Change the education worldwide by remixing the web

We want to empower students to show their originality and knowledge, all while speaking to them in languages they understand: Multimedia and the Web.

Through discovery and implementing new ways of teaching, we could inspire the creativity of the next Steve Jobs, Jeff Bezos, Larry Page or Sergey Brin to create something new, exciting and special.

The initiative is on: Go and check it: http://changedu.org

Don’t forget to read the manifesto

Гербери, комунисти и родната милиция

Часът е някъде към 10 и нещо сутринта. Смъквам се от колелото след яко спускане и влизам в магазина на Лисичарка да купя сок за Коската, листи за баница и две млека.

Ако не знаете какво е селски магазин – значи никога не сте излизали от София и е време да се замислите за какво живеете, но все пак в селския магазин може да намерите всичко, което ви трябва от гвоздеи до сирене и дори русенско варено, в срок на годност ако имате късмет.

Освен да си купите нещо, можете разбира се и да седнете да изпиете по една ментичка с тоник или с една малка ракия, ако не ви е кеф да правите друго.

Та същия ден, по масите в магазина ме посрещна милата гледка на бат’ Бойко (да се свети името му, амииин) и на Цецко меверееца (и него и него), както и 3 баби и един дядо, настанени, на най-близката маса до тезгяха. Приближавам се да си поръчам аз намисленото и дядото казва на бабите:

– Ей, за тая работа в затвора се ходи

Наострям аз уши и си викам – Еха, нова история за блога. Едната баба му вика, обаче:

– Е, глупости сега – и чете – подписка за явяване на партия ГЕРБ на изборите за президент и вице….

– Виж го комуниста му с комунист – ми се подсмихва в същото време магазинерката, докато ме пита какво искам и ми подава страшно замразени кори за баница – мисли си, че всичко е незаконно и всички са за затвора.

– Мен не ме е страх да кажа, че ще гласувам за ГЕРБ – гордо заявява едната бабка, гордо пъчеща нови очила.

Тръгнах си с мисълта, че наистина няма как да те вкарат в затвора, защото именно за милиционерите събираш подписи, виж обаче, ако не се подпишеш, това вече е друга работа.

Качих се на колелото. Чакаше ме 10 минути леко изкачване за да си ида на село.

Румен Христов в Дряново

Както всяка събота, когато сме си на Костенковци отидохме да си купим домати и какво ли още не на пазара /битака/ в Дряново, който е там само един ден в седмицата. Имаше домати, кокошки, картофи и други грудки.

Впечатление ми направи, че дряновчани са бедни – по-бедни и от цирковни мишки. Една баба едвам скътала 43 стотинки ги даде за моркови, за да „има за бобеца, ба“. Въпреки всичко, нямаше човек, който не мина и не остави по някаква пара на уличния музикант, който вдъхваше живот на един стар тромпет, вдъхваше и надежда според мен…

Изведнъж, наскачаха някакви хора с камери и даже известни лица от някакви телевизии, дето постоянно присъстват в „Господари на ефира“ се замотаха в тълпата.

Оказа се, че имаме посещение свише и Румен Христов решил да се смеси с тълпата по време на турнето си в нашия регион. Хубаво, ама не чак толкоз. Първом, се беше обградил с няколко наконтени баби, на които от километри им личеше, че никога не бяха стъпвали на пазара и специално за това се бяха появили там и минавайки го чух да обсъжда проблемите на .. брадата си – че преди била голяма и черна а сега бяла. Ех, колко интересно.

След това се разходи пак с (де)легацията си из пазара, за пред камерите, като не се спря никъде и не говори с никого за проблемите, за града, за какво ли не – няма да се излага пред простолюдието я. Вървеше гордо обаче, с ръка в в джоба и с вдигната глава, за да не вижда хората, дето са стигнали толкова ниско, че да не знаят кой е той.

След това се насочи за интервюта като за фон беше избрана тактически площадката с играещи деца, което е добре за телевизията.

По същото време си точих два ножа при ножаря, който идва всяка седмица. Много тъпи ножове бяха, като доста от политиците, забеляза майстора и попита:

– Тоя кмет ли ще е?
– Не, президент – му казах аз и той се опули – чи кой е?
– Румен Христов – му викам с идеята, че не го е чувал.
– А от СДС – чи кой ще гласува за него, и продължава, сички са изложиха. И цяря и Петър Стоянов и оня дето пий много, их как му беше името …
– Жорж Ганчев – намесва се един от близката сергия …
– Да, всички са клоуни – пак някой от Герб ще спечели или Кунева, ама то и тя някакви далавери върти…
– Ще видим викам аз. Давам 2 лева, вземам си ножовете и си тръгвам.
– Ама ще гласуваме, нали – провиква се ножаря от далеч
– Ще гласуваме – викам аз – ама дано има за кого.

Поредната политическа мерзавина -да се появиш на пазара за да те снимат и да те датат по телевизията, ама хората не мож излъга да знаеш.