Днес докато ходех по „Витоша“ видях една паднала бележка в калта. Наведох се бърже, за да не ме изненада някой и я вдигнах.
Някой беше написал ръкописно „..и да кажа, че не сме фантоми“ .
После минах покрай Народното Събрание на път за сутришното си кафе и някой от микрофона каза „ние не сме фантоми“. Имаше и хора, които дюдюкаха. Видях и знамена.
Замислих се, как така в един ден ще срещна думата „фантом“ два пъти. Последно май се сблъсках с нея, когато гледах Фантомас:
Ставаше дума за един субект, който се крие зад маската на успешен бизнесмен, а всъщност беше „загадъчен, могъщ и зловещ престъпник“ и се е „превърнал в нарицателно за ужас“.
- Той издава заповеди, който всички следват.
- Той крои планове за завладяване на света.
- Той не се страхува от гнева на хората, защото те не могат да му направят нищо.
- Той е богат, защото краде.
- Той се усмихва, но също така и убива всичко в теб, ако му се препречиш.
- Той не е Фантом. Не, не е!
- Tой може и да накара хората да стоят „със свити сърца“, само с едно мигване на окото.
Дали носи маска на прасенце или на плешив герой – разлика няма.
Седнах да пия кафе и се замислих защо ми се случи точно днес и КОЙ е написал бележката?
