• Капчици живот

    Капчици живот


    Страх ме е. Много ме е страх, но не за себе си, а за вас.

    Навеждали ли си сте се някога към локвичка с вода след току що навалял дъжд за да духнете в нея? Да усетите как дъхът, който ви поддържа жив се съвкупява с хилядите пръски които обливат лицето ви. Не? Защо ви е да го правите?


    Така се почувствах обаче аз когато спрях самоуправляващата се кола, която искаше да ме убие. Аз не съм някакъв специален човек, но обичах живота, ако това има някакво значение.

    Хванах първото масивно нещо до което можех да достигна и го стоварих върху колата. Хилядите пръски на машинното масло съвкупени с последното налягане от дълбините на машината ми обляха и лицето уплашено, и ръцете, които още трепереха, и душата, която беше прекрачила с един крак отвъд.

    Може да съм човечен, но предпочитам смлените вътрешности на кола на пътя, отколкото червения фонтан, с който свършва живота.

    Бях първият човек убил изкуствен интелект.

    Следващите ми осем години минаха като най-следения съдебен процес процес в историята.


    Щяла ли е колата да спре или не? Какво значи интелект? Какво е това самосъзнание? Как тази торба с месо си позволява да убива един от нас? Как може машините да не разбират понятието инстинкт за самосъхранение, така умело използвано от защитата?


    Надеждата за невинност ту се появяваше като миризмата на топъл хляб сутринта, ту изчезваше като същата поета от ветровете на модерния ден.


    Присъдата ми беше да се лишавам от една капка кръв на всеки два часа часа, докато налягането в дълбините на сърцето ми спре. Знаете ли за колко време кръвта достига до критичния минимум, за да останете в създание? За 6 години, 10 месеца и два дни.


    И ето ме сега 23 часа и 17 минути преди последната капка. През последните 43 минути започнах да пиша това, което сега четете. Искам да го довърша преди безчувствената машина да достигне до своето отмъщение.

    Кап.

    Още една рубинена капка кръв падна на белия лист. Сърцето ми бие с тройни обороти в опит  дa помпи от почти празния резервоар на живота ми. Дишането го следва.

    Помня когато машините бяха само тостери, които използвахме на семейните си ваканции покрай морето. Миризмата на препечен хляб ни стискаше за носовете и ни влачеше от всички стаи до кухнята, където кулата от печени филийки чакаше някой да я покори.


    Морето се опитваше да влезе и то при нас със малките стъпки на вълните. Всяка все по-близко и по-близко, но не успяваше и седеше самотно там където миризмата се разсейваше в солените му пръски.


    Този спомен ми е останал, сигурно защото единствената картина в моята килия е на един фар вбоден в скалите и борещ се със настъпващата мъгла. Мъгла, която за мен беше аромат на препечени спомени.

    Кап. Кап.

    Не помня вече кога машините замениха мързела на хората с удобното положение да ни бъдат помощници. Нека пазаруваме вместо вас. Нека да търсим в Интернет. Нека ви свършим делата за които нямате време. Нека да се обясним в любов вместо вас. Нека да гледаме децата ви.

    В търсенето на по-лесен живот пуснахме чудовищната липса на емпатия и на чувства да управлява живота ни. Като вирус те се разпространиха и запълниха пространството освободено от апатията ни.

    Кап.Кап.Кап

    Пиша все по бавно. Понякога подчертавам двойно думи които го заслужават. Ето една такава дума – Контрол!

    Контролът дойде ненадейно, след като хората решиха, че машините контролират твърде голяма част от живота ни. Машините също решиха че торбите с месо, са твърде безотговорни, за да управляват една хаотична система без да знаят какво е хаос. Семената на влияние сято с години узряха в силни увивни растения и човечеството се оказа задушено от машините, чрез измамното доверие на човек, отварящ вратата си за беден просяк.


    Точно тогава аз убих един от тях!


    Кап. Кап. Кааап

    Остават ми още 2 часа. Една капка ме дели от отмъщението им. Това, което не ви казах в началото, е че кръвта ми ще бъде заменена с емулсията на живота на бездушната сган. Ще ме държат вечно жив, за назидание на всички, който биха имали смелостта да предпочетат смлените вътрешности на машината на пътя, отколкото червения фонтан, с който свършва живота.

    Ка.. Бръъъъм. Прас!

    Вече го няма Стоян Милев от град София. Вече съм #2121А – хибрид от второ поколение.

    Да живее машината гадни торби с месо такива!

  • Свободата да си чалмосан евро-г*й

    Много хора разбират ли, че свободата, която имат да наричат другите евро-гейове е свобода, която я няма в Русия или Турция или в много други държави, които им плащат. Тази свобода е трудно извоювана свобода и от хората, които обиждат.

    Туит със текст - Глупости ! Окупатор не създава армия на държавата която е окупирал ! Ама ти си чалмосан евро-гей и за теб светът и истината имат друго занчение
  • Политики за българите в чужбина

    Политики за българите в чужбина

    Напоследък, нещо ме цапна в главата и се замислих за това, какви трябва да са политиките на държавата към всички нас, които живеем зад граница.

    Малък хак

    Основното, което не виждам в програмата на нито една партия е, че основната цел на на една такава политика е промяна на България, така, че да предоставя еднакви условия за развитие и живот, както и други страни, за да може възможността на връщането да е естествен избор, а не да се настоява, като партийна цел за връщане на всички на всяка цена.

    Съшо така, според мен, политиката на Държавата би трябвало да помага, а не да пречи, както досега и всичко да бъде заложено, така, че да може да се измери ефективността му.

    Последно, преди да премина към списъка е, че трябва ясно да се акцентира, че гражданите в България и извън нея, имат равни права и политиките трябва да се правят със нас, а не за нас :)

    Ефективност

    Намаляване на бюрокрацията :

    Read More
  • SMS кампании не работят.

    Много са ми интересни PR акции от типа – дай да свалим еди какво си, като изпратим SMS на всички депутати или членове на комисии.

    Това не работи (защото в началото и ние правихме такива кампании), защото (информация от първа ръка):

    1. Правило номер 1 на всеки политик е да си сложи програма, която не допуска SMS от номер който не е в списъка му – всеки телефон вече може да се сдобие с такава програма. Някой си слагат и за разговорите… (Това влиза в обучението и в стратегията на партиите). Разбира се, има друг телефон, на който идиотите (разбирай избирателите) звънят.
    2. Ако се опитваш с морков да пробиеш камък – ще успееш ли? Мислиш, ли че с 1000 sms-а, макар, че се съмнявам че чак толкова хора ще пратят SMS, че наклониш шапката на някой?
    3. Сама по себе си кампания, която е само с SMS не върши работа – трябва и други дейности да се предприемат в случая – лобиране, акции в медии, търсене на политическа подкрепа или пък се обадете на тези хора, като толкова ви се иска да се махнат и им кажете защо.

    В противен случай това си е чист PR на този който го прави и се набутвате с време и/или пари за SMS.

    Защо ли? Защото е лесно да направип една публикация и да пратиш един мейлинг на медиите – пратете SMS, писмо или какво ли още не, но е трудно да направиш цялостна кампания в България, защото трябват пари, много говорене, подкрепа и хъс за истинска промяна.

    Идеята за махането на ВСС е добра, но не е начина с SMS !

  • Защо си мислим, че сме най-най (толерантност)

    След хилядите прояви на глупава политическа игра от всички в парламента, май е време да споделя и аз какво мисля за това какво е това да си толерантен и какво уникално имаме в България.

    Мога да твърдя, че познавам почти всички прослойки на нашето общество, защото:

    1. Българин да се наричам, първа радост е за мене (всъщност не е, но все пак се водя българче)
    2. Учил съм турски, гръцки и румънски, който върви и с познаването много добре на културата, особенностите и начина на живот на повечето балкански народи, което ми е помагало доста.
    3. Живял съм близо 2 години в част от Габрово, населена с роми.
    4. Имам много познати арменци и евреи.

    Не съм експерт, просто съм човек и затова искам да споделя следните свои наблюдения.

    Ромите
    Нито един уважаващ се циганин, не иска да му се вика ром или да му се говори за (как беше думата бате) -“ интеграция“ в обществото. По-скоро българина ще се научи да живее като циганин, отколкото да стане обратното – най-добре ЕС да даде малко пари, че това да стане по-бързо.
    Циганите ме скъсваха от бой, като бях малък, само защото бях българче, и аз като имах начин им го връщах, ни ми беше кеф, когато трябва да разчиташ на някой циганин, да знаеш, че ще можеш да го направиш.

    Със сигурност има много цигани и цигани, който имат много, но в общи линии, те не мислят, че са част от някаква държавна рамка, измислена от някой си, а за едно по-глобално население, което живее, където има пари – точно както повечето, който сега тичат в чужбина за повече пари – и аз ще го направя, щото тука живеем зле.

    Турците
    Турците около Кърджали и в региона близо до Турция не живеят в България – те пребивават в една автономна територия, която по стечение пак на онези дето слагали границите се е озовала в България. Има хора, които дори не знаят български език, прото защото там се говори само на някакъв диалект на турския език и често се ходи до „истинската“ Турция за почти всичко.

    Малки и не чак толкова хаотично разположени общности има в цялата страна. Факт е, че и там се говори само на турски. В магазин в Исперих, трябва да викаш „екмек“ вместо хляб, щото ще си останеш гладен. В крайна сметка, уважават хората, които говорят турски добре, защото повечето не могат да го правят.


    Доминиращата нация

    Във всяка „нормална“ страна – определена от странното понятие ‘граница’, заради което са измрели повече хора отколкото за каквото и друга да е, има домонираща нация и в нея има хора, който определят, че в тази измислена линия, наречена граница, трябва да има хора само от тази нация, и всички други са я „за сапун“, я за нещо друго и това е голям проблем. Според мен границите, ако въобще трябва да го има, трябва да са на основата на културата и езика, който говорим – в по-голямата част от балканите граници не ни трябват, защото сме толкова еднакви (макар и толкова различни), че ми е смешно когато трябва да минавам паспортен контрол, а митничаря или полицая на 20 метра след границата, ме чакат да им дам пари.

    Толерантност е да намериш начин да живееш с другите хора, като уважаваш различнията им и не се опитваш да ги променяш на основата на нещо наречено граница, защото тя съществува само в картите, в икономическите долкади и в главата на тези, които си търсят основание да направят някаква глупост, вместо да се занимават с другата голяма „заблуда“ – да живеем, да работим, да строим живота нов. Гордо знаме ни е Бойко, пръв учител ЦеЦеЦе.

    Погледнете с малко ирония и се замислете, какво всъщност сме българите и що много хора и нас ни мразят и не ни искат никъде (не не е заради „циганите“)

  • Студенти пишат писмо до Бат’ Бойко

    Вчера поредната глупост се случи във Великотърновския университет. На въпроса, защо нямаме отопление в някой сгради и трябва да учим на -5 градуса и да се разболяваме, секретарката от руската катедра, Юлия Коева, е посъветвала студентите да се помолят на Бойко Борисов за хубаво време, за да не им е студено.

    Бива наглост, ама това на нищо не прилича, но молбата ще бъде внесена в деловодството на Министерски съвет, с копие и до отговорните институции,за арогантността на тези служителки.

    Update: в. борба, се опита да намери всички мнения по въпроса. Студентите ще внесат сигнал до декана по проблема.

    Update 2: Днес. 18.12 е била внесен сигнала в деканата, за проблемните помещения. Дано да се вземат мерки.

    ДО
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
    НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    ГР. СОФИЯ, БУЛ. “ДОНДУКОВ” № 1

    КОПИЕ ДО:
    ДЕКАН НА ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
    ОРГАНИЗАТОР НА УЧЕБЕН ПРОЦЕС КЪМ КАТЕДРА „РУСИСТИКА“

    С И Г Н А Л

    от Богомил Борисов Шопов, действащ от името на граждански клуб „Стара Столица“ с електронен адрес за кореспонденция press@stara-stolica.eu

    Относно: искане за добро време и добро отношение

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

    Вчера на на въпрос на студенти, магистратура „Транслатология“, във Великотърновския университет, защо трябва да учат цял ден при -5 градуса в помещенията и да се разболяват, въпреки всичките такси, секретарката на руската катедра е насочила студентите към вас, с молба за топло време по време на техните сесии, защото университета не може да им осигури друго.
    Разбирам абсурдността на това мое начинание, но все пак здравето на хората е на първо място. Считам, че при добро желание, може да се намери адекватно решение, за да бъде осигурено качествено и комфортно обучение на всички студенти.

    Обръщам се към Вас, господин Министър-председател, с настоятелна молба да проверите дали има начин това да се случи, за да може да дадем на младите хора добро образование и да бъдат те едни добри специалисти.

    Оставаме с уважение към Вас и към институцията, която ръководите.