• Майната ѝ на топлата бира.

    Иван седеше на бара и усилено се взираше в русокосата едрогърда, бивша червенокоса и може би и бивша чернокоса девойка, която  стоеше в кафенето.

    „Малииии, ако ми падне, ша я скъсам“ си мислеше той, докато погледа му блуждаеше около нея.

    Жорооо, дай две бири, ама големи. – Викна кака Минка през масите.
    Днеска ‘секи смучи бири, уа – каза Жорката като си бръка в носа. – Я, каква жега е настанала ,направо не’ам нерви да седя зад бара.
    Ми смукни му и ти една – предложи кака Минка – и без друго само тия двамата са ни клиенти.

    Read More
  • Майната ѝ на бързата закуска

    Кво
    – 2 омлета. Ще станат ли бързо?
    – Ъхъ

    Зелени гущери залазиха по цъфналата липа, а Марчето ревеше в кухнята:

    Деба мама им на тея, дет си зеха омлета на тая жега. Абе може ли при трийсе градуса на сянка да искат омлет. Това тараторче, това нещо ладно от обедното меню, бива, ама сега яйца да им бъркам, деба мама им деба.

    Зелените гущери продължават да лазят и да ръсят липов цвят в носа ми. Минава петнадесета минута и клиентите цъкат нервно по масата. 16, 17, …

    Миме, ма, ела им земи яйцата на тия. Хм, искат с кашкавал омлет ли, ми да си казала по-рано. Айде кот има такоз ша муат.

    Минута тридесета настана вече. Ще се мреееее, не ще се ядеееееее.

    Майната ѝ на бързата закуска.

  • Mайната ѝ на урбанизацията

    Ранна сутрин около 6 без 10. Едва ли съм се събудил с касовия хит от близкото минало със същото заглавия, но в устата ми е пак едно такова, снощно. Глава се люшка, очите блуждаят да намерят нещо върху което да се фокусират.

    Отварям вратата на терасата.

    Виждам планината. Чувам шумолене на рекичката.
    Две мухи бръмчат и се размазват на слънце. Чакат и аз да ги размажа. Айде, угодих им.

    Една дебела крава ме гледа с влажни очи и аха да ми проговори. Как се е качила там само тя си знае. Дали пък вече хората не си държат кравите по терасите?

    „Мууу“ – гальовно ми казва тя.
    „Мухуху“ и казвам аз и се връщам да си доспя.

    Навън вали, а аз се събуждам за втори път. Всичко е чудесно и ароматно. Глава се люшка, търси вселена, но май няма.

    Отварям вратата на терасата и ме лъхват изгорели газове и прах от близкия строеж. Къртачи къртят нейде в мазето, а на вън вали ли вали.

    Майната ѝ на урбанизацията. Искам крава на терасата.