Майната ѝ на топлата бира.

Иван седеше на бара и усилено се взираше в русокосата едрогърда, бивша червенокоса и може би и бивша чернокоса девойка, която  стоеше в кафенето.

„Малииии, ако ми падне, ша я скъсам“ си мислеше той, докато погледа му блуждаеше около нея.

– Жорооо, дай две бири, ама големи. – Викна кака Минка през масите.
– Днеска ‘секи смучи бири, уа – каза Жорката като си бръка в носа. – Я, каква жега е настанала ,направо не’ам нерви да седя зад бара.
– Ми смукни му и ти една – предложи кака Минка – и без друго само тия двамата са ни клиенти.

Петя се усмихна на диалога и тогава видя, че Иван беше се втренчил в нея.

„Ах ма тоя кво ме гледаааа, брех. Явно вече мязам на човек“ – си рече Петя и се поизпъчи. „Русото си е русо. Грешка няма. Ма и той е един убавец, пу пу„.

Кака Минка се затири да занесе бирите.

„Аууу и тя бие бира кат’ мене. Якооооо“ – пак започна да крои планове Иван.
„Аууу и той пие бира кат’ мене. Ауууу“ – си помисли Петя.

Един Купидон се стрелна да ги целне, но се спря. И двамата надигнаха чашите да пият бира.

Часът удари дванайсет.

Тежкия тежгях се отвори и Жорката излезе от там.

Петя отпи първа, после и Иван. Купидона пак се насочи да събере тази идилия в хубава история.

– Пу, деба мааму, деба – изплю бирата Петя. – Квай тая пумия?
– Бах мааму и бах – се чу от другата страна, от масата на Иван

Купидона изчезна, Жорката и той.

Майната ѝ на топлата бира.