Mайната ѝ на урбанизацията

Ранна сутрин около 6 без 10. Едва ли съм се събудил с касовия хит от близкото минало със същото заглавия, но в устата ми е пак едно такова, снощно. Глава се люшка, очите блуждаят да намерят нещо върху което да се фокусират.

Отварям вратата на терасата.

Виждам планината. Чувам шумолене на рекичката.
Две мухи бръмчат и се размазват на слънце. Чакат и аз да ги размажа. Айде, угодих им.

Една дебела крава ме гледа с влажни очи и аха да ми проговори. Как се е качила там само тя си знае. Дали пък вече хората не си държат кравите по терасите?

„Мууу“ – гальовно ми казва тя.
„Мухуху“ и казвам аз и се връщам да си доспя.

Навън вали, а аз се събуждам за втори път. Всичко е чудесно и ароматно. Глава се люшка, търси вселена, но май няма.

Отварям вратата на терасата и ме лъхват изгорели газове и прах от близкия строеж. Къртачи къртят нейде в мазето, а на вън вали ли вали.

Майната ѝ на урбанизацията. Искам крава на терасата.