Mайната ѝ на урбанизацията

Ранна сутрин около 6 без 10. Едва ли съм се събудил с касовия хит от близкото минало със същото заглавия, но в устата ми е пак едно такова, снощно. Глава се люшка, очите блуждаят да намерят нещо върху което да се фокусират.

Отварям вратата на терасата.

Виждам планината. Чувам шумолене на рекичката.
Две мухи бръмчат и се размазват на слънце. Чакат и аз да ги размажа. Айде, угодих им.

Една дебела крава ме гледа с влажни очи и аха да ми проговори. Как се е качила там само тя си знае. Дали пък вече хората не си държат кравите по терасите?

„Мууу“ – гальовно ми казва тя.
„Мухуху“ и казвам аз и се връщам да си доспя.

Навън вали, а аз се събуждам за втори път. Всичко е чудесно и ароматно. Глава се люшка, търси вселена, но май няма.

Отварям вратата на терасата и ме лъхват изгорели газове и прах от близкия строеж. Къртачи къртят нейде в мазето, а на вън вали ли вали.

Майната ѝ на урбанизацията. Искам крава на терасата.

Влезте в общността на блога ми.
8269 човека го направиха от 2004 година досега! Запишете се и получавайте нови материали от време на време.
Аз мразя спама. Няма да получавате такъв от мен.

8 мнения за “Mайната ѝ на урбанизацията”

  1. Не знам за вас обаче аз мисля да поживея, поживея в града и после като едно време ще си се прибера на село…градината, животинките, спокойствието…. като не мога да си позволя да си купя остров, моя остров ще бъде моето село

  2. Точно така!Долу урбанизацията!Аз между другото миналия уикенд си бях на село.Не бях ходил от миналото лято и сега ми се стори супер спокойно и хубаво.

  3. хващай си партакеша… и бегом в най-дълбокото в балкана село ! 1 седмица обиколки из балкана с фотото и ще си нов човек ;)

Leave a Reply to Богомил "Бого" Шопов Cancel reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.