Последно, но не за последно

Радвам се, че снощи с Хриси успяхме да "хванем последния влак" и да отидем на последното представление за този сезон на "Камината". Ако не бяхме отишли. може би нямаше да разберем какво сме изпуснали. Имах известна представа от многото коментари на Йовко, но направо ни разбиха с това представление…

Аз лично не съм познавач на театралното изкуство и карам на принципа ‘true’/’false’ – ако ми хареса значи е добро, ако не ми хареса значи за нищо не става, колкото и да се шуми около едно представление.

"Камината" е представление, което определено ми хареса, но и не само на мене, а и на всички в залата. От време на време действието вървеше мудно, но за сметка на това в останалото време те караше да се замислиш за малките неща и за предназначението на вече познатите възприятия от гледната точка на едни леко абстрактни принципи.

Поставя се на преценка същноста на нещата на базата на ежедневния концепт и ролята им в живота на един човек. Ако имаме куче а главата му прилича на маркуч и яде мравки, то тогава това не е куче , макар че лае, но от друга страна не е и мравояд, защото един мравояд не би се самоубил от отгчение …

Ако имате камина и не сте я палили досега, то това камина ли е…

Жалко че чак през септември/Октомври можете да разберете това. Ако чуете за тази пиеса – отидете да я гледате. Вход свободен, изхода – "според зависи".

Успех на "Камината" и кафе за мене, за да започна този ден със съмнението дали вратата която се мъча да отворя, не е нарисувана на стената ….

Влезте в общността на блога ми.
8269 човека го направиха от 2004 година досега! Запишете се и получавайте нови материали от време на време.
Аз мразя спама. Няма да получавате такъв от мен.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.