Майната ѝ на бързата закуска

– Кво
– 2 омлета. Ще станат ли бързо?
– Ъхъ

Зелени гущери залазиха по цъфналата липа, а Марчето ревеше в кухнята:

– Деба мама им на тея, дет си зеха омлета на тая жега. Абе може ли при трийсе градуса на сянка да искат омлет. Това тараторче, това нещо ладно от обедното меню, бива, ама сега яйца да им бъркам, деба мама им деба.

Зелените гущери продължават да лазят и да ръсят липов цвят в носа ми. Минава петнадесета минута и клиентите цъкат нервно по масата. 16, 17, …

– Миме, ма, ела им земи яйцата на тия. Хм, искат с кашкавал омлет ли, ми да си казала по-рано. Айде кот има такоз ша муат.

Минута тридесета настана вече. Ще се мреееее, не ще се ядеееееее.

Майната ѝ на бързата закуска.