След като поне десет пъти обещавах да напиша този текст, ето го – само два дена след като моята естонска фирма официално е стартирала дейност и първото събитие, което ще организира вече е факт.
Как започна всичко?
Случайно видях за това, че Естония предлага цифрово гражданство преди няколко години, но в края на миналата година реших да кандидатствам. В общи линии е губене на време и пари, си казах тогава и на си пуснах документите, ей така от любопитство, за да подкрепя инициативата. В общи линии, получавате електронен подпис, който е валиден в Естония, скоро и в целия ЕС и имате право да си откриете фирма и да я управлявате онлайн, без никакви разправии.
Картата
След като попълних всички документи и си писах по мейла с граничната им полиция, защото бях си направил снимка, която изобщо не отговаря на изискванията, картата ми с електронния подпис беше доставена в естонското посолство в Прага и ми я дадоха на малка церемония. Беше супер яко :) Освен картата, получавате и USB четец и достъп до много е-услуги. Вижте сайта на инициативата в линка по-горе.
Фирмата
След като вече си бях подал документите, се позаинтересувах за отваряне на фирма, защото имам една в България и ми е голям зор със всички пълномощни към счетоводителите, със всички процедури и декларации и полълването на всякакви документи и най-вече с подписването на хиляди фактури и със признаването на разходи и …абе ако имате бизнес в България знаете за какво говоря – много бюрокрация.
Проучих нещата и ми направиха впечатления няколко неща:
- Като управител на фирма (тип ЕООД), няма нужда да плащам никакви осигуровки на месец.
- Всичко става онлайн – подаване на декларации, подписване на фактури, документи, комуникация със служби, счетоводство и т.н
- Ако не искаш да си плащаш заплата или дивидент – не плащаш никакви данъци – тоест ако искаш да си инвестираш печалбата във фирмата.
- Ако искаш да си платиш дивидент – се плаща 20% данък, но на следващия месец, тоест не се натрупва.
- Срещу малка такса на месец (по-малка от „месечното обслужване от счетоводител“) получаваш услуга, което включва – регистрация на фирма, адрес, месечно счетоводно обслужване, поддръжка (почти веднага отговарят на въпросите) и още няколко услуги (като регистрация по ДДС) и съдействие за всичко в Естония.
- Признават доста повече неща, като разход на фирмата, отколкото в България.
- Правителството има грант за стартиращи фирми, но това е друга история :)
В крайна сметка реших, че е добре да си направя фирма в Естония, което ми излезе следните пари:
- 100 Евро за цифровото гражданство
- 190 Евро за регистрацията на фирмата (държавна такса) – стана за 15 минути
- 120 Евра за билет за отиване и връщане до Естония (към момента за откриване на банкова сметка се изисква посещение офлайн, вижте по-долу)
- Месечна такса след първия месец. (много по ниска от месечната ми такса при счетоводителите)
Банкова сметка
Услугата, която ползвам ми съдейства за откриване на сметка в банка. Към момента трябва да се отиде лично за разговор с банков агент, защото банките все още не са приложили закона, който беше приет в средата на миналата година, за онлайн интервюта, вместо за офлайн такива.
Сметката, която ми предложиха е без такса за обслужване, без такса за превод в страните на ЕС и с чудесно електронно банкиране.
Извод
В България ми беше бреме да си управлявам бизнеса, макар, че бях делегирал повечето задачи на счетоводителите си. Сега е удоволствие!
Въпроси?
Ако имате въпроси, повечето са отговорени тук, но ме питайте и мен, ако искате, със сигурност съм изпуснал доста неща :)
Ако сте тръгнали по моя път, препоръчвам LeapIn като фирма, която да ви поеме повечето от задачите, който бихте имали. Екипът им е супер!
А и в петък, 6.1 около 17:30 ще говоря по Bloomberg TV Bulgaria точно за бизнес климата в Естония :)
Зарасти, Боже!
Предполагам се досещаш, запознахме се на едно събитие на StartUp Factory в Русе по Коледа. Имам счетоводен бизнес фокусиран изцяло върху български и чуждестранни IT компании и Tech Startups с офиси в България. От чисто професионален гъдел си позволявам да се намеся с няколко уточнения, вярвам, полезни:
– В България, ако фирмата няма дейност, собственикът/управителят не е длъжен да се осигурява. Ако счетоводителят ти е казал обратното, то означава че или хабер си няма от осигурително право, или че те е подвел умишлено, за да не му „отваряш“ допълнително работа. Единственото, което трябва да се прави, когато фирмата започва или спира дейност, е да се подава декларация в НАП, в която се посочва в кой времеви интервал фирмата фактически е извършвала дейност. От миналата година тази декларация може да се подава онлайн и всичко отнема има-няма 2 минути;
– Самото осигуряване на собственика/управителя е с най-ниския размер в ЕС. Към днешна дата точно 57.55 EUR. Здравно осигурен си в целия ЕС и получаваш пенсия в България. И да, ако фирмата не е действаща, не дължиш тези осигуровки. А ако се осигуряваш като self-employed в Чехия, то не си длъжен да плащаш осигуровки въобще в България;
– Услугата на LeapIN изглежда страхотна. Имахме идея да стартираме подобно нещо в България, но именно отварянето на българска банкова сметка е голямата спънка. Тук също никоя банка към момента не би открила разплащателна сметка на лице от разстояние;
– Иначе регистрацията на фирма в България е съвсем възможна от разстояние, само с едно единствено посещение на българското посолство или консулство в съответната страна. Самата регистрация отнема не повече от 24 часа от подаването на документите и всичко струва около 75 EUR (държавна, нотариална и банкови такси). ДДС регистрацията е безплатна, обаче е по-тегава и отнема около 2 седмици;
– Цените на LeapIN наистина изглеждат жестоки. Сигурен съм, че са го постигнали с добра оптимизация на процесите, за каквато тук браншът може само да си мечтае. Не съм търсил price terms из сайта, но съм и сигурен, че все пак има „уловка“. Едва ли цената би била същата за регистрирана по ЗДДС фирма с по 500 разходни фактури на месец, например;
– Макар да съм от хората, които винаги са недоволни (не защото съм хейтър, а по-скоро от радикален перфекционизъм), няма как да скрия, че електронни услуги в България има и те работят (стига да знае човек как да ги ползва) – да, грозни, недомислени, трудно достъпни, но работят – факт. Ние обслужваме счетоводно около 100 дружества и средно ми се налага да посещавам офис на НАП или НОИ не повече от веднъж месечно. И не, не караме управителите да го правят вместо нас – те дори не знаят къде е НАП;
– Малко известен факт, но по план в България също трябва да заработи е-гражданство от 2018 година. Дали ще е факт наистина толкова скоро, как точно и дали ще работи, както и колко милиона ще потънат в нечий джоб е друг въпрос;
– Нещо, което може би знаеш, но се чувствам длъжен да спомена. Разходите по събитието, които правиш тук, в България, ползвайки услугите на български доставчици от естонската си фирма, ще бъдат с начислен български ДДС, който няма да можеш да си възстановиш обратно в Естония. Има механизъм да си ги възстановиш от България, но процедурата е доста тегава, скъпа и може да отнеме месеци;
– Що се отнася до данъчното облагане – всеизвестна „тайна“ е, че България е данъчният рай в ЕС (в някои отношения се конкурира с Кипър). Данъкът върху печалбата е с плоска ставка – 10%, а данъкът върху дивидентите – 5%. Тоест акумулирано 14.5%. Това е най-ниската данъчна тежест в ЕС. Ако не се лъжа в Европа като цяло, единствено в Албания корпоративният данък е с половин пункт по-нисък. А, да – естествено, ако реинвестираш печалбата, данък върху дивидентите не се дължи.
И въпреки всичко описано по-горе, факт е, че на немалко български IT предприемачи им е писнало от бюрокрацията в България и търсят вариант да си прехвърлят всичко в някоя „по-бяла“ страна. Ето го и моят топ 4 защо се случва така:
1. Изключително мудна, неадекватна, неразбираща, сори за израза „неебаваща“ администрация. Няма какво да се обяснявам тук, всички знаят за какво става въпрос;
2. Тотална липса на каквито и да било ефективни политики за подпомагане и административно облекчаване на стартиращия бизнес. Дали имаш 10 стотинки оборот или 10 милиона и дали имаш стартъп за велосипеди с двама служителя или завод за мотокари с 200 служителя – бумащината, която трябва да се води, е една и съща. Наскоро фирма, наш клиент, предлагаща IT услуги и с персонал от 1 (словом: един) човек получи заповед за проверка от Инспекция по труда с искане за представяне на документи, описани, забележете, в 45 (словом: четиридесет и пет) точки. Това е абсурдно;
3. Счетоводният бранш в България е на отчайващо ниво. Все още масово се работи с дискети, всичко се печата на хартия (ей така, за всеки случай), Windows XP е най-ползваната OS, повечето счетоводители хабер си нямат от английски. Абе жалка работа. Много мога да говоря по въпроса… Именно счетоводителите трябва да са спойката между бизнеса и администрацията, а истината е че в България няма спойка – има дупка. Дали ще идеш на гише в НАП да попиташ някоя сърдита лелка или ще попиташ счетоводителя си, резултатът ще е един и същ – нищо няма да разбереш и накрая пак стигаш до там да се оправяш сам с теми по форумите и facebook;
4. Ей това е много гадно – големите рестрикции при признаването на разходите в България. Това, разбира се, си има причина и тя е всеизвестната мания на балканеца да открива далаверата във всичко. Шамар да е, аванта да е. Поради масовите злоупотреби години наред, законодателството е станало страшно рестриктивно при признаването на голяма част от разходите, които всъщност често са неизбежни. България вече има няколко порицания от ЕС в тази насока, но все още сме много далеч. В общия случай за кафето и водата в офиса, например, не само че фирмите нямат право на данъчен кредит, но и са длъжни да плащат 10% алтернативни данъци. Гориво за колата на собственика, бизнес обяди и вечери – това направо е табу. Нашумелият данък „уикенд“ е поредният абсурд.
Божо, благодаря ти за споделената информация – най-вероятно и аз ще регистрирам една естонска фирма, най-малкото, за да почерпя опит как се движат нещата там! :)
Благодаря за супер отговора!
Бого
Фактурите на английски ли трябва да са или може и на български? На български, предполагам, нищо няма да разберат…
Според мен по-важно е съдържанието на договора между фирма в Естония и фирма в друга страна. Със сигурност има задължението да е на официалният език. Може договора да е двуезичен, но обикновено официалният взима предимство „Takes precedence“, но е въпрос на договаряне. Освен ако определена страна няма задължително изискване по закон.
За фактурите би трябвало да е без значение. В случай на нужда винаги може една фактура да бъде преведена, и така удостоверен нейният характера и съдържание. Стойността на фактурата пък би трябвало да е очевидна.
С две думи – Фактурите са за счетоводителя ;-)
Предполагам Г-н Шопов би могъл да каже от опит как осчетоводява фактура от Чехия в Естонската си фирма :- ))
Изпращат се на счетоводителите и те се оправят, езика няма значение :)
Те и без това мутрягите и политиците не могат да се доберат до нашите бизнеси много много, защото не познават спецификите им, да не се изразявам и по-конкретно, така съвсем ще сме далече от тях. Ще сме си направо на гости в собствената държава, което е добре – винаги може да си тръгнеш.
Абе що ли имам чувството, че повечето хора със софтуерни и дигитални бизнеси ще си открием фирми в Естония, ей така напук против административното безхаберие и мазните физиономии на държавните служителки?
Някой има ли опит с двойното данъчно облагане между Естония и България и как се облагат данък печалба/дивидент от естонското дружество обратно в България? НАП няма ли да предяви претенции? На няколко места чета, че „e-Residency“ не включва „tax-residency“, което ме обърква като концепция… Мерси
По темата за двойното данъчното облагане, проблемите са два:
* Законодателство на ниво ЕС – семпло, но има силата на международно право.
* Законодателство на ниво държави – България и Естония.
По вторият проблем със сигурност има такава спогодба, но вече колко е читава. Със сигурност няма да е на нивото на детайлност, което имат спогодбите между България и Франция или и Германия. Където почти всеки вариант предвиден в българското законодателство за избягване на Двойно Данъчно Облагане е наличен.
За целите на данъчно подоходно облагане има значение на коя държава човек се води местно лице И какъв е вида на дохода.
Сложна тема, но това е моето инфо, как се определя статуса на местно лице:
* ЕС – Повече от 6 месеца, без упоменати дни. Теоритично са възможни тълкувания между 180 и 183 дена. Интересно е, защото се води международно право, и има предимство спрямо законодателството на местно ниво.
* БГ – Повече от 6 месеца, *НО* изрично упоменато НАД 183 дена
* Естония – 6 месеца, упоменато 183 дни ИЛИ местна регистрация.
Но винаги се плаща данък на всеки доход в Естония, каквото и да значи това.
Източник на информацията – http://www.emta.ee/eng/business-client/income-expenses-supply-profits/concept-residency/tax-residency-different-estonian-e
И един хубав пример от тук https://medium.com/nomad-gate/estonian-e-residency-ultimate-guide-banking-taxes-cc27fe39c368#.fvi2d372s:
„I think a quick example will make this crystal clear: If an Estonian company decides to distribute €10,000 of its profits to a natural person resident in Germany, this is the tax that will be paid by the company and the individual:
The Estoninan company pays €2,000 in corporate tax on distributed profits
The individual resident in Germany pays the german 25% tax rate on capital gains on the remaining €8,000 (also €2,000). The individual ends up with €6,000 after tax.“
Ако сте местно лице в България, то ще платите 20% в Естония(2000Евро пак) + 10% ДОД (800 Евро) или общо на тези примерни 10000 Евро ще трябва да платите 2800 Евро(28%).
* Германия – Регистрация за пребиваване като че ли има по-голяма тежест от броят дни/месеци. Пример са работещите като самонаети, за които всеки доход като Selbständiger се декларира и плаща данък в Германия, независимо от броят последователни дни/месеци.
Регистрация като ЕООД(GmbH/UG) при по-малко от 6 месеца, 180 дена, обикновено се плаща частичен данък. Но има големи специфики.
Това е моето събрано инфо. Засега само веднъж съм бил в ситуация на Двойно Данъчно Облагане и беше шоу. Естествено заради „нашето си“ НАП, които първи спаха, после си противоречаха, а накрая се оказа, че решението е точно 1 ред в данъчната декларация. Отне ми 4 месеца питане и вътрешен тормоз да не се откажа да търся информация от НАП. Ако можете спестете си го. Поне между БГ и друга страна, от опит го казвам.
Ще се радвам някой да сподели, ако има друга информация или още по-добре от опит. Също част от информацията по-горе е от това, което аз съм успял да проуча и съм се сблъсквал. Тоест не мога да гарантирам за 100% точност на информацията ;-)
Допуснал съм една голяма неточност в горната информация. ЕС има регулация за начина на прилагане на данъчните закони. А именно че трябва да е равноправно между гражданите от различни страни-членки. И споменава някакви рамки, но винаги препраща към локалният данъчен офис и законодателство (логично). Последният абзац от тук:
http://europa.eu/youreurope/citizens/work/taxes/income-taxes-abroad/index_en.htm
И естествено началото, където дават рамката за 6-те месеца. Но така написано без конкретно обвръзващ документ си е повече думи във въздуха.
Друга интересна информация е, че според българското законодателство дали едно лице се определя като местно или не, също зависи от това къде е „центърът на интереса“ на това лице – семейство, имоти, от къде управлява и извършва дейността си. Доста неясна дефиниция.
Базовият пример от по-горе е най-ясен и най-добрият опростен случай:
20% дивидент в Естония
Върху останалите 80% в Б-я 10% ДоД като физ.лице , тоест допълнително 8% данък. И другото :)
Интересно е какво става при прехвърляне на активи между Естонска и Българска компания на един и същи собтвеник. Съответно инвестиции на Естонска компания в Българска и т.н. Дали има нещо конкретно в регулациите от ЕС или ще е изцяло на локално ниво?
Другото любопитно е Естонска компания с български офис ;-) Макар че май това са общи теми на ниво
Централен офис в една страна-членка от ЕС, и дъщерен в друга страна-членка.
Горното освен корекция на грешно инфо е повече размишление на глас. Уж всичко е разписано по закони и регулации, но много трудно се намира структурирана и ясна информация.
Тук имаме минимум от 2лв за капитал на фирма, там какъв е минимума. Доколкото знам приходи до 16 000 евро там са освободени от ДДС, според някакво подпомагане, но може и да се лъжа. Статията е доста добра и открехна една врата пред мен. Това, че имаш възможност да не си плащаш заплата и месечни такси и осигуровки в месеци в които не извършваш дейност е идеално за хора които се занимават с онлайн бизнес, защото в България всички тези неща ме накараха да търся други варианти и най-вече шибаната бюрокрация при която на въпроси всеки ти вдига рамене…..
Благодаря за статията, ще се радвам ако има по обстойно развитие откъм цифри и съпоставки между няколко страни :)
Успех
За това откриване на фирма прочетох преди доста време , но така си и остана , защото нямаше много информация за това как става , и тн. Сега вече като знам мисля да се преориентирам за следващите си фирми , защото тука малкия и среден бизнес иначе казано семейният по-малък бизнес е доста ощетен откъм данъци и осигуровки , и за това мисля всяка следваща фирма да ми е регистрирана извън Бг :) .
Естония супер, но има някои моменти тука.
Фирмената печалба как я вадиш – дивидент или заплата?
Какви са данъците – общ доход най-вече. 20% данък дивидент е супер много, освен ако не обявяваш дивидент в от Естония в БГ и плащаш 5%. Това обаче не знам дали е законно.
Аз също имам фирма в ЮК, вече 4 години. И тук всичко е онлайн (може би без банката). Данък дивидент е 7.5% (до определена сума).
Фирма се отваря за 15 мин и £15. Счетоводител е почва от £60 на месец.
И на мен ми е интересно да видя прилики-разлики между УК и Естония.
На мен ми е интересно, ако може да споделиш разходите за счетоводоство? Комуникацията изцяло на английски ли е?
Аз съм в подобна ситуация, осигурявам се на почти максимален размер тук, но имам и прохождащ микробизнес, като счетоводната такса е мога да кажа водещо перо в разходите на този етап. Няма да казвам колко ненавиждам всичките бюрократични институции, ако може всичко да се прави онлайн ще си заслужава само заради това.
Ако идеята на бизнеса е печеливша, ще излезе на печалба. Ако сумата е малка , ще успее да я изнесе, може и под формата на фактура за консултация или под друга форма- счетоводителите ще му подскажат. Ако е голяма през дивидент, но не е много изгодно.
Много позитивен заряд носи статията. Но защо всички избягват едничкия въпрос важен за бизнеса…
Излязохте ли на печалба?
Защото всички тези улеснени процедури носят комфорт за фирмата ви и т.н. но това ще доведе ли до нещо ефективно в крайна сметка?
Казахте, че сте създали събитие с фирмата като начало. Моля разкажете повече за това, какви бяха разходите там, по-бързо и лесно ли се случиха нещата, как са настроени хората, за какво има пазар, има ли стоки, които са в пъти по-евтини и качествени.
Защото до тук разбрахме, че е супер готино и лесно да дадеш 300-400 лв. за фирма, но до какво води това?
Toва ще направя, след като мине една година.
A bankova smetka v estoniq uspq li da otvorish uspeshno i kolko vreme ti otne procesa?
Пише го в текста
Банкова сметка се отваря лесно , но с посещение в кантората им. Има 4 или 5 читави банки. Не знам дали мога да посоча банката на която съм клиент, но ако мога, пишете ми и ще я посоча.
Голяма кампания за Естония, като не е направено, никакво стравнение. Таксите в България за издаване на електронен подпис 24.00 лв, за регистрация на оод 110лв, ако регистрацията е направена онлайн 55 лв, данък печалба в България 15%, данък девидент 5%. И по дяволите, какви са тези подписвания на фактури.
Понеже на няколко пъти изтъкваш, че ти излиза по-евтино от разходите за счетоводител, имаш предвид от разходите за счетоводител тук в България предполагам?
Да
Може и на пръв поглед да е така, но не съм убеден. Аз управлявах фирма 6 години в Естония и малко не разбирам оптимизма на колегата, но…
Като не си плащаш социални осигуровки като собственик на фирмата, как се осигуряваш в Естония за пенсия?
Защо да се осигурявам за пенсия в Естония? Аз се осигурявам на друго място.
Има такава опция да не плащаш, но не се осигуряваш за пенсия. Аз направих тази грешка и сега ми се губят 5 години. Ако се осигуряваш- ще ти се пишат тези години и ще имаш за пенсия един фонд. Там можеш като собственик и управител да се осигуряваш на минималната им заплата.
Да разчиташ на Пенсионната система при днешното съотношение на Работещи:Пенсионирани и тренда това съотношение само да намалява, наистина е странно. Особено за човек „водил 6 години фирма в Естония“.
Лично управление на заделение средства е Единствената сигурна ‘пенсия’, която ще получиш и върху която може да планираш. Другото е да чакаш ‘лотарията’, как ще се измени закона и какво ще е след 40-50-60 години, което никой не го знае. В момента нито Австриеца знае колко ще получава, нито Немеца, камоли Българина. Но това което е ясно и в Австрия ,и в Германия, е че хората няма даможе да се пенсионират на 50-55 години с 1500-2000 Евро пенсия. Така че какви смислени планове може човеек да си прави за пенсия , оссвен че налива един пари в пусто. Пенсията е била създадена като мярка от Бисмарк за Военните, изобщо не е била замисляна да е мярка за цялото население. Със сигурност е имало разчети, както и да звучи. Аз самият бях изненадан, че това е първоизточника на пенсионна система, но факт.
Та, да чакаме на пенсионна система е … да викаме Неволята. Малко се отнесох от темата, но наистина бях изненада че човек който се е занимавал със собствен бизнес ВСЕ ОЩЕ очаква Държавата да му плати нещо, някога. Нито е ясно кога, нито е ясно колко, законите постоянно се менят.
http://www.news.inbalance.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%86%D0%B8/%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F/item/562-%D0%B4%D0%B4%D1%81-%D0%B2-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F
Интересна статия за размера на ДДС в Естония
Ето още инфо за 2016 г. http://ec.europa.eu/taxation_customs/sites/taxation/files/resources/documents/taxation/vat/how_vat_works/rates/vat_rates_en.pdf
Полезно е, благодаря!
Пожелавам Ви успех в бизнеса!
Всичко ОК, но ако имаш някакъв бизнес в БГ вече и се осигуряваш тук, води ти се трудов стаж и т.н. т.е. схемата работи, но за втори бизнес. Иначе ще си неосигурен и без трудов стаж в БГ, което е незаконно. Как се справяме с това?
Това е забавно! Ако съм неосигурен и без трудов стаж, престъпник ли съм? Конституция има! Чл.51, ал 1! Сами се удряме с камшика и викаме: „Дий!“. Най-добрият роб е неосъзнаващият робството си.
Благодаря за ценната информация! Аз съм от тези, които са затънали в бюрокрация за микро бизнеса си в България, вместо да инвестират времето си изцяло в развитието му. Прибалтийските държави дърпат сериозно напред, а ние следваме съветски модел на прехвърляне на хартийки от бюро на бюро. Ще проверя възможностите за Естония, благодарение на Вас!
Благодаря за коментара и …успех!
Ако толкова искаш, мога да ти препоръчам и хора за дс го направиш. Само трябва да кажеш на какъв език искаш английски или руски
Всичко супер, само че по европейска разпоредба 883/2004 сте в закононарушение, ако живеете в една страна членка през повече от половината година, а се осигурявате в друга (или не се осигурявате по нейното законодателство).
Точно, няма нужда да се усигуряваш в Естония. Не виждам никакво противоречие. Тоест ако живееш в България, а имаш фирма в Естония, няма нужда да се осугуряваш там, нали така. Това не важи за България, ако си собственик на ООД – се осигуряваш задължително, без значение, че не живееш в България.
Г-не, в България не можете да бъдете едноличен собственик на ООД в качеството си на физическо лице- можете да бъдете едноличен собственик само на ЕООД – прочетете си по-добре ТЗ….
Еоод имах в предвид, какво променя това? Промених го, благодаря!
:) От юридическа гледна точка има огромно значение. ООД в България образуват ПОВЕЧЕ от 1 физическо или юридическо лице и не е възможно юридически Вие да сте единствен негов собственик. Т.е при ООД имате съсобственост между физическо и юридическо лице или между 2 или повече физически лица или между 2 или повече юридически лица. Както и да е- не сте писал нищо за това какъв е размера на ДДС, който ще плащате в Естония за това, че Вашето ЕООД извършва дейност в естонското правно пространство. Нали не забравяте, че Естония е в еврозоната и всички цени на всички услуги там са в евро….
ДДС-то си е 20%.
Но се дължи в евро:) А имате ли право на данъчен кредит?
и какво от това?
Ако ще и в китайски юани да е – 20% са си 20% :)
Е като дължиш 20% не ги обръщаш от лева в евро, а ги плащаш в каквото си ги извадил !!??!
Няма данъчен кредит и не можем да източваме ДДС и други подобни шашми!? ‘ма ние (дребните мравки) и не искаме …
Просто искаме да си вършим работата, да си вземем парите и да дадем на държавата нейният дан, за това, че ни е осигурила подходящата за това среда и би ни пазила в сучай на измама или некоректна конкуренция.
Заради такива многознайковци като господин „Някой си“ тук в България си затъваме, докато на други места хората се развиват..
Благодаря на автора за споделения опит!
Г-не, аз съм най- обикновен български адвокат, а не законотворец- не виждам как точно мога да влияя на съдържанието на законопроектите, нито пък как мога да гласувам, променям или изменям съдържанието им между 1во и 2ро четене в НС, защото не съм депутат.
Не адвокат, а обвил се в червени ленти бюрократ, затънал в точки и под-точки на чиновничеството, търсещ под вола теле. Гледай по-голямата картина, keep it simple and LEAN!
Г-н Адвокат,
„Евтиното излиза скъпо“
Интересното е, че в Естония е изградено, за да е логично и удобно … А при нас е „напра’ено елитарно“ … Наблюденията (и основно опитът) ми подсказват, че първият модел е благодатна среда за развитие на талант и умения, а вторият – на посредственост и безотговорност.
Вие сам преценете от какво имаме нужда в дългосрочен план като граждани или микропредприемаческа среда, ако щете – държавна икономика, етнос, нация и т.н.
Ами ако в България имате и друга фирма, заради която се осигурявате на тавана – няма проблем. Но ако си преместите единствената фирма в Естония и после не внасяте никакви осигуровки никъде, бихте бил в закононарушение.
Вярно)
„you just need to send your receipts and invoices to our support email or upload them to our online solution“
Как се пращат хартиени фактури по email, ако са 1-2 да ги сканираш ама ако са 500?
Искай електронни фактури и ги препращай.
Купуваш си професионален скенер, пъхаш ги вътре, казваш в коя директория да ти ги запише, натискаш копчето и отиваш да си пуснеш кафе
чак аз се изкефих на професионалният Ви отговор
Аз бях тръгнал по същия път, но предпочетох Лондон. Ще ми е интересно да проуча приликите и разликите. Благодаря!
В Лондон данъците не са ли много по-високи от Естония и БГ? Колко плащаш месечно за счетоводство?