Покана за представяне на книга на Букарски.

Разказите на Букарски са като пънкарски купон в македонско студентско общежитие: тресня, евтин алкохол и мизерия, но от време на време някой казва по нещо толкова блестящо, че дори не си сигурен дали си чул правилно. Букарски е болезнено честен: пише само за неща, които наистина е преживял, ненавижда македонските класици и Паулу Коелю и се кълне в Буковски, Фанте и Селинджър.

Представям си как пие на една маса с Тома Марков и Момчил Николов, докато не ги изхвърлят и тримата от бара. В най-добрите си моменти прозата на Букарски става толкова бясна и пълнокръвна, че сякаш напира да се измъкне от страницата и да ти фрасне един по носа: „ако съм знаел, че ще стане политик от него, абе не летва бе, абе щях светофара да изкъртя от кръстовището и с него да го утрепя.“

Това казва българският писател Богдан Русев за македонския писател Алекс Букарски. Двамата са млади и талантливи, но Алекс е по-млад – едва на 24 години. В момента е студент по филология в Скопския университет, но иначе е роден в Битоля.

Книгата е издадена на български език и ще бъде представена за първи път от преводача на книгата и от човека, който направи това възможно – съименника на моя син – Константин в Журналистическия факултет на СУ “Климент Охридски”, зала 13, на 22 май 2008г oт 18 часа Заповядайте на промоцията и доведете и приятели.

Съдържанието на книгата е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално 2.5 България, което ще рече, че можете да си я преснимате и разпостранявате, дори препечатвате, ако споменете автора и не печелите от нея.

А аз какво мисля
Макар, че съм прочел само 2 разказа и то преди да са издадени, си мисля, че балканското присъства много в разказите на Букарски. Веднага правя паралел с сюжетите на „Ми нисмо анджели“, „Кад порастна бичу кенгур“ и „Мунйе“, които разбира се съм свалял от „warez“ сайтове, докато, „Макаренко преподаваше лекции за жените.“.Дори и да нямат нищо общо по между си, те намират общи допирни точки в много области.

Айде малко на аванта

Позволявам си, да публикувам, част от разказа, който дава името на цялата книга. Заслужава си !

ЛЮДЕ, НА КОИТО НЕ ИМ СЕ ОТВАРЯ ПАРАШУТА

В Сайбъро нонстоп се вихреха панаири.

да започнем от служителя Пеце Дъ Шит (The Shit), който беше ситен, слаб и изпит. поради многобройните побои, предните зъби му бяха сменени с изкуствени, които бяха жълти и криви.

беше си получил прякора, когато се поздравявал с някакъв наперен голтак, който го питал — „Пеце кой?“

Пецката наежен, в джеймсбондовски стил отвърнал: „Пеце бе… Пеце Дъ Шит“ и така си му остана прякор.

„Пеци, бате, в устата изглеждаш като че си лапнал краищник!“ — го „пускаше по пързалката“ Макаренко — ром, чието шкембе се подаваше под потника.

Макаренко беше в късните си 20-ти години — литературен герой от инвентарно значение.

обикновено обикаляше от компютър на компютър, и като видеше някъде порно — весело замижаваше с очите и викаше:

„КЛЕПТОМАН!“.

досието на Макаренко разказваше, че бил осъден в КПД „Идризово“ (скопския затвор) на 6 години лишаване от свобода.

причина: нанесени 8 прободни рани с кухненски нож върху бабата на 12-годишната булка-беглец.
излежа 4 години и нещо отгоре.

и сега Макаренко беше ловък търговец.
иронията на съдбата поиска от него да шитка кухненски ножове на пазарчето.

пуберите в Cyber World, или Сайберо по нашенски, не правеха нищо особено. Показваха си един на друг порно снимки, които си разменяха с други комплексирани дечковци.

другите дечковци — и те като тях — надървени и сексуално незадоволени, също не бяха в ситуация да си намерят 3D партньор. тихичко си шушкаха наоколо — види я брат тая, види я брат оная.

сваляха се масово порно клипове със Силвия Сейнт, Джена Джеймсън и Ария Джовани. Напразно собственикът на Сайберо беше разпечатал лентичка със следния надпис:

„забранено свалянето на XXX филми“…

Елате в Журналистическия факултет на СУ “Климент Охридски”, зала 13, на 22 май 2008г, 18 .00 часа Каня ви!