Browsing category: Цифрова свобода

Европейският съд изказал мнение, че доставчиците на интернет могат да бъдат подведени под отговорност, ако абонатите им споделят файлове защото те били посредник за това ‘деяние’.

Тази материя ще се разглежда в една директива, която ще се гласува скоро и ще е много интересно да се види за какво може да се преборим там.

Това е само мнение, а не официално решение, което няма правна сила, но показва тенденция  на подобно мислене на съда.

От горната препратка можете да прочетете много информация по случая.

В понеделник в евро-парламента в 2 комисии започва разглеждането на Телеком пакета, на който му се обръща много сериозно внимание и разглежда доста неща свързани с Интернет.

Днес, благодарение на сайта europe.bg ще има общоевропейска дискусия на тема защита на правата на интернет потребителите. Харбър е един от докладчиците по т.нар Телеком пакет, който застрашава критично правата на всички имащи достъп до интернет.

Представете си в пощата да отварят писмата ви и ако на пощенския служител му хареса съдържанието, да ги изпрати до подателя, а ако не му хареса, да го изпрати на службите за анализ или до дадена друга компания за да ви преследват, защото сте писали за тях нещо лошо.

Това ще се случи с вашата комуникация в световната мрежа, ако бъдат приети част от текстовете предложени в Телеком пакета.

Питайте Харбър , ДНЕС от 12 до 13 тук
Повече за проблема има и в това отворено писмо.

Update: Ето и самия разговор.

Отложиха гласуването на подслушването на Интернет за другата седмица, защото не остана време за обсъжданията.

За безконтролното подслушване са само БСП и ДПС
Другите са против, включително и НДСВ.

Разликата е 1 глас за някой от предложенията в полза на БСП/ДПС.

Ето и изказването на Николай Камов, с когото работим още от началото на кампанията:

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще Ви моля, господин Димитров, във Вашето предложение след „тежки престъпления” да се добави „и престъпленията по Глава 9а”. Това е Вашето предложение за гласуването утре.

Има думата за изказване господин Камов.

НИКОЛАЙ КАМОВ (независим):

Преди всичко бих искал да кажа, че поддържам току-що уточнените две предложения за редакция и особено за отпадане на текста „Законът за МВР” в ал. 4.
Няма да се позовавам на решението на Върховния административен съд и на дискусиите в комисията.
За съжаление, не успях да участвам в тях. Ще се позова на доста авторитетно обществено мнение. По това време през миналата година имаше представителен граждански форум, модератор на който беше омбудсманът на Републиката г-н Гиньо Ганев. С г-н Минчо Спасов и с други колеги народни представители ние участвахме в този форум.

Преди това аз зададох въпрос на бившия министър на вътрешните работи г-н Румен Петков няколко дни, след като беше обнародвана Наредба № 40. Получих пространен отговор и уверение колко наредбата се грижи за това Директива № 24 на Европейския съюз да бъде транспонирана в българското законодателство. Но Върховният административен съд отмени чл. 5 – най-спорният текст от тази наредба.

И аз питам, уважаеми господа, ако тази зала е суверен и решава по своя съвест и убеждение въпросите, колко още обществена енергия ще трябва да похарчим в името на полицейщината? Колко още това Народно събрание ще слуша хора, които искат да се възползват от директиви, приети от Европейския съюз, апропо, в мотивите на които пише достатъчно ясно, че нещата се правят в името на борбата срещу тероризма? Колко още енергия ще трябва да похарчим заради това? За кой ли път в събранието, когато са изгонили една нецивилизована разпоредба от подзаконов нормативен акт, ще вкарваме тези текстове през широките врати на парламента като закон? Защото за това става дума.

И ако на някого не му е ясно, ще кажа, че ако остане това, което искат да запазят хората, внушаващи го с наредбата и със сегашните текстове на закона, всеки служител на МВР, който има достъп до масивите, а по наредбата нямаше никакъв регламент кой има право на това, ще може да контролира електронната кореспонденция на всеки потребител. Това е истината. Това ли искаме да постигнем? Това ли е суверенната воля на Народното събрание? Или чрез нас отново, както често ни използват като машина за гласуване, се прокарва полицейщина? Назовавам го с истинското му име.

Мисля, че текстът, макар и в едно изречение, синтезира много съществени проблеми на нашето състояние. И аз се надявам, че повечето народни представители утре при гласуването няма да позволят това да се случи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.

Благодаря също на Мартин Димитров, Минчо Спасов и Нено Димов за активната позиция по този въпрос.

Утре в пленарна зала ще се гледат промените в Закона за електронните съобщения. Нещата са зле както и да ги погледнем. Почваме битката отначало, макар и с лошите новини.

Малко история

Знаете или не знаете има една директива за задържане на данни на от нашите телекомуникационни услуги. Тя задължава до някаква степен държавите членки да задържат и съхраняват за определен период от време данни като:

• какви мобилни номера имате
• с кого сте си говорили по мобилния телефон
• къде сте се намирали и вие и този с когото сте говорили, като географски местоположение
• какви e-mail адреси имате
• с кого си пишете, чатите
• кога, от къде и колко ползвате достъп до Интернет
• Какъв IP адрес имате
• и още много много данни

Видео: Тук, можете да видите как тези данни могат да се комбинират и да се проследи един човек за години назад.

Тази директива беше въведена в нашето законодателство с една наредба 40, която, освен, че въвежда тези регулации, които противоречат на много документи, но разширяват малко и европейския документ. Българска работа, както се казва.

Какво беше в повече?
Директивата мина с огромен компромис в Европейския парламент, като разликата беше само в няколко гласа. Идеята на директивата и компромиса беше, че тези данни ще се използват за разкриване на сериозни престъпления, нарушаващи националната сигурност. Точно този компромис и законова дефиниция, не беше посочен в наредбата.

Другият огромен проблем, беше, че МВР и доста служби и в последствие ДАНС, можеха да ползват тези ресурси за всеки един от нас без да се налага каквото и да е основания или контрол, което смело мога да кажа им беше гарантирано от член 5 на тази наредба 40.

Ако се зачетете в мрежата, ще намерите и още проблеми, но не това е целта на тази ми публикация.

Какво стана
В края на годината Върховния административен съд отмени този член 5 по дело спечелено от ФДИ и драмата започна.

Нова година, нов подход.
Само няколко дни преди заседанието на комисията се появи документ-предложение на МВР, която копира тази наредба, заедно с отменените членове от ВАС, които противоречат и на Конституцията и на основни принципи в евро-законодателството в предложение за промяна на закона за електронните съобщения.

Ние заедно със СЕК и други организации реагирахме адекватно, като активирахме медии, пращахме становища, насам натам, имахме срещи с депутати и с представители в парламента с цел да обясним в каква ситуация се изпада.

На самото заседание на Комисията се оказва, че МВР внасят ново предложение в което няма отменените текстове, но има доста други проблеми:

1. Основанието за следене и използване на информацията на всеки един гражданин остава по силата на това, че не е оказано, че тази информация, може да се използва и обработва само за тежки престъпления и няма независим арбитър като съд или прокуратура, която да доказва, че това е така.

2. Има предложение данните за всички граждани използващи комуникации като мобилен телефон и Интернет да се съхраняват в продължение на 2 /две/ години.

3. Няма гаранции за унищожаване на данните
4. Няма възможност всеки гражданин да види какви данни са съхранени за него и кой и с какво основание ги е използвал.
5. Няма никакво наказание за злоупотреба с такава информация, ама никаква.

Това с няколко думи, може да се опише, че е в противоречия със самата директива и липсват каквито и да е гаранции и защита на правата потребителите на тези услуги, а именно 90% от цялата държава.

Този текст беше приет в комисията за 1 час безсмислена дискусия, като повечето аргументи против не са били приети.

„акция за защита на правата“
Тъй като законово вече няма начин да се внесат нови предложения, заради процедурни правила в правилника на комисията, това, значи, че всичко ще се реши в пленарна зала. Още на следващия ден след заседанието от „Електронна граница“, започнахме съпротива срещу:

1. Начина на приемане и на престъпна небрежност от страна на повечето членове на Комисията
2. От самия текст на предложението за промени по ЗЕС

Включихме се в националния протест в София и Варна, имахме участия във всички отговорни медии – над 20 участия за 4 дни, разговори с много партньори, които ще изброя след малко, както и информиране какво се случва.

Снимки: Бруно. Още има тук.

снимка: Константин Павлов

Варна

Снимка: Александър Дичев

Разбира се, че формата на протест не постигна ефекта, който искахме, поради начина на мислене на депутатите и на отново повтарям, престъпната небрежност с която се отнасят към важните проблеми.

Заседание последно

Аз заедно с председателя на СДС, Мартин Димитров, участвахме в заседанието на комисията, която обсъждаше друга част от ЗЕС Беше ни ясно съобщено,че няма особен смисъл да се дискутират ‘стари’ проблеми, от миналото заседание, макар, че правилника позволява, ако комисията е добронамерена да се приемат редакции, което в една или друга степен би било полезно, но това не се случи.

Една журналистка, която беше до мен на заседанието сподели, че това, което става в момента, прилича на пазар и аз се съгласих. От всякъде се говореше, шумеше, пазареше и се подхвърляха неадекватни забележки, дори председателя си позволи да каже, че има един член дето не го разбира, но ще го подложи на гласуване. Класика ! Също, разбира се всички бяха призовани да не бъдат новатори и да не измислят нови неща, които ги няма в директивата ?!?

И сега
Сега остава да се обсъждат нещата в пленарна зала, затова ще се активизираме отново да покажем аргументите си на всеки, който иска да ни чуе, за да може да постигнем защитата на правата на гражданите в цифровата им плоскост.

Предложението
Осъзнаваме, че тази директива е европейска и трябва да я въведем, но има и друг начин. Ао не я въведем, като обявената такава позиция от Швеция, ние ще бъдем съдени (в най-лошия случай) от ЕК. Ние от „Електронна граница“ декларирахме ясно, че ще поемем разходите по делото, ако се стигне до такова. Това не е популизъм, а е реалността. Ето предизвикателството, което няма да бъде прието от другата страна.

Благодаря за съдействието на Николай Камов, Нено Димов (независим депутат), Кирил Арсов, Дойчин Котларов (от младежкото НДСВ), Мартин Димитров (председател на СДС), Мария Капон (ЕНП), Пейо Попов, доц. Нели Огнянова, Mинчо Спасов, Борислав Цеков, Комитата, момчетата и момичетата от „България е наша“, екипа във Варна, Нико, ФДИ, и на много други хора за помощта, която по един или друг начин ни оказаха

Борбата предстои – имаме конкретни анализи и промени, които ще предложим.

Малко препратки
Пресконференцията

Вчера, 22.01.2009 на заседание на комисията по транспорт и съобщения станахме отново свидетели на това как не трябва да се правят закони в Република България. С началото на заседанието беше внесено предложение на МВР за промяна в закона Закона за електронни съобщения, касаещ т.нар “мерки за подслушване на Интернет” или текстове относно Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи.

Този текст беше приет за 1 час на заседание без смислена дискусия, като крайното решение е това да бъде позицията на Комисията, която да бъде представена пред Народното събрание.

Това не може да бъде нормален законодателен процес. Правенето на Закони в Република България трябва да бъде отговорна работа и Законите да се грижат за правата на гражданите, а не обратното – да ги нарушават, както се разбира от приетите текстове.

Ние от „Електронна граница“ настояваме за следните промени в приетия документ с цел гарантиране на правата на гражданите:

1. Да се добави като текст, че в наредбата, която следва да се изготви всички действия ще се прилагат чрез подходящи мерки и в съгласие с принципите за пропорционалност, ефективност и разубедителност, което е европейско правило и е част от решенията на Върховния административен съд, произнесъл се за против сегашната наредба 40, регулираща тази материя. Тези промени няма да затрудняват развитието на информационното общество, защото ще са в съответствие с Директива 2000/31/EC и няма да нарушават основните права на гражданите, включително правото на неприкосновеност.

2. Искаме също в документа да има ГАРАНЦИИ, че ограните на реда не могат да налагат каквито и да е ограничения върху основните права и свободи на крайните потребители без предварително решение от страна на съдебните органи, предимно в съответствие с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, освен ако обществената сигурност е застрашена.

3. Настояваме срокът за задържане на данните да бъде намален от 24 на 6 месеца.

4. Искаме гарантирана възможност всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.

5. Искаме заложени компенсации при злоупотреба със задържаните трафични данни.

6. Не на последно място искаме задържането на данни да започва да става след съдебна заповед, а не на общо основание за всички граждани използващи телекомуникационни услуги.

7. Приложението на тези мерки да става само за разследване и преследване на „тежки престъпления“.

Kaто цяло считаме, че самата материя не е обмислена добре и Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006, не е съобразена с правата на жителите на Европа и грубо влиза в тяхната зона на неприкосновеност с измисленото оправдание за борба с тероризма и престъпленията.

Изразявайки несъгласие с начина на вземане на решения от Комисията и грубото погазване на правата на всички български граждани имащи досег до телекомуникационни и съобщителни услуги, ние се включваме в следващия национален протест и приканваме всички граждани, които използват такива услуги да се присъеденят и заедно да изразим мнението си, че правенето на закони не е „работа на ишлеме“ а сериозна и отговорна работа с мисъл към хората.

Не забравяйте да гледате и видеото за това как трафичните данни могат да се комбинират, така, че да се проследи какво сте правили последните години.

Промяната в ЗЕС за която говорих в предния пост ще се обсъжда днес в транспортната комисия в парламента.

Много се радвам, че този път успяхме да реагираме заедно и парламентаристи и защитници на свободата в Интернет и НПО и телеком огранизации и преса, за да защитим правата на всички.

Ето и официалната позиция на Електронна граница пратена до Комисията.