Проспа ли България важно решение за нашите цифрови права? #chatcontrol (27.6)

Дете със закрито лице

В седмицата около 17 юни 2024 доста медии гръмнаха с новината, че се очаква гласуване в Съвета на Европейския съюз (Council of the European Union) по конкретни предложения по директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (2002/58/ЕО) със заявеното намерение за “борба със сексуалните посегателства срещу деца в Интернет”.

Ако то беше прието, щеше да означава край на шифроването на комуникациите ни от край до край с по-високата цел, да се предпазят децата онлайн от посегателства.

Въпреки благородната мисия, предложението на Белгийското председателство криеше в себе си вратички за контрол върху цялата комуникация на гражданите на Европа.

Ако „дешифрираме“ посланието на обикновен език, това би означавало следното:

Ако използвате приложения, като Уатсап, Сигнал и други подобни комуникации, опериращи на територията на Европа, те ще са задължени да въведат начин за анализ на всичките ви изображенията, които пращате на приятели и семейство с цел да се разбере дали на тях няма съдържание, което може да се класифицира като нарушаващо правата на дете.

Това съдържание ще се сканира от „Изкуствен Интелект“, който ще преценява риска и ще дава препоръки какво да се случи с тази снимка. Ако сте си снимали детето например на плажа и искате да го изпратите на баба му, това няма как да се случи според повечето анализи и предварителни тестове. Ако пък снимка бъде определена като съмнителна, хора ще правят вторичен контрол.

За да се случи това производителите на софтуер и услуги, ще трябва да въведат начин да прекратите шифрованата връзка, която защитава вашата поверителност, едно от основните ви права като гражданин, за да се анализират снимките и след това отново да се възстанови и да продължи комуникацията. Това разбира се напълно обезсмисля защитата на връзката.

Няма никакви гаранции, че тайната на кореспонденцията и всички права на по общите европейски, че и световни закони ще бъдат защитени.

Но, децата…

Сега сигурно бихте си помислили, ако не ви влече много идеята за човешки права, че е голяма работа някой да го прави стига да е в името на защита на правата на децата и може да сте прави.

Нека да задълбаем малко повече, обаче да видим какъв ефект би имало това.

Ако бихме могли да го оприличим на нещо друго, което би дало повече яснота това би било да се сложат камери във всяка вашата стая и изображенията да се сканират в реално време, за да се разбере дали не бихте нарушили някой закон. Това, разбира се, е мечтата на всяка тоталитарна власт. Добрата новина за сега е, че все още не живеем под такава, въпреки опитите за обратното.

Ако минем на по-сериозна тема, жертвите на сексуално насилие многократно са подчертавали голямото значение на каналите за поверителна комуникация. Въвеждането на автоматизирано наблюдение в реално време обаче би лишило жертвите на насилие именно от тези безопасни пространства за обмен на информация и поверителна комуникация с адвокати и терапевти.

Това също би ни поставило под презумпцията виновен до доказване на противното, защото сканирането, ще е за всички, бе съдебна заповед и извършвано от частни субекти.

Според решение на Европейския съд постоянният и общ автоматичен анализ на частни комуникации нарушава основните права (дело C-511/18, параграф 192).

Отварянето на комуникациите между потребителите дава и възможност на почти всеки да се включи в канала за комуникация и да разбере кой с кого говори и за какво. Това напомня много възможността с радио среден клас да се слушат навремето мобифоните, преди да навлезе криптирането на GSM операторите.

Ако се интересувате за повече аспекти на самото предложения има доста материали, които може да прочетете в Интернет, като потърсите за „chatcontrol“ или посетите тази статия, която е ползвана и като източник за този материал.

Как се вземат решенията за България

Тъй, като целта на статията е по-скоро да разследва, колкото може, каква е позицията на България по темата, ще премина сега кратко на по-процедурни въпроси.

Нашият представител в Съвета на Европа е посланик Румен Александров, които е начело на постоянното представителство на България в ЕС.

Той, обаче не взема решенията, а само ги гласува. Позициите на България, с които се представляват интересите на страната, се изготвят и одобряват от съответните ведомства в страната. (по материали на МВнР)

Одобряването на съгласувани позиции, в които са отчетени интересите на всички заинтересовани страни – администрация, неправителствен сектор, синдикати – се извършва от Съвета по европейските въпроси (СЕВ).

Всяко министерство е отговорно да изготви българската позиция по въпрос, който се обсъжда в Европейския съюз. Позицията се изготвя от работната група, в която влизат представители на други администрации, НПО, граждански организации и др.

Най-важните и политически решения, свързани с членството на България в Европейския съюз, се обсъждат на заседанията на Министерския съвет.

Координацията по изработването на позициите на България се извършва от две звена в администрацията:

  • Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет осъществява цялостната координация с ресорните министерства и институции в страната в областта на европейските въпроси;
  • Дирекция „Политики и институции на ЕС”, Генерална дирекция „Европейски въпроси” в Министерството на външните работи отговарят за връзките с Постоянното представителство на България към ЕС, за въпросите от компетентността на КОРЕПЕР и за отношенията с посолствата на държави членки на ЕС в България и на българските посолства в държавите членки на ЕС.

А какво беше решението?

Разследването още продължава, както се казва. Писахме на всички отговорни институции, включително и по закона за достъп до обществената информация.


Артефакти:

  • 20.6.2024: Писмо със заглавие: Позиция на България по (2002/58/ЕО) в Coreper II на 6/20/24, 3:01 PM (CET) (PDF)
  • 20.6.2024: ЗАЯВЛЕНИЕ за достъп до обществена информация УРИ 1718890711-20.06.2024 (със същият текст) до МВнР (все още се обработва)
  • 21.04.2024: Народният представител Божидар Божанов подава искане към МВР за изясняване на позицията. (все още няма отговор)
  • 25.06.2024: Oтговор на запитване със свободен текст от Министерски Съвет. (DocX), инструктиращ ни да следим Фейсбук (но защо?) и ако искаме да получим повече информация да подадем ново заявление по ЗДОИ към МС
  • 27.6.2024: ЗАЯВЛЕНИЕ за достъп до обществена информация УРИ 1719478245-27.06.2024 до Съветът по европейски въпроси (СЕВ) към МС
  • 27.06.2024: ЗАЯВЛЕНИЕ за достъп до обществена информация УРИ 1719479949-27.06.2024 Към МВР

Ако вие, читателю имате механизъм, да достъпите информацията по друг канал или да помогнете с обществен натиск по начин който ви е комфортен, моля направете го!

Голямата скоба

Защитниците на цифрови права, които се борят за запазването на тайната на кореспонденцията, което беше много трудно извоювано преди няколко години са често обвинявани, че точно в този случай биха навредили на борбата срещу престъпленията свързани с деца. Това разбира се е един от онези похвати с които желаещите да следят всяка ваша комуникация си служат, за да манипулират общественото мнение. Има си и термин за това, но ще го оставя сами да си го откриете. Ние предлагаме алтернативи и сме готови за диалог на всякакво ниво, за да помогнем този проблем да бъде решен.

Вместо неефективни технически опити за ограничаване на разпространението на експлоатационния материал, който е бил пуснат, всички усилия трябва да се съсредоточат върху предотвратяването на такива записи на първо място. Концепциите за превенция и обучението играят ключова роля, тъй като по-голямата част от случаите на злоупотреба никога не стават известни. Организациите за защита на жертвите често страдат и от нестабилно финансиране.

За да се постигне ефективна превенция на онлайн злоупотреба и особено манипулация на деца , трябва да се изисква от онлайн услугите да поставят на видно място функциите за докладване в платформите. Ако услугата е насочена към и/или използвана от млади хора или деца, от доставчиците следва също да се изисква да ги информират за рисковете от онлайн манипулацията.

Масовото наблюдение никога не е решение.

И сега какво?

Гласуването беше отложено, тъй като белгийското председателство счете, че няма да може да събере подкрепа.

Следващата стъпка е този въпрос да се обсъжда по време на председателството Унгария, което започва след броени дни, на 1 юли 2024. Ако искате да бъдете уведомявани за промените, има пощенски списък, за който може да се запишете или пък следете блоговете в България и по света когато пишат за #chatcontrol

Благодарности

/В процес на добавяне/

Оставете ми коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.