Към днешна дата така би звучала поговорката „който дава парите, той поръчва музиката“. Да, ама тук става дума за даване на пари на държавата и определяне на политика на суверенна държава от една комерсиална структура. За какво става сума.
Според неофициален източник, пожелал анонимност, ТС на БИС въпреки несъгласието в ТК57 е ПОДКРЕПИЛ СЪС ЗАБЕЛЕЖКИ DIS 29500 на Майкрософт. .
Какви са тези сложни неща и защо това е в нарушение на всички човешки норми и се показва продажността на държавата и на институциите? Нека да започна от началото на проблема:
Началото
На 1 май 2005 година версия 1.0 на OpenDocument спецификациите бяха одобрени от OASIS за стандарт за XML-базирани отворени файлови формати за офис приложения. Стандартът е публикуван и публично достъпен в обем от около 700 страници. Международната организация по стандартите също одобри въпросното предложение и той вече е международен стандарт под номер ISO/IEC 26300:2006.
На 1 февруари 2007 OASIS публикува и версия 1.1 на спецификациите. Всички привърженици на отворените формати по света се поздравиха с добре свършената работа и ликуваха. OpenDocument Format (ODF) беше признат за световен индустриален стандарт.
Microsoft обаче (както винаги) отново са над такива неща като стандартите – те харесват само своите собствени – в момента в ход е ускорена процедура за превръщането на спецификациите на Microsoft за Office Open XML файлови формати или OOXML (наричани още MS-OOXML) в международен стандарт ISO/IEC 29500.
Обемът на спецификациите е над 6000 страници!! И злоупотребява сериозно с понятията open и standard. Самата идея за съществуването на два алтернативни стандарта за едно и също нещо си е своеобразно напукване на идеята за стандарт. Но едва ли някой е изненадан, че този на Microsoft е създаден в дълбоки релации с типичното MS обкръжение.
Докато ODF е създаден с идеята за глобална съвместимост между приложенията и тотална платформена независимост, както и независимост от конкретен доставчик или разработчик и върху тях няма претенции за запазена интелектуална собственост от авторите му, то дефинициите на OOXML изискват поведение и съобразяване с функционалности, които само офис приложенията на Microsoft могат да предоставят.
Процедурата
За да може да мине като стандарт нещо, то трябва да премине през гласуване на национални комитети в доста страни, които имат определящ глас. За да се приеме, националните комитети гласували „За“ предложението, трябва да бъдат мнозинство. България също има решаваща роля в това гласуване, като оторизиран орган и нейният глас се брой.
Какво става у нас
Към БДС – български държавен стандарт, има комисии, наречени ТК, които са съставени от специалисти по дадени въпроси. ТК 57, е комисията, която отговаря за информационните технолоии и трябва да се произнесе за този стандарт. Въпреки наглите опити на ДАИТС (който е представител на държавата) и на лобиранията на Майкрософт, комисията отказва да вземе становище, поради ред причини, а именно, че:
1. Вече има същестуващ стандарт ISO26300 наречен Open Document Format (ODF): наличието на втори стандарт ще създаде разходи, объркване и несигурност за гражданите, бизнеса и в административния сектор;
2. Не съществува реална имплементация на OOXML доказваща надеждността на спецификацията: в Microsoft Office 2007 се използва специална версия на OOXML, но не могат да се създават файлове с формат спазващ OOXML спецификацията;
3. Спецификацията е непълна. Например липсва информация как да се приложи autoSpaceLikeWord951 и useWord97LineBreakRules2
4. Повече от 10% от примерите в предложената спецификация не могат да бъдат ретифицирани като стандартен XML;
5. Не е гарантирано, че всеки може да напише софтуер, имплементиращ частично или пълно OOXML спецификацията, без да бъде подведен под отговорност за нарушаване на патенти или неплатени лицензионни такси от Microsoft;
6. Предложената спецификация противоречи на други ISO стандарти. Например ISO 8601 (Представяне на дати и часове), ISO 639 (Представяне на имена и езици) и ISO/IEC 10118-3 (Криптографски хеш фунцкии);
7. Съществува дефект във файловия формат за електронни таблици, който не позволява въвеждане на дати преди 1900-та година: тези дефекти касаят както OOXML спецификацията, така и следните версии на Microsoft Excel 2000, XP, 2003 и 2007.
8. Предложената спецификация не е създадена вземайки под внимание опита и експертната оценка на всички заинтересувани страни (като например производители, търговци, потрбители и контролни органи), а самостоятелно от Microsoft.
Какво стана всъщност
Освен тези причини, всяка от страните е дала доводи „За“ и „Против“. За да се вземе решение обаче, трябва да има мнозинство, до което не се е стигнало и комисията не е взела решение. От своя страна въпреки изискването и правилника на БДС, стандартизационната ни институция, явно не без помощта на Майкрософт и нейното държавно протеже ДАИТС в лицето на Пламен Вачков, отново предрешиха всякакви опити за нормална комуникация и на вземане на решения според правилата в държавата. Когато самите държавни институции не спазват правилата си, как се очаква тя да работи.
България отново доказа, че си дава и дупето за пари и че остава на една фирма да определя бъдещето й и то в разрез и със правилата на държавата и най-вече със европейските норми за които се борихме дълги години да станем част.
ТС на БИС въпреки несъгласието в ТК57 е ПОДКРЕПИЛ СЪС ЗАБЕЛЕЖКИ DIS 29500 на Майкрософт.
Добрите новини са все пак, че гласуването не е минало в САЩ, а вероятно и в няколко други страни. На нас ни остава да се надяваме, че отново другите държави пак ще измият срама от лицето и гъзовете на нашите държавни институции. Амин. Време е да назначаваме къдърни хора за да ни управляват.
Oще информация:
Даитс ще дава пари на фалираща фирма
Подробна техническа информация, за това какви са проблемите и неточностите в OXML, който обхваща предложението DIS 29500
