Породени мисли когато писах тази статия, ме накараха да се замисля въру проблема. Уеб 2.0 както знаем, не са само хубави и подвижно уеб-сайтове и приложения а доста повече от това. Като се концентрираме върху това какво ниво на услугите, би трябвало да досатвя един уеб-сайт, сдигаме до следния извод:
Принцип 1
Уеб-сайта трябва да доставя такива услуги, че потребителят да е доволен и да си е свършил работата, благодарение на комбинацията между он-лайн и оф-лайн бизнеса.
Какво ще рече това? Само преди 2 дена ми се наложи да си купя телефон от Интернет. Имах условието да е определена марка и да мога да си го купя с кредитна карта, тоест очаквах сайта, първо да ми предложи този телефон, а после голям набор от плащания за да може да завърши процеса.
Е, няма такъв сайт у нас. Има няколко които почти предлагат тази услуга, но не и докрай. Не искам да влизам в подробности, но нивото на он-лайн бизнеса е много ниско.
Принцип 2
Уеб- сайта трябва да може да ми предостави информацията, от която имам нужда, а ако не може да ми я предостави, да ме насочи към място където да я намеря.
На какво се дължи проблема и защо така се казва темата на моя седмичен анализ? Сигурно познавате поне 10 човека, които имат малки фирмички и вземат парите на фирми за да им правят „уеб-сайтове“. Нарочно съм го сложил в кавички.
Хайде да видим защо е в кавички:
Запитването:
Имаме една фирма, която има фитнес салон или е доставчик на някаква услуга. Фирмичката отива при нея и казва:
Фирмичка: Искате ли да ви направим сайт?
Клиентът започва да се чуди, понеже идея си няма какво е или пък е чувал за това и конкуренцията му вече има.
Фирмичка: Ще ви струва 400-500 лева
Клиентът повече не му трябва, понеже вече си мисли за 4 -цифрени суми с идеята, че ще получи нещо наистина интересно и ПОЛЕЗНО.
Да, ама не ! Той ще получи една цифрова визитна картичка, сложена някъде в Интернет, където евентуално Google би могъл да я намери… и сега какво?
Сценария:
Аз решавам да намеря информация за услугите на тази компания, която ми е много необходима. Примерно както споменах за наемане на апартамент или за карта за фитнес или да си купя пица он-лайн.
Отивам в Гугъл и правя търсене, като попадам на този „сайт“. Прочитам стандартните информации които фирмичките са наблъскали – кои сме ние, за нас, услуги (пъъълни със качество и разновидност) и решавам да поискам да ползвам една от услугите им.
В най-добрия случай ще попадна на телефон на които да се обадя или на е-мейл, ама хей, това не е ли функция на визитната картичка? Ами да, нали ви казах, че това имате вие – визитна картичка някъде в Интернет.
Дори да речем, че искам да ползвам услугата им, пак попадаме в клопката на онази моя първа статия, за това какво ниво получаваме от услугите им.
Изводи и въжделения
За да печели една фирма от сайта си, той трябва да бъде направен от професионалисти и освен това самата фирма да има мисленето, че това, което фирмата е направила, може да бъде използвано в бизнес процеса им като канал за продажби и увеличаване на услугите им Докато не се разбере това от бизнеса, те ще имат визитни картички с различна функционалност, които даже няма и да поддържат.
Сървърите ще се пълнят с безмислена информация, малките фирмички ще си вземат малките пари, но до известно време, защото ако бизнеса осъзнае, че със съвсем малко още инвестиции, може да получи изключително големи приходи, ще спре да се връзва на този тип „бизнес измами“ и ще инвестира, във нещо което ще му възвърне парите.
Не мисля, че които и да е би хвърлил пари на вятъра без да очаква да се върнат нали? Замислете се и се реорганизирайте.
Интересно по темата:
С какво подценява бизнесът Интернет Макар и в няколко изречения, потвърждение на моите думи. Мнението е на Жюстин.
От няколко години съм в web „бизнеса“ в България. Работя в голяма за мащабите на България web агенция.
Честно, направо съжалявам хората даващи по 3000(лв?) на сайт.
Те нямат опит, не са и наясно защо им е сайт, не осъзнават как би им помогнал.
А вие ми говорите за web 2.0, примера с фитнес зала е много добър – за web 2.0 са нужни хора грижещи се за сайта, а фитнеса едвам успява да си намери касиерка за 400лв на месец. Или фитнес инструктурите ще го поддържат.
А може би запалени клиенти ще качват клипчета от тренировки…
Бъдете реалисти.
Миро
Проблемът не е в това какви сайтове предлага тази или онази малка фирмичка, а в това, че самите клиенти не знаят какво да искат, тъй като нивото на компютърна грамотност на повечето шефове е само до там – да могат да си проверят пощата и да си чатят.
Другото, което според мен е много интересно като явление – голяма част от големите фирми отказват да се занимават с много сложни проекти, защото ще им коства време. Малки и все още непознати фирми се захващат, от една страна за да не изпуснат сделката, вярно – това не означава, че ще се справят, но ако са кадърни и имат желание, ще се научат да работят с непозната за тях до момента материя, защото по този начин ще успеят да се докажат на пазара, което е и втората причина за съгласието.
За да могат да се предлагат качествени неща в Интернет и те да се възприемат, трябва преките потребители да се запознаят с основните особености на различните видове възможности. Обаче горчивата истина е, че много малко са хората, които наистина ще разберат за какво иде реч, тъй като българинът е малко на принципа „Едно си баба знае, едно си баба бае.“
[…] се изкефих на статията на Бого за малките фирми и уеб2.0, имам доста какво да кажа и някой дена трябва да драсна […]