Облаците са надвиснали над Прага и аз сядам да пиша моите стотина реда за OpenFest. Събитието за свободен софтуер и култура.
Докато сърбах от кафето, осъзнах, че поне три пъти се бях отказал да присъствам, защото имаше нещо „по-важно“ да правя – конференция в Молдова, събитие на активисти в Брюксел и „много ми дойде България тази година“
В крайна сметка реших да дойда на феста, а другите ангажименти да преместя в друг крачол за по-късно.
Много благодаря на организаторите, че ми одобриха и трите прояви на креативизъм. Ето как се стигна до тях и защо ги предложих.
Работилница
Още миналата година си говорих с Петко и други хора, че е време да се направи една работилница за OpenSrtreetMap. Бях се заел сериозно със задачата, но покрай постоянното сменяне на това дали ще идвам или не, това усилие отиде в трета глуха. Бях се свързал дори със един супер знаещ човек, за да направи частта за напреднали.
В крайна сметка исках да направя лекция, което обаче намери място в програмата като кратка работилница
Темата си заслужаваше съдейки от броя на присъстващите и от интересните разговори и възможности след събитието. Сега имам задачата да свържа двама човека, които съм сигурен, че направят страхотно нещо следващата година и дано да го представят на OpenFest 2025.
Панел
Някой някъде каза – хайде да направим панел тази година на феста. След това нещо едно такова стана, че панел нямаше да има. Аз казах – дай да направим тогава панел за етичен ИИ, ей на няколко евентуално умни хора. След дискусии и обсъждане панела се случи и беше доста интересен. Беше също и кратък, като този абзац.
Експериментален театър
Винаги съм бил фен на експерименталния театър. Особено когато става дума за смесване на начини за комуникации с публиката, послания и отворено съдържание. След акцията ни в габровския балкан се вдъхнових да покажа, че промяна може да има и чрез изкуство. След това добавих малко емоции към сместа, за да превърнем заедно омразата в надежда, като превърнем, буквата „Z“ в нещо различно. После аранжирах малко моливи за да покажа какво правителството прави на журналистите, че и как ние им помагаме. Накрая завърших с малко хеви метъл и полезни съвети.
Не знам дали се е получило от гледната точка на зрителя в залата, но аз останах доволен въпреки псувните и дефейсването на плаката :)
Очаквайте представлението и в други градове :)
Атмосферата
Струваше ми се тази година, че има по-малко хора. После май се оказа, че съм се объркал. А след това се оказа, че може би не съм. Въпреки всичко лекциите, които посетих бяха чудесни и полезни. Срещнах много хора, които не бях виждал с години. Срещнах и много хора, които не помнех, но пък те ми припомниха весели случки от живота ми, които съм забравил.
В повечето време стоях в OpenArt потока, защото беше по-мъничък и отдалечен от голямата глъчка на главните зали. Това може би ще рече, че хората успели да намерят залата не са случайни хора, а имат упорството да изживеят отвореното изкуство. Също така беше и по-топло и по-близко до единственото място където се продаваше бира наоколо. Случайност?
Доброволците тази година бяха още по-супер от обикновено. Нямам думи с които да изкажа доброто усещане, когато комуникирах с тях.
По някое време до мен дойде един човек и каза – Защо не разширите малко OpenArt потока?
– Не познаваме толкова артисти, които да работят по този принцип – казах аз
А той посочи себе си и каза – Ето ме!
Още, но на кратко:
- Опитах се два пъти да платя с биткойн в заведение в София, в което имаше големи плакати, че може. Първия път сервитьора много наперено ме отсвири, че вече не приемат, а втория път почти успях, но сметката се оказа обща и „ще трябва да говоря с шефа“ за такова плащане. Ето така загиват революционни идеи.
- Афтър партито беше супер. Видях хората в по-добрата им светлина. Водих и философски разговори за костюми и послания. Само не разбрах „Колко мазнини има в 100 грама шкембе чорба“ :)
- Все забравям, че в България козчето е все още нелегално и хората ме гледат учудено, ако ги питам дали имат да почерпят. Дано новата власт го промени!
- Да прегръщате пингвин е различно от това да прегръщате еднорог – на еднорога гъза му трепери.
„Новини от Бъдещето“ – свалете си вестника
Ако нямахте уникалния шанс да получите вестника от ръцете на самия сенсей Майзнай Кошастани, можете да си го изтеглите от тук.
Ето и няколко горещи новини от бъдещето:
Хайде!
Представлението беше чудесно. Много се зарадвах на частта с „рисуването“. Ако можехте и да вкарате публиката да рисува и тя би се получило чудесно. Мисля, че заедно можем да преборим омразата!