Месец и малко след конференцията мисля, че е време да споделя, поне за себе си, какво мисля за събитието. Мненията бяха разнопосочни от „това не струва“ до „най-доброто събитие в България“. Аз съм съгласен с всичките.
Анти-стрес конференция
Бяхме решили да направим анти-стрес конференция, като направихме малко промени и по програмата и по-начина на организация. Не се прие добре факта, че нямаше регистрация на която един час екипа да проверява хората, като на летището носят ли си билетчетата или не. Вместо това решихме да пуснем, всички, които дойдат и вместо да се правим на милиция, да им дадем възможност да се запознаят един с друг, да пият кафе и да раззгледат шандовете на спонсорите, които бяха интересни.
Доста хора ни критикуваха за това, защото „някой може да влезе без билет“, а „аз съм си платил“. Чувстваха се набутани един вид. Уви, ще трябва да спрем тази практика и следващия път да измислим нов начин да оптимизираме процеса.
Много нови потоци
Имахме 4 зали. Това беше чудесно. В повечето време бяха пълни, което е още по-чудесно. Няма начин да намерим формула, по която да изчислим колко интерес ще има към коя лекция (да, пробвахме с гласуване), но се радвам, че успяхме да доведем повече от чудесни лектори тази година, за което екипа и приятели около нас се постарахме доста. (поне нямаше лектори, като този с лекцията за IE във Варна )
670
670 човека бяха регистирани за участие – това е най-голямото едновременно присъствие на наше събитие, за което благодарим и което няма да повторим повече. Голямо събитие = спадане на нивото, което искаме да поддържаме :) Според мен 350 човека са оптималната бройка.
10 години
Може и да не стана ясно, но започнахме това преди 10 години и преди 15 събития. След още 10 години пак ще сме там, ако не са ни нападнали извънземните или някой не е затрил милата ни страна от картата на Европа.
Екип
Най-страхотния екип, който може да има човек. Изобщо не се шегувам. Благодаря ви!
Изводи
Можем и по-добре, благодаря за обратната връзка и за идеите. Ще се опитаме в следващото издание да ги приложим. Това беше единственото събитие след което не се чувствах като смазан, което ме кара да напиша и следващата публикация.