Гербери, комунисти и родната милиция

Часът е някъде към 10 и нещо сутринта. Смъквам се от колелото след яко спускане и влизам в магазина на Лисичарка да купя сок за Коската, листи за баница и две млека.

Ако не знаете какво е селски магазин – значи никога не сте излизали от София и е време да се замислите за какво живеете, но все пак в селския магазин може да намерите всичко, което ви трябва от гвоздеи до сирене и дори русенско варено, в срок на годност ако имате късмет.

Освен да си купите нещо, можете разбира се и да седнете да изпиете по една ментичка с тоник или с една малка ракия, ако не ви е кеф да правите друго.

Та същия ден, по масите в магазина ме посрещна милата гледка на бат’ Бойко (да се свети името му, амииин) и на Цецко меверееца (и него и него), както и 3 баби и един дядо, настанени, на най-близката маса до тезгяха. Приближавам се да си поръчам аз намисленото и дядото казва на бабите:

• Ей, за тая работа в затвора се ходи

Наострям аз уши и си викам – Еха, нова история за блога. Едната баба му вика, обаче:

• Е, глупости сега – и чете – подписка за явяване на партия ГЕРБ на изборите за президент и вице….
• Виж го комуниста му с комунист – ми се подсмихва в същото време магазинерката, докато ме пита какво искам и ми подава страшно замразени кори за баница – мисли си, че всичко е незаконно и всички са за затвора.
• Мен не ме е страх да кажа, че ще гласувам за ГЕРБ – гордо заявява едната бабка, гордо пъчеща нови очила.

Тръгнах си с мисълта, че наистина няма как да те вкарат в затвора, защото именно за милиционерите събираш подписи, виж обаче, ако не се подпишеш, това вече е друга работа.

Качих се на колелото. Чакаше ме 10 минути леко изкачване за да си ида на село.