Eто, че дойде времеи моят блог да поеме част от пътеписа на Славей за приключенията му в Непал. Всеки понеделник в различни блогове се появява по една глава от него. Ако искате да прочетете всички глави досега, вижте сайта на пътеписа. Aко пък искате да публикувате следващата глава, пишете като коментар.
Приятно четене и весела Нова година.
До Непал и назад, десета глава
Катманду, 25-ти септември, към 2 следобяд
Не помня точно кога се опомних, но помня много добре защо. Бях в банята, най-накрая след сума ти дни, погледнах към корема си и не
можах да повярвам. Беше залепнал за гърба. Буквално. Всички тияпрекрасни закръгляния които имах и които се виждат на някои от снимкитев началото бяха изчезнали. Ооооо, не! Извиках аз почти гласно и реших да действам незабавно.
С Илиян изградихме блестящ план да противодействаме на загубата на килограми. Потегляме към „Еверест Стейк Хаус“. Пържолите там
били огромни, бирите близо един литър едната, и всичко просто било прекрасно. Не исках стомаха ми да се разяде от потеклите в мен стомашни сокове затова много скоро бяхме навън. От хотела в който бяхме отседнали до заведението нямаше и 30 метра но тогава ми се сториха безкрайни.
Още с влизането и преди да седнем на масите поръчахме. За да не е мъчително чакането отпивахме от бирите. Хладни, приятни и
ободряващи. Като цяло успяха да пропъдят гаденето от сутринта. Когато храната пристигна ние и се нахвърлихме като невидяли.
Някак си се опитахме две седмици ядене само на треви и ориз да компенсираме с това хапване. Не забелязах кога заведението се е напълнило и кога разни групи весело взеха да го изпълват с глъч.
Мислите си че огромни буци месо с много картофи, зеленчуци, бира и т.н ще се отразят пагубно на стомаси дето са гладували толкова време. И аз така мислех, но се оказа че можем още – поръчахме си разни десерти и като цяло преядохме.
Прекрасно усещане. Перфекционистите биха казали – „сега и едно шкембе(чорба) да можеше да хапнем“. Но ние не сме перфекционисти и се задоволихме с това. Жалко че не остана място къде да сложим по още една бира. За да освободим място решихме да се поразходим из района.
Май сега е времето да ви спомена и за хотела в който се настанихме. Ако си спомняте бях ви посъветвал като се качите на таксито да кажете за хотел Тибет. Ние така направихме. Спряха ни до хотел Тибет, даже искаха вътре в хотела да ни вкарат, но като го видяхме отвън сметнахме че твърде много пари, които могат да се използват за храна и бира, биха отишли погрешно за плащане на скъп наем.
Затова се разходихме с раниците из близките до Тибет хотели и попаднахме на „Sunrise Cottage“. Приятно хотелче, с градина – този път в собствения двор, а не в двора на съседния хотел, с тераса която окупирахме още от първата вечер и с много зеленина навсякъде – даже и пресъздадена като мухъл по влажните стени в стаята и банята.
Разходката и бирата ни отпуснаха и създадоха у нас впечатлението че може да вечеряме в „Еверест Стейк Хауз“. Така и
направихме- този път хапвахме по умерено, но отново огромни количества. Докато хапвахме видяхме наши познати от трека и се уговорихме на другия ден да се видим отново на същото място и да разкажем един на друг кой какво е преживял.
От този ден имам само две снимки – едната е на една от порциите с месо, другата е от самостоятелната ми разходка из нощно Катманду.
Ако не сте виждали как се правят скъпите тарамбуки може да погледнете снимката по долу. В нея ще забележите работилничката и
майстор + чирак работещи нощна смяна.
Край на 10-та глава.
Лиценз на пътеписа.
