Честито на всички, които празнуват. Ще се видим довечера на зарята. Елате да празнуваме пред Народното събрание. Ако не можете, окачете знаме на прозореца или се разходете и сложете едно цвете пред някои паметник. Направете нещо и покажете, че празнувате и че сме българи.
Нека да чуем и една друга гледна точка. Ето ви откъс от интервю на Мишо Шамара:
„Абе, трябва да ти кажа, че ми е през кура за тая държава. Държавата супер много я мразя благодарение на дебелите ташаци, които ни управляват и ония партриоти дето са ни освободили от турско. Така че ме боли целият хуй как ще се наричам- българин, унгарец или пакистанец.“
От десетилетия ми досаждат и ме тероризират с този гигантски кич около този срамен за българите празник. До гуша ми дойде, драйфа ми се от тая пошльотина, от тая шаблонно режисирана идиотщина.
Ама няма спасение- отвсякъде ти досаждат- телевизия, радио, преса, а сега и Интернет. Ужас, ужас!
Защо да се гордея с това, че съм българин? Аз се гордея с това, което съм, но с всеки изминал ден българското започва да ме съмнява все повече. Откровено казано на моменти се улавям, че много повече се гордея с Балканите като цяло отколкото с България…
Някак ми е странен тоя национален празник, който разделя двете най-големи етнически групи в страната. Денят на Кирил и Методий би бил доста по-смислен празник.