тази регулация наречена ChatControl 1.0 e вече действаща и към момента няколко платформи, които несъмнено се използват и в България „слушат“ вашите лични съобщения, обработват ги чрез инструменти, които са собственически и без ясна информация какво правят и ако намерят „нарушение“ алармират системата на полицията.

Част от тези платформи са (PDF)

– Facebook Messenger (в частта, която не е шифрована от край до край)

– Gmail пощата и пощата на Apple

– Част от услугите на Майкрософт

– SnapChat

Дяволът е в детайлите!

Въпреки доброто намерения на законодателя, въвеждането на тотално наблюдение на комуникацията, първо е неефективно, второ нарушава правата за частната кореспонденция и трето е изпълнено непрозрачно, като няма гаранции за това какво се прави още с вашите съобщения.

Нека да погледнем аргументите на ЕК чрез които повечето депутати бяха убедени да гласуват „за“ един такъв нарушаващ правата процес, въпреки добрата главна идеа – борба със сексуалните престъпления срещу деца.

Твърдение 1: „Днес снимки и видеоклипове, изобразяващи сексуално насилие над деца, се разпространяват масово в интернет. През 2021 г. в Националния център за изчезнали и експлоатирани деца на САЩ са докладвани 29 милиона случая.“

А каква е истината:

Да се говори изключително за изображения на сексуално насилие над деца в контекста на контрола на чата е подвеждащо. Със сигурност материалите, свързани със сексуална експлоатация на деца (CSEM), често представляват кадри на сексуално насилие над малолетни и непълнолетни (материали, свързани със сексуална злоупотреба с деца, CSAM).

Международна работна група от институции за закрила на детето обаче посочва, че „престъпните“ материали включват и записи на сексуални действия или на полови органи на малолетни и непълнолетни, при които не се използва насилие или не участва друго лице.

Споменават се и записи, направени в ежедневни ситуации, като например семейна снимка на момиче по бикини или голо в ботушите на майка си. Записите, направени или споделени без знанието на непълнолетното лице, също са обхванати.

Наказуемият CSEM материал включва също комикси, рисунки, манга/аниме и компютърно генерирани изображения на измислени непълнолетни. И накрая, „престъпните“ изображения включват и самостоятелно направени сексуални записи на непълнолетни, например за препращане на партньори на същата възраст („секстинг“).

Твърдение 2: „Само през 2021 г. в света са докладвани 85 милиона снимки и видеоклипове на сексуално насилие над деца.“

А каква е истината:

Има много подвеждащи твърдения, които се разпространяват относно начина на количествено определяне на мащаба на изображенията на сексуална експлоатация на малолетни и непълнолетни (CSEM). Цифрата, която Комисията на ЕС използва, за да защити плановете си, идва от американската неправителствена организация NCMEC (Национален център за изчезнали и експлоатирани деца) и включва дублирания, тъй като CSEM се споделя многократно и често не се изтрива. Като се изключат дубликатите, от докладваните 85 милиона уникални записи остават 22 милиона.

75 % от всички доклади на NCMEC от 2021 г. идват от Meta (FB, Instagram, Whatsapp).

Вътрешният анализ на Фейсбук гласи, че „повече от 90 процента от [CSEM във Фейсбук през 2020 г.] са идентични или визуално подобни на предишно докладвано съдържание. А копия на само шест видеоклипа са били отговорни за повече от половината от съдържанието, свързано с експлоатация на деца“.

Така че често цитираните цифри всъщност не описват мащаба на онлайн записите на сексуално насилие над деца. Те по-скоро описват колко често Facebook открива копия на кадри, за които вече знае. Това също е от значение.

Не всички уникални записи, докладвани на NCMEC, показват насилие срещу деца. 85-те милиона изображения, докладвани от NCMEC, включват и сексинг по взаимно съгласие, например. Броят на изображенията на насилие, докладвани на NCMEC през 2021 г., е 1,4 милиона.

Твърдение 3:“По дкрепено от Европол разследване, основано на доклад от доставчик на онлайн услуги, доведе до спасяването на 146 деца по целия свят, като над 100 заподозрени бяха идентифицирани в ЕС.“

А каква е истината:

Докладът е изготвен от доставчик на облачни услуги за съхранение, а не от доставчик на комуникационни услуги. За да се извърши проверка на съхранението в облак, не е необходимо да се разпореди наблюдение на комуникациите на всички. Ако искате да хванете извършителите на онлайн престъпления, свързани с материали за злоупотреба с деца, трябва да използвате т.нар. honeypots и други методи, които не изискват наблюдение на комуникациите на цялото население

Какво дадохме и ние на света?

Според тези данни всичките 17 български евродепутати са гласували „За“ приемането на регулацията, която свободно чете вашата лична кореспонденция.

В следващите дни ще се опитаме да се свържем с повечето от тях, да разберем личната им позиция и с какви аргументи са гласували в подкрепа на предложение, съдържащо въпреи добрите намерения, мерки нарушаващи тайната на кореспонденцията.

Вече има аргументи и дела срещу тази регулация, която въпреки доброто си намерение нарушава повече права отколкото е ефективна. Също така в европейски институции се подготвя следващата стъпка – ChatControl 2.0, която от доброволна става задължителна за всички услуги в Интернет, което означава и край на шифроването на вашите комуникации.

Бъдете будни!