Има неща, които не трябва да се забравят. Едно от тях е че държавата следи комуникацията ни в Интернет и пази данни за нея в продължение на една година с неясни цели.
От 10 май тази година влезе в сила поредната промяна на Закона за електронни съобщения, чиято сага започна доста отдавна с един протест наречен „един свободен обяд“, след това разговори, сезиране на още институции, няколко парламентарни сесии, заседания на комисии, драми и какво ли още не, което можете да прочетете навсякъде, ако потърсите за Наредба 40, ЗЕС и „Електронна граница“.
Данни
Целта на този материал е да напомни какво всъщност се съхранява и от кого:
От Мобилния оператор:
- – Какви телефонни номера се водят на кого (човек, ЕГН, адрес)
- – Какви разговори са провели всички в мрежата на дадения оператор за една година назад;
- – Информация за всеки разговор: Продължителност, кореспонденти (кой е говорил) и местоположение на тези лица с точност до 1 метър;
От доставчика ви на Интернет (общи изисквания):
- – Кой зад кой IP адрес се намира в дадено време;
- – Собственика на този адрес какви лични данни има (по договор с доставчика);
- – Какви активни услуги се използват в Интернет;
- – Кой на кого какво съобщение е изпратил и кога (e-mail кореспонденция)
Стейтуоч е създадена през 1991 г., с цел наблюдението на европейските политики, засягащи гражданските свободи. Вчера те публикуваха нашия доклад и информация на техния сайт.
В доклада се даваше информация за последните мерки, които предприехме по повод наредба 40, която дава право на МВР да събира и съхранява чувствителна и лична информация за всеки потребител на Интернет, както и един преглед на всичките събития до тук, публикувани в Global Voices.
Изисквания:
– Операторите ще трябва да предоставят на МВР трафичните данните във възможно най-кратък срок, но не повече от 72 часа от постъпването на разпореждането за достъп.
– За направените искания спецслужбите ще водят специален регистър, който не е публичен. Операторите също ще водят регистър за постъпилите до тях заявления (като няма изискване да не е публичен)
– Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните (Комисията все още няма такива практики)
Народното събрание чрез комисия осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
– Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната разузнавателна служба и главният прокурор всяка година до 31 март трябва да изготвят обобщена статистическа информация за направените искания, издадените съдебни разпореждания, получените и унищожените справки, която предоставят на комисията в парламента.
