Породени мисли когато писах тази статия, ме накараха да се замисля въру проблема. Уеб 2.0 както знаем, не са само хубави и подвижно уеб-сайтове и приложения а доста повече от това. Като се концентрираме върху това какво ниво на услугите, би трябвало да досатвя един уеб-сайт, сдигаме до следния извод:
Принцип 1
Уеб-сайта трябва да доставя такива услуги, че потребителят да е доволен и да си е свършил работата, благодарение на комбинацията между он-лайн и оф-лайн бизнеса.
Какво ще рече това? Само преди 2 дена ми се наложи да си купя телефон от Интернет. Имах условието да е определена марка и да мога да си го купя с кредитна карта, тоест очаквах сайта, първо да ми предложи този телефон, а после голям набор от плащания за да може да завърши процеса.
Е, няма такъв сайт у нас. Има няколко които почти предлагат тази услуга, но не и докрай. Не искам да влизам в подробности, но нивото на он-лайн бизнеса е много ниско.
Принцип 2
Уеб- сайта трябва да може да ми предостави информацията, от която имам нужда, а ако не може да ми я предостави, да ме насочи към място където да я намеря.
На какво се дължи проблема и защо така се казва темата на моя седмичен анализ? Сигурно познавате поне 10 човека, които имат малки фирмички и вземат парите на фирми за да им правят „уеб-сайтове“. Нарочно съм го сложил в кавички.
Хайде да видим защо е в кавички:
Запитването:
Имаме една фирма, която има фитнес салон или е доставчик на някаква услуга. Фирмичката отива при нея и казва:
Фирмичка: Искате ли да ви направим сайт?
Клиентът започва да се чуди, понеже идея си няма какво е или пък е чувал за това и конкуренцията му вече има.
Фирмичка: Ще ви струва 400-500 лева
Клиентът повече не му трябва, понеже вече си мисли за 4 -цифрени суми с идеята, че ще получи нещо наистина интересно и ПОЛЕЗНО.
Да, ама не ! Той ще получи една цифрова визитна картичка, сложена някъде в Интернет, където евентуално Google би могъл да я намери… и сега какво?
Сценария:
Аз решавам да намеря информация за услугите на тази компания, която ми е много необходима. Примерно както споменах за наемане на апартамент или за карта за фитнес или да си купя пица он-лайн.
Отивам в Гугъл и правя търсене, като попадам на този „сайт“. Прочитам стандартните информации които фирмичките са наблъскали – кои сме ние, за нас, услуги (пъъълни със качество и разновидност) и решавам да поискам да ползвам една от услугите им.
В най-добрия случай ще попадна на телефон на които да се обадя или на е-мейл, ама хей, това не е ли функция на визитната картичка? Ами да, нали ви казах, че това имате вие – визитна картичка някъде в Интернет.
Дори да речем, че искам да ползвам услугата им, пак попадаме в клопката на онази моя първа статия, за това какво ниво получаваме от услугите им.
Изводи и въжделения
За да печели една фирма от сайта си, той трябва да бъде направен от професионалисти и освен това самата фирма да има мисленето, че това, което фирмата е направила, може да бъде използвано в бизнес процеса им като канал за продажби и увеличаване на услугите им Докато не се разбере това от бизнеса, те ще имат визитни картички с различна функционалност, които даже няма и да поддържат.
Сървърите ще се пълнят с безмислена информация, малките фирмички ще си вземат малките пари, но до известно време, защото ако бизнеса осъзнае, че със съвсем малко още инвестиции, може да получи изключително големи приходи, ще спре да се връзва на този тип „бизнес измами“ и ще инвестира, във нещо което ще му възвърне парите.
Не мисля, че които и да е би хвърлил пари на вятъра без да очаква да се върнат нали? Замислете се и се реорганизирайте.
Интересно по темата:
С какво подценява бизнесът Интернет Макар и в няколко изречения, потвърждение на моите думи. Мнението е на Жюстин.
1. Търсенето е слабо и затова качеството на предлагането е ниско. Получава се затворен кръг.
2. Търсенето е слабо, възможностите за печалба – минимални. Кой ще инвестира в скъп сайт?
Като няма пазар и покупателна способност, инвестициите в онлайн проекти ще са минимални. Няма нищо странно в това ;)
[…] да видите и продължението на този материал, тук. който е под наслов “Защо малките фирми убиват […]
Благодаря за коментарите, ето и моите отговори, ще се радвам да направим една добра дискусия:
@ Деян: Сайт за 300 лева няма, никой не може да ме убеди, че сайт в който има 5 страници със неподдържана информация и форма за обратна връзка е сайт. Не казвам, че трябва да е точно фитнес бизнес, давам пример за принципи на бизнеса, не се вглеждай в конкретните примери а в принципите, например за servie level статията е по-удачен примера. Благодая Ти за мнението.
@Владо: Може би заглавието на статията трябваше да е „защо малките фирми убиват Уеб“, точно такова ми е мнението, прав си , че Уеб 2.0 не винаги може да се приложи в някои бизнес, но основния му принцип все пак е, създаване на он-лайн общества, няма значение от технологична гледна точка: http://spisanie.com/web2.0/what-is-web20/, но си прав в забележките си. Благодаря ти много.
@Sami: за салона, например, мога да си получа час он-лайн и да си избера при кой фризьор да отида и той да ми потвърди след 1 час, че е заявката ми е потвърдена – ето за това става дума – за непбходио ниво на обслужването (макар, че аз много-много нямам нужда от фризьор, ха ха).
Сайта е канал за предлагане на услугите, но не винаги за извършването им. През Интернет-сайт можеп да си кушиш пица, но не и да я ядеш, но можеш да си я поръчаш и платиш и сайта печели и бизнеса печели и клиента печели. Това е идеята на този материал. Благодаря.
Хубав ден на всички
Бого
@Богомил – онлайн комюнити можеш да си поддържаш и с уеб 1.0 – форуми и консултации не са web services от вида на уеб 2.0 или просто имаме различни представи за уеб 2.0. Иначе безспорно един фитнес може да предложи това на клиентите си, но дали някога изобщо ще избие подобна инвестиция. Понякога наистина красиви неща могат да се направят, но в крайна сметка хората ги интересува дали наистина ще направят пари. А може да се случи и просто ефекта на сачитата и дограмите – в момента в който някой започна да инвестира в реклама, започнаха да го правят всички – та и аз си мисля, че един ден някой ще си направи готин сайт и всички ще започнат след него да искат хубави сайтове – били те с уеб1.0 или уеб2.0 или не дай боже уеб3.0
Аааааа, аз вече имам идея за фитнес-залата – тренинг на фалангите чрез кликане с мишката. Или – видеоклипчета със знойни инструктори и инструкторки.
Сериозно – всеки бизнес си има свои характеристики. И не всеки подлежи на кой-знае каква интерактивност. В крайна сметка, в много от случаите интернет страницата наистина служи за опознаване на фирмата и информация за нейната дейност. Все пак, не виждам начин да тренираш онлайн-фитнес. Нито пък някой би си купил имот само по картинка от интернет. Или пък малък фризьорски салон – ще те фризират онлайн ли? И понеже говорите с доста претенции – колко са хората в България, имащи всички необходими познания – за интернет като медия, за тънкостите на маркетинга, за дизайн, брандинг, за програмиране /за да знаят какво може и какво не може да се направи/… и т.н.?! Само в най-големите фирми за уеб-разработки могат да си позволят пълен екип от такива специалисти. Ама те струват скъпо. Съответно и продуктът е скъп. И си го позволяват пак само големи фирми.
Защо сайт за 300 лв. да е „сайт“? Не е добър признак да обявяваш за скръндзи хората, които не купуват продукта ти. Те познават нуждите на бизнеса си по-добре от теб, бъди сигурен.
Без да се засягаш, но според мен доста надценяваш значимостта на дейността си, щом смяташ че на един фитнес салон му трябва сайт, базиран на Web 2.0, каквото и да разбраш под този доста кух термин.
Каквото търсенето, такова и предлагането. Или да си направим държавен регулатор, който да разрешава и да наставлява „малките фирмички“ (които също произвеждат БВП и създават работни места) какво, кога и как да произвеждат и кои да са им клиентите? А, може дори да им предписват фиксирани тарифи за правене на сайтове? А, най-добре ще е и всички фитнес зали да са задължени да си направят поне по един сайт за 2000 лева примерно. Гениално!
Моят съвет към Вас, г-н Шопов е: След като сте открили такава благодатна пазарна ниша, в която има толкова много хляб – направете си една „голяма“ фирма и пишете „истински“ сайтове. Пък може и да възстановите справедливостта, която сега липсва. :-)
@абатор: Ами фирмите могат да убедят клиента. Това е тяхна работа. Първо, че ще спечелят повече пари, ако ПОКАЖАТ как клиента може да работи със сайта и как това ще увеличи и продажбите и бранда му и то не само в Интернет. При ясна визия, че тези пари ще бъдат върнати и това не е загуба,а ИНВЕСТИЦИЯ, и двете страни ще са доволни.
@ Vlado: Донякъде, може би не дадох правилен пример. Фитнес залата например, може да изгради общество около себе си и да го накара да споделят информация, например. Защо не и да предлагат карти и пакети он-лайн, а защо не и он-лайн съвети от самите специалисти вътре….
––-
@ Драго: Да но тези 300 лева са загубени, а другите 2000 лева си ги връщаш и то за кратко време и продължаваш да печелиш от сайта си и от бизнеса ти. Ето това е голямата разлика.
Плачевна е ситуацията. Аз съм от хората които прави такива онлайн визитки, да. Не взимам много пари. Ще споделя малко опит, като ще се опитам да не прекалявам. Малките фирмички имат за клиенти малки фирмички (в общия случай), които имат ограничен бюджет за такива „модерни“ работи, неоценяващи възможните ползи (не говоря за приходи) от интернет. На въпрос към потенциален клиент, за какво му е съответния сайт при положение, че не може да се предлагат онлайн продукти/услуги, той казва: „за да видят хората какво предлагаме и че могат да разчитат на нас“. Съответно това са неговите искания. При опит да му предложиш нещо по-модерно или по-ефективно, като онлайн предлагане например, той се дърпа и се притеснява, че това няма да му е от полза или че ще му излезе твърде скъп разход (а всъщност това е минимална инвестиция). Как да процедираме тогава? Случки всеки може да сподели. През последния месец имах голямо желание да пуснем един сайт с възможност за поръчки онлайн, а клиента каза: „моите клиенти още не са толкова навътре, половината дори нямат компютри, това само ще ги обърка“. Тогава…? А новите клиенти, а потенциални нови клиенти, които биха станали такива само заради възможността за онлайн поръчки? „Ами рано да е мислим за такава функционалност, свързано е с много разходи, назначаване на човек, който да следи тези неща“. Да не говорим, че чрез online услугите може да се получи толкова полезна информация за потребителите които посещават магазина, каквито по никакъв начин не могат да се съберат при стандартните продажби.
Проблема е в липсата на интерес от фирмите и липсата на умения и желание на фирмите да предложат цялостни решения за и-бизнеса. Важно е всяка фирма занимаваща се с предлагането на такива услуги да може да убеди потенциалните си клиенти защо да изберат именно този начин на работа.
Вижте, малки загубени фирмички у нас ще има до тогава, докато има хора които „влизат в интернет“ вместо да „ползват интернет“. От една страна схващането на хората за идеята на един сайт е погрешно, т.като наистина той се възприема за една Интернет-брошура. Пак казвам говоря за България. У нас няма водещ елемент (считайте икономически), който да обърне вниманието на бизнеса върху това как точно да се използва един уеб сайт и как той да помага. Особено за случаите, когато предмета на дейност не е свързан с интернет (пр. производство или вид „наземни“ услуги). Няма го общото познание какво е УЕБ 2.0 и как в същност Интернет не е вестник, а един почти жив човек. Така няма натиск от страна на клиентите на тези „фирмички“.
От друга страна, самите „фирмички“ са изцяло подвластни на закона за най-малкото съпротивление – повече приходи с по-малко работа. Някои на това му викат мъзел, но аз му казвам нормално икономическо развитие – не правиш нещо докато не ти се наложи (било то конкуренция, било то поръчка). Да не говоря че в немалко случаи поради този горе принцип фирми окастрят някои добри идеи на клиентите си и така съвсем умира растежа. Тук вече става дума за натурален мързел.
Като трета половинка в ситуацията също бих добавил някои от големите фирми – те като малко по-хитри се възползват от това, че малките „фирмички“ произвеждат „Интернет-глупости“ и предоставят услугите си на грандиозни цени (повечето услуги тук вече наистина са си УЕБ 2.0), като така мисленето наистина се потиска до земята чак.
Нормално е, малките фирми не могат да отделят 2000-3000 лева за сайт. По-добре сайт-визитка за 300 лева, отколкото нищо.
Клиента в повечето случаи няма идея какво точно трябва да представлява сайта му. Големите фирми имат възможност да му покажат доста готови, работещи сайтове, които са тяхно дело. На клиента му остава само да избере това, което му харесва. За малките фирми е непосилно да разработят толкова видове CMS-и и templates.
Здравей,
размишленията според мен са по-скоро за уеб 1.0. Не виждам как фитнес залата би се вместила в уеб 2.0 света, сега след 1 или 5 години.
А споменах ли колко са квалифицирани фирмичките които правят сайтчета ? Това е друга тема нали – там има някои „мутации“ … примерно супер кадърни дизайнери, хора с подход към естетиката и с усет към красивото, започват да правят сайтове, но понеже естеството на работата им е такова, че те трудно разбират код и тектообработка под каквато и да е форма (по принцип, да не съм чак толкова краен) те са свикнали да живеят в света на „картинките“, работейки с разни чудесии като Photoshop, Corel Draw или Xara X, и така страниците които правят са много красиви, но пък пълни с неща които ги правят неудобни: това са или сайтове с флаш анимации, или сайтове на една голяма картинка, разпорена с Image Ready или нещо такова. В крайна сметка имаме красив сайт, който обаче Google и другите паяци като му кацнат отгоре няма какво да изсмучат – то е само картинки и анимации. Е като не мога аз да те намеря в „Гугълъ“, за ко ти е да имаш сайт, а :) Все едно че нямаш. Ако си разглеждал българския уеб, сигурно си виждал много такива неща – разни ентусиасти със странички по Хит.бг, които показват какви майсторлъци може да прави с Флаш-а, плюс още два-три проекта в портфолиото, и те на същия принцип „много флаш и картинки, малко или никакъв текст“.
Според мен нещатата със сайтовете са малко `видяла жабата че подковават вола … че и тя дигнала крак`… видели че конкуренцията има, ади и ние да имаме – като качеството на изработката, и работата която може да се върши с него не е от значение – важното е да го има! Другото нещо е това, че сме недорастли – няма хора които да го оценят това – нито от страната на фирмата, нито от страната на клиентите. Ако се чел какво писах за Google Adsense в България – че и тука е малко такава работата.
[…] уеб-студия, които работят “сайт” за 300 лева. Ето какво се […]
Айде да не си отварям устата за държавните органи дето си вземат заплатата каквото и да правят. Ама не разбирам защо частна фирма, която може да печели от Интернет сайта си, ако е направен кадърно, не иска.. или не разбира как става това, защото все си мисли, че това не може да стане…
[…] … Богомил е публикувал интересен материал на тема : Защо малките фирми убиват Уеб 2.0, Нова Визия са добавили полезен Речник на термините в […]
Ето нещо интересно за четене на тема `обслужване`:
„48% от чиновниците – мързеливи да вдигат телефона“
http://dnes.dir.bg/2007/08/14/news1996339.html