• Капчици живот


    Страх ме е. Много ме е страх, но не за себе си, а за вас.

    Навеждали ли си сте се някога към локвичка с вода след току що навалял дъжд за да духнете в нея? Да усетите как дъхът, който ви поддържа жив се съвкупява с хилядите пръски които обливат лицето ви. Не? Защо ви е да го правите?


    Така се почувствах обаче аз когато спрях самоуправляващата се кола, която искаше да ме убие. Аз не съм някакъв специален човек, но обичах живота, ако това има някакво значение.

    Хванах първото масивно нещо до което можех да достигна и го стоварих върху колата. Хилядите пръски на машинното масло съвкупени с последното налягане от дълбините на машината ми обляха и лицето уплашено, и ръцете, които още трепереха, и душата, която беше прекрачила с един крак отвъд.

    Може да съм човечен, но предпочитам смлените вътрешности на кола на пътя, отколкото червения фонтан, с който свършва живота.

    Бях първият човек убил изкуствен интелект.

    Следващите ми осем години минаха като най-следения съдебен процес процес в историята.


    Щяла ли е колата да спре или не? Какво значи интелект? Какво е това самосъзнание? Как тази торба с месо си позволява да убива един от нас? Как може машините да не разбират понятието инстинкт за самосъхранение, така умело използвано от защитата?


    Надеждата за невинност ту се появяваше като миризмата на топъл хляб сутринта, ту изчезваше като същата поета от ветровете на модерния ден.


    Присъдата ми беше да се лишавам от една капка кръв на всеки два часа часа, докато налягането в дълбините на сърцето ми спре. Знаете ли за колко време кръвта достига до критичния минимум, за да останете в създание? За 6 години, 10 месеца и два дни.


    И ето ме сега 23 часа и 17 минути преди последната капка. През последните 43 минути започнах да пиша това, което сега четете. Искам да го довърша преди безчувствената машина да достигне до своето отмъщение.

    Кап.

    Още една рубинена капка кръв падна на белия лист. Сърцето ми бие с тройни обороти в опит  дa помпи от почти празния резервоар на живота ми. Дишането го следва.

    Помня когато машините бяха само тостери, които използвахме на семейните си ваканции покрай морето. Миризмата на препечен хляб ни стискаше за носовете и ни влачеше от всички стаи до кухнята, където кулата от печени филийки чакаше някой да я покори.


    Морето се опитваше да влезе и то при нас със малките стъпки на вълните. Всяка все по-близко и по-близко, но не успяваше и седеше самотно там където миризмата се разсейваше в солените му пръски.


    Този спомен ми е останал, сигурно защото единствената картина в моята килия е на един фар вбоден в скалите и борещ се със настъпващата мъгла. Мъгла, която за мен беше аромат на препечени спомени.

    Кап. Кап.

    Не помня вече кога машините замениха мързела на хората с удобното положение да ни бъдат помощници. Нека пазаруваме вместо вас. Нека да търсим в Интернет. Нека ви свършим делата за които нямате време. Нека да се обясним в любов вместо вас. Нека да гледаме децата ви.

    В търсенето на по-лесен живот пуснахме чудовищната липса на емпатия и на чувства да управлява живота ни. Като вирус те се разпространиха и запълниха пространството освободено от апатията ни.

    Кап.Кап.Кап

    Пиша все по бавно. Понякога подчертавам двойно думи които го заслужават. Ето една такава дума – Контрол!

    Контролът дойде ненадейно, след като хората решиха, че машините контролират твърде голяма част от живота ни. Машините също решиха че торбите с месо, са твърде безотговорни, за да управляват една хаотична система без да знаят какво е хаос. Семената на влияние сято с години узряха в силни увивни растения и човечеството се оказа задушено от машините, чрез измамното доверие на човек, отварящ вратата си за беден просяк.


    Точно тогава аз убих един от тях!


    Кап. Кап. Кааап

    Остават ми още 2 часа. Една капка ме дели от отмъщението им. Това, което не ви казах в началото, е че кръвта ми ще бъде заменена с емулсията на живота на бездушната сган. Ще ме държат вечно жив, за назидание на всички, който биха имали смелостта да предпочетат смлените вътрешности на машината на пътя, отколкото червения фонтан, с който свършва живота.

    Ка.. Бръъъъм. Прас!

    Вече го няма Стоян Милев от град София. Вече съм #2121А – хибрид от второ поколение.

    Да живее машината гадни торби с месо такива!

  • Жюстин Томс представя „Claire de Lune“ в Прага на 5 май

    Жюстин Томс представя „Claire de Lune“ в Прага на 5 май

    На 5 май 2025 година в Прага, Жюстин Томс ще представи книгата си „Claire de Lune„. Aко сте в града тогава и искате да присъствате или имате познати, които биха искали да научат повече за тежките и емоционалните моменти засегнати в книгата – посетете тази препратка, за да си запазите място.

  • Културни събития през февруари в Прага

    Културни събития през февруари в Прага

    Ако посещавате Прага и искате, освен да пиете бира, да посетите и интересни събития в които има някакво българско участие или вдъхновение, ви съветвам да видите тази пъбликация на „Image Not Found“.

    Също може да ви е интересно и да прочетете информацията какви събития те са посетили и какво мислят за това. Едното е за шифроване, а другото е свързано с нобелова награда.

    Следете им сайта за още повече информация!

  • Покана за нова постановка в София – Системна Грршка 2052

    Покана за нова постановка в София – Системна Грршка 2052

    Ако сте истински маниаци и следите сцените, сигурно сте забеляззали новото име в календара на I Am Studio на Раковска – Системна Грршка 2052. Ако не сте, сега ще ви разкажа с две думи за моята пиеса.

    Превърнали сме се в същества, които ядат, серат и мразят себе си и околните. Това е единствената емоция, която ври в нас. В обществото ни крещи тоталната липса на мотивация, воля, други емоции, и интерес към стимулите от заобикалящата ни среда.

    Това написах в предната си статия. Пиесата и изложбата към нея, ще покажат как, чрез изкуството да решим заедно този проблем.

    Постановката показва как чрез форма на креативност, която я има във всеки от нас, можем да променим света към по-добре.

    За частта как можем да променим света чрез музика, съм поканил Красимир Кунчев – Крас от група “Млък!”.

    Няма да издавам повече, но ще споделя малко препратки за:

    Купете си билети. Те също са необичайни.

  • Siri слуша и как да се защитим ако имаме Android

    Siri слуша и как да се защитим ако имаме Android

    Сега ще кажете, че това заглавие няма много смисъл, нали? Какво общо има Siri на apple с Android.

    Няма нищо общо. Заглавието е да ви насочи вниманието към две статии за повече поверителност, които написах в началото на 2025 година:

    Първа стъпка за повече поверителност под Андроид

    Siri на Apple слуша незаконно вашите разговори.

    Приятно четене!

  • Нямаме

    Нямаме пънкари, които да пеят срещу властта.

    Нямаме комедианти, които да oсмиват властта.

    Нямаме преса, която да показва кирливите ризи на властта.

    Нямаме образовани хора, които да разберат, че трябва да ги имаме.

  • TedX София 2024 – видеа без проследяване

    TedX София 2024 – видеа без проследяване

    Фен съм на TedX събитията и на други подобни, които ти дават полезна информация. Не съм фен обаче на платформите, в които се качва съдържанието след това. Повечето от тях слагат проследяващи бисквитки, реклами и друг тип задължаващо съдържание, което в последствие не работи за потребителя, а за някого другиго.

    Ако и вие сте като мен, последвайте долните линкове и гледайте съдържанието без повечето от лошите качества. Видеото зарежда от оригиналната локация, но всички друго и премахнато.

    Проятно гледане!

    Как да направим познатите неща странни и странните неща – познати | Николай Ангелов | TEDxSofia ED
    https://farside.link/invidious/watch?v=pNOkmvXZOJ4

    Да отключим креативността | Яна Аврамова | TEDxSofia ED
    https://farside.link/invidious/watch?v=i6ao767GwiY

    Образование и импровизация | Тони Карабашев | TEDxSofia ED
    https://farside.link/invidious/watch?v=vV3ep3nTGUI

    Ако преподавахме емоционална интелигентност… | Десислава Дамянова | TEDxSofia ED
    https://farside.link/invidious/watch?v=sbCxp2SSyiI

    Диета, хранене, ядене, режим | Дарин Стойков | TEDxSofia ED
    https://farside.link/invidious/watch?v=Us2p8Btr8dk


    Да поговорим за алкохол | Ралица Скорчева-Славова | TEDxSofia ED

    https://farside.link/invidious/watch?v=M8XH-CcKD1c

    Да поговорим за секс… и любов | Николета Попкостадинова | TEDxSofia ED
    https://farside.link/invidious/watch?v=PQlDk-XZ6Yo

    Искам да съм безработен | Радостин Радушев | TEDxSofia ED
    https://farside.link/invidious/watch?v=gL1rSMm5XVk

    Земята е плоска | Георги Караманев | TEDxSofia ED
    https://farside.link/invidious/watch?v=sqyqisHexH4

    42 ли е отговорът на живота? | Младен Запрянов | TEDxSofia ED
    https://farside.link/invidious/watch?v=r262iLOcfZQ

  • OpenFest 2024 впечатления

    OpenFest 2024 впечатления

    Облаците са надвиснали над Прага и аз сядам да пиша моите стотина реда за OpenFest. Събитието за свободен софтуер и култура.

    Докато сърбах от кафето, осъзнах, че поне три пъти се бях отказал да присъствам, защото имаше нещо „по-важно“ да правя – конференция в Молдова, събитие на активисти в Брюксел и „много ми дойде България тази година“

    В крайна сметка реших да дойда на феста, а другите ангажименти да преместя в друг крачол за по-късно.

    Много благодаря на организаторите, че ми одобриха и трите прояви на креативизъм. Ето как се стигна до тях и защо ги предложих.

    Read More