В деня на будителите имах шанса да посетя TedX събитие в София. Озовах се там случайно – бях поканен от Илиян Георгиев, който освен, че е доброволец там е и един от движещите фактори зад събитието за свободен софтуер и култура OpenFest.
Вървях из стара София сутринта и се чудех, защо хората са толкова унили, улиците тъжни, а въздуха пропит от желание за някаква промяна. Реших да не се нареждам и на дългата опашка за банички на улица „Искър“, а да закусвам направо в дома на киното, където беше събитието.
Посрещнаха ме усмихнати хора, които познавах и такива, които не познавах. Дадоха ми торба с подаръци за моята бухнала коса. Благодаря!
Кафето се оказа воднисто за моя вкус. Слязох в бара, за да си взема по-силно, за да си отворя сензорите за учене. Барманът беше малко сънен и измънка нещо дето не беше много подходящо за споделяне.
Взех си кафе и седнах да гледам хората, които влизаха и излизаха във фоайето.
Повечето бяха като мен – замислени и отнесени в техните си проблеми в далечна вселена. Имаше млади хора, които още не бяха опитали цялата сладост на живота и грееха. Имаше и хора с вестници и стълби. Имаше и хора от които струеше знание. Имаше и хора, които просто седяха и гледаха в нищото.
Кафето ми свърши. Мислите ми и те. Време беше да се пльосна някъде на 5 ред и да чакам шоуто да започне. Примигвах в очакване, така да се каже. (Който е бил там ще разбере)
Ето какво научих от част от лекторите
Николай Ангелов ми потвърди знанието, че в дебата се ражда истината. Всичко трябва да се поставя под съмнение, за да може да се разбере същността му.
Десислава Дамянова ми показа, че имам доста да уча за емоционалната интелигентност. До сега се считах за експерт, но вече съм убеден, че трябва още да уча и то заедно с други хора. Емоциите се учат и разбират заедно. И аз като нея бих искал това да се учи в училище, за да не сме борсуците, които сме, а да сме по-добри човешки същества.
Тони Карабашев ме накара да се усмихна. Също ме научи, че да казваш „ДА“, в повечето случаи, е много по-добре от това да казваш „НЕ“. Този акт дава повече възможности за развитие, приключения и опознаване на радостта от живота. Освен това ме накара да се замисля за живота на горкия хомо сапиенс, за когото скоро не бях мислил.
Николета Попкостадинова накара тинейджърите седнали до мене да хихикат и да се зачервят. Няма нищо по-прекрасно от разговорът за здравословен секс и за обучението по тези въпроси. Също така, аз съм един от хората, които вярваХа, че тинейджърите знаят повече за секса от нас, дъртаците, но тя е права – това е привидно – те няма от къде да го научат. Не успях да разбера дали е ок да се дерем по гърба, но със сигурност някой ще е отговорил и на този въпрос с нейната платформа.
Ралица Скорчева-Славова ме накара да се замисля, след колко време организма ми, ще обработи бирата, която бях цапнал преди това. Оказа се, че е за 2 часа. Обучението за правилната употреба или неупотреба на алкохол е критичо важно. Аз мисля, че за да не възпитаваме нация от пияници, трябва да спрем с това да учим малките деца да си викат „наздраве“ още с биберони. Въпреки, че ракията лекува всичко, в нея давим и желанието си за промяна!
Младен Запрянов ме научи, че все пак от мене е станало човек, който мисли финансово добре, въпреки, че не знае какво е сложна лихва. Българите не пестим и не мислим за бъдещето. Финансовото образование трябва да е част от нашето училище. Така няма да виждаме хиляди съсипани хора затънали в бързи кредити или в хазартна треска.
Д-р Радушев ме накара да осъзная, че цялото ми знание свързано с как да се грижим за себе си като хора и как да се грижим за другите в момент на опасност, е доста слабо. Преди няколко месеца ме беше адски срам, че избягах от място в което човек получи епилептичен припадък. Защо трябва да учим когато е късно, а не преди това?
Кремена Кунева ме накара да се замисля, за това, че не съм сам, и че има още хора като мен – бунтари и активисти, които си казвам – Мамка му, нещо трябва да се направи и го прави! Примерите с Китай се вписват в това, което правим с „Електронна Граница България“
Дарин Стойков ме научи да се замисля за правилното хранене. Аз имам нужда :) Таблиците, които сподели ми бяха много полезни и добро начало за задълбая в материята как да си набавим това от което имаме нужда за да функционираме добре като човешки системи.
Георги Караманев ме накара да си помисля дали да участвам в поетичен конкурс. От известно време следа блога му -“Дигитални Истории“ и му благодаря за това, че поддържа блогосферата жива, както мен.
Сигурно съм изпуснал някого, не е нарочно.
Студентите, които имаха кратки презентации на това какво (не) научиха в училище ме замислиха и мен за това.
Повечето от тях бяха в специалност “Маркетинг“
Въпреки, че смятам че маркетинга е лоша наука и практика, караща хората да купуват ненужни стоки и компании да създават продукти, които не уважават правата на потребителите те се справиха много добре.
И как беше?
По-едно време виках „осем,осем“ и някой спечели някаква награда. Беше съвпадение, че този човек стоеше на две места от мене :)
Споделих с Деси Бошнакова, главното лице зад което се крие успеха на това събитие от години, че TedEx София е второто събитие, което изглеждам от край до край, защото ми е полезно.
Запознах се с много хора. Изпих много кафе. Ядох най-сетне баничка. Единственото, което ми липсваше беше да имам шанс да си поговоря с някой от лекторите. Това го осъзнах когато гонех Георги Караманев по стълбите да му кажа, че му харесвам блога, и … но той изчезна.
София не стана по-весела след събитието, но поне аз се изпълних с енергия за промяна и с надежда, че има хора, които да движат добри идеи в правилната посока. Сега, обаче искам да видя дали нещо положително ще се случи като резултат от това събитие.
Само с пожелание от типа „Ако можех …“ промени не стават. Приятели, никой не ви спира. Кажете „ДА“ и хайде да променим образованието!
Доброволците
Събитието се организира изцяло от доброволци. Благодаря им за полезното събитие. Ето ги и тях:
