Политики за българите в чужбина

Напоследък, нещо ме цапна в главата и се замислих за това, какви трябва да са политиките на държавата към всички нас, които живеем зад граница.

Малък хак

Основното, което не виждам в програмата на нито една партия е, че основната цел на на една такава политика е промяна на България, така, че да предоставя еднакви условия за развитие и живот, както и други страни, за да може възможността на връщането да е естествен избор, а не да се настоява, като партийна цел за връщане на всички на всяка цена.

Съшо така, според мен, политиката на Държавата би трябвало да помага, а не да пречи, както досега и всичко да бъде заложено, така, че да може да се измери ефективността му.

Последно, преди да премина към списъка е, че трябва ясно да се акцентира, че гражданите в България и извън нея, имат равни права и политиките трябва да се правят със нас, а не за нас :)

Ефективност

Намаляване на бюрокрацията :

  • Здравни осигуровки – проблеми с минали периоди и за напред.
  • По-добро обслужване в консулствата – по-широк набор от административни услуги (без нуждата да се пътува до България) , актуална ценова оферта, гарантирани отворени врати за консулите за изслушване.
  • Отделяне на % от таксите, плащани от гражданите за вливане във Фонда. (виж по-долу)
  • Данъчно облагане на граждани в чужбина – да се премахне двойното облагане.
  • Увеличаване на валидността на международните паспорти на поне 10 години + въвеждане на повече центрове в България за “експресно” издаване на документи.

Участие

Въвеждане на електронно гласуване, даване на възможност на всички граждани да участват бързо, лесно и законно в политическия живот в страната.

Реформа в институциите

Закриване  (или поне преструктуриране) на агенцията за българи в чужбина и прехвърляне на част от функциите и към ресорни министерства с гарантиране на % от бюджета за тези действия.

    • Министерство на образованието  – за българските училища в чужбина. (програма Роден език и култура зад граница)
    • Министерство на културата – за износ на българската култура към диаспората, защита на културните ни интереси (паметници, чествания, и други)
    • МвНР – за консулските служби и т.н
    • Министерство на туризма – за създаване на добър имидж, използвайки дисапората.
    • МВР  – за издаване на удостоверения за български произход.

Реформа на  “общественият съвет” към агенцията за БЧ и превръщането му в място за дикусии и идеи, използвайки модерни технологии, които постоянно да разширяват тази програма. Включване на успели българи с идеи за бъдещо развитие в сегментите в които са добри.

Фонд

Създаване на Фонд, в който равно участие ще има държавата (финансиране от бюджета на министерствата, % от такси от услуги заплатени в консулства), бизнеса и частни лица, който да подпомага програми. Ще има ясен механизъм за кандидатстване за грантове и прозрачност.

Така, част от “грижата на държавата”, може да се прехвърли към огранизации, които доста по ефективно биха могли да вършат работата си.

Идеи за проекти:

    1. Подпомагане на българи в нужда в чужбина  – информация за процедури, премахване на социална изолация и т.н
    2. Намиране на механизми за вдъхновяване на диаспората за лобиране за интересите на България.
    3. Създаване на български бизнес мрежи в различни места, където има струпване с цел обмяна на контакти и възможности за бизнес между български и местни предприемачи.
    4. Повече свободи за училищата в чужбина – поощряване на ефективните училища. Намиране на начин за продължаване на обучението, след приключване на училище.
    5. Намиране на механизми, за защита на правата на гражданите в чужбина.
    6. Реакция в случай на фалшиви работодатели.
    7. Контакти с местни институции, ако се налагат законодателни промени, които касаят диаспората.

А вие какво мислите?

Пишете в коментарите. Благодаря!

Има надежда… (още едно пътуване до София)

Преди седмица бях в България. При предното ми идване, бях написал следното и сега ми е супер яко, че мога да кажа, че нещата се оправят.

Хората

Срещнах се с много хора от България. Преди виждах уморени и нещастни лица и души, а сега някак си всички грееха и имаха желание за създаване на нещо, а не само за мърморене и мразене. Принципно е много лесно да се мрази и много трудно да се създава, но виждам много хора, които правят разликата и това ме радва.

 

Средата

Въздухът беше отратителен, алергията ми се запали и то с голяма сила, но все пак виждам толкова много промени в София, че ми стана гот. може би срещу всяко от тях ще има критики, но мен ми харесва, че София става все по-хубава.

Обслужването на места е трагично, но във повечето места, където бяхме, беше на велико ниво. Хората ни благодаряха, че сме отделили време да работим с тях, въпреки всичките ми мрънканици.

 

Малко негативизъм не вреди

Надявам се, догодина, когато си дойда отново, тази част да отпадне и всичко да е променено :)

  • Таксито, започна с “Моеш да си запалиш” и свърши с “Еееее, забрайл съм да го пусна ли…тцтц…15 лева”.
  • Автобусният транспорт е ужасен. Линията Габроео – София още живее в социализъма. Дублирани билети, липсващи места за багаж, тесни седалки и друсане като за последно.
  • В хотела, в който съм платил над 8000 лева за настаняване на група, всячески се опитваха да ми вбесят.

 

За да бъда позитивен, ще кажа, че виждам светлина в тунела и тя не е влак!

Как да се реши проблема със замърсяването на Русе (и не само)

Защо в Русе? Защото там “мирише на бакелит” и на какво ли не в различни места на града, но никой не знае от къде идва миризмата и всички проверки на заводите в околността не показват нищо. (Хехе, нали?)

Дали проблема е корупция или е некадърност, не ме интересува.

Решението е следното:

  • Разполагат се сензори като този  (или се намира някоя умна фирма, която да направи нещо такова или подобно), на доста места в града.
  • Пари за целта се събират през indiegogo (не трябват много).
  • Сензорите се слагат в къщите или офисите на хора, които искат да участват в експеримента и се връзват към интернет (сензорите де).
  • Цялата информация се вижда почти в реално време и може да се треангулира до мястото с най-голяма вероятност замърсяването да идва от там + информация за замърсяването.
  • Не може да бъде корумпирано от някоя фабрика, защото много хора участват и не е централизирано.

Не съм експерт и със сигурност ще намерите слаби звена в идеята, но като цяло мисля, че може да сработи и дори може да бъде използвана мрежата за много други неща.

Ако на някой му се дълбае – ще се радвам да помогна. Ако някой се наеме да направи конкретни стъпки, ще се радвам и да дам някой лев.

 

Eто и дискусията:

 

!984, здравей, здравей

Днес студът застигна и Прага. Наложи се да си облека блуза с дълъг ръкав.

Докато си пиех кафето и си цъках из Дневник, защото аз друг български вестник не чета, попаднах отново на мерките за справяне с битовата престъпност на правителството в оставка и на великия министър на Меере.

Там чета, че вече във всяко село ще има полицай, който ще бъде или бивш военен или охранител, абе накратко казано, всеки желаещ без мозък да се справи сам със предизвикателствата в живота, искащ да облече униформа.

Continue reading “!984, здравей, здравей”

Ееееееестония – как взех цифрово гражданство и си отворих фирма и защо.

След като поне десет пъти обещавах да напиша този текст, ето го – само два дена след като моята естонска фирма официално е стартирала дейност и първото събитие, което ще организира вече е факт.

Как започна всичко?

Случайно видях за това, че Естония предлага цифрово гражданство преди няколко години, но в края на миналата година реших да кандидатствам. В общи линии е губене на време и пари, си казах тогава и на си пуснах документите, ей така от любопитство, за да подкрепя инициативата. В общи линии, получавате електронен подпис, който е валиден в Естония, скоро и в целия ЕС и имате право да си откриете фирма и да я управлявате онлайн, без никакви разправии.

Continue reading “Ееееееестония – как взех цифрово гражданство и си отворих фирма и защо.”

Човек на годината умря, да живее човек на Фейсбук

Въпреки, че бях (де)номиниран два пъти и спечелих един път (с електронна граница) считам, че тази година конкурсът тотално се изложи (не можах да намеря по мека дума) с изискването, цитирам:

 

За да гласувате, трябва да имате регистрация във Facebook.

Изискването за регистрацията в някакъв сайт, който изобщо не е, ама никак не е известен с опазването на правата на човека и с докладването на какви ли не неща към американските и не само “тайни” служби не ми се връзва със духът на конкурса.

Второ, ами ако искам да гласувам БЕЗ да ми се вижда за кого съм гласувал – все пак тайната на вота е право, макар, че онлайн това не е много осъществимо, все пак бих искал да има начин да гласувам по-друг начин (а такива много колкото искаш)

Финален аргумент: Преди 3 години спечелихме с електронна граница именно за това, че се борихме за цифровите права – това, което сайтове като фейсбук нарушават, а сега се оказва, че е изискване да имаш акаунт там, за да гласуваш за Човек на Годината.

Това е!

Шистовият гъз да го духа

Много, много зелени хора са “разочаровани” от това, че ПП “Зелените” влязоха в т.нар Реформаторски блог, заедно с партии като ДСБ, която напира за шистов гъз и ДБГ, която пък е за развитие на ядрената бомба за мирни цели.

Да
Разбирам ги – хора, който цял живот са се борили за екологични каузи, пропити с мисленето на човек от НПО не биха могли да реагират по друг начин.

И аз
Аз също реагирах така преди години, когато човек, който много уважавах, направи (според мен) грешно решение с гласуване на един проекто-закон, но трябва да се отдалечим малко от каузата и да погледнем голяма картинка.

Ама
Няма как да се бориш за банана, ако още си в клетката, затворен като маймуна.

Компримис?
Политиката и в частност зелената политика (в България) минава през нещо наречено по-висша цел – това, заради което хора с огромни различия седнаха на една маса (и то не да пият ракия) и решиха – ние искаме смяна на модела.

Файт
За да можеш да се бориш за идеята си – било за екологична или друга кауза, то ти трябва да имаш СВОБОДАТА да го правиш.

Корупция
Докато тук управлява олигархията, корупцията и хората с парите, ще постигаш частични победи и то победи, който някой ти позволява да постигнеш.

Как
Сега е времето да се обединиш с други, които мислят така и да постигнеш първата победа, после ще дойде времето да отстояващ своята кауза и да спориш и обеждаваш хората, с които си стоял рамо до рамо преди, че шистовия газ е… или ядрената енергетика е….

Страх
Ако си мислите, обаче, че “Зелените” ще изменят на принципите си и ще легнат на някоя партия, само и само за да влязат в ПралаМЕНТА жестоко се лъжете, милички.

Политиката е мръсна игра, трябва да се оцапаш. Затова подкрепете хората, които искат промяната, а после, ако изменят на някой зелен принцип, хващайте дървото и бой.

Това е граждански контрол!

Как да превърнем държавата в безплатна хайфай, пардон wi-fi зона./част 1/

Понеже е модерно по време на избори, да се обещават неща, които интересуват хората и биха ги накарали да гласуват за една или друга партия с надеждата, че това може и да стане. Едно от тези неща, залегнало в почти всички платформи е безплатен безжичен интернет достъп, още наречен от една партия хай-фай (БСП dixit) достъп.

Питам се, питам

Колкото идеята да изглежда чудесно, би трябвало да се запитаме два въпроса:

  1. Наистина ли имаме нужда от това?
  2. Как, ако имаме нужда би могло да се направи, така, че да работи дълго време.

Да бъде или да не бъде.com

В градовете свързаността към Интернет е масово явление, почти на всякъде може да “хванеш” Интернет, почти всяко себеуважаващо се заведение има достъп а паролата може да се открие много лесно. Има даже софтуер, които ти “помага” да минаваш от мрежа на мрежа, така, че да не губиш връзка, ако се налага да изминеш разстояние, което е по-голямо от обхвата на безжичния рутер. От друга страна, вече има инициативи за мрежи от рутери, действащи като независима мрежа, но за това ще се спра след малко.

Разбира се, че има изключения, но нито една партия не гарантира, че ще има достъп и във всяка точка на България.

Как може да стане това

Няколко начина как да стане това (лошо  или не)

ЕК (Подход в ляво)

Европа дава много пари за проекти като този, няма нищо по-лесно да се усвоят пари по една (точно определена) програма, да се купят рутери, да се намери доставчик, който за 1-2 години да лапне голяма сума пари и след това, цялата работа да приключи. Такива опити имаше и при предни правителства, но не се увенчаха с успех.

Бизнес (подход в дясно)

Да се дадат преференции и възможности на доставчиците да предлагат лимитиран пакет безплатно на всеки, който пожелае, било то безжичен или не, с рекламиране на техните услуги и с опцията, че който иска повече услуги, ще трявба да плати на същия доставчик, за да получи по-добър пакет за достъп. Така, всеки ще може да ползва безплатен интернет, където и да се намира. Това също е временно решение, защото всичко зависи от отнешението на бизнеса с правителството и с местната власт най-вече, а както добре знаем, това е една променлива, която все още никой не може да дефинира.

Потребителски подход (нормалния начин)

Има няколко начина, които биха могли да се приложат и се прилагат на практика. Те не зависят нито от бизнеса, нито от правителството а от потребителите на Интернет.

  1. Споделена връзка. Както споменах по-горе вече има няколко мрежи, които работят на принципа на споделената връзка. Представете си , че имате добър достъп до Интернет. Разбира се, че имате. Сега си представете, че споделите част от него, когато не теглите торенти с други потребители по определен начин.  Знаете ли, колко безчижни рутера има около вас? При мен са поне 50. Ако всеки сподели част от връзката си – това е най-голямата безплатна мрежа в града – независима (до някаква степен) и стабилна и вечна – независеща от интереса на някоя партия или група дебеловрати кучета.
  2. Има вече инициатива за създаване на мрежа, която да замени това, което познаваме като Интернет. Всеки ще има малка кутийка у тях си, която ще представлява микро-компютър и ще бъде част от една нова световна мрежа. Tова разбира се ще се случи в близкото бъдеще, но така потребителите ще държат всичко в ръцете си – без да бъдат контролирани от доставчици или от правителства.

 

Мислете преди да се заблуждавате по политически залитания.

ЦИК не иска да има прозрачни избори?

Писмо до Централната избирателна комисия по предложение на ИРПС, разгледано на заседание, проведено на 24 март 2013

Уважаеми госпожи и господа, 

Вчера, 24 март 2013г., Централната избирателна комисия не взе решение по препоръката на Институт за развитие на публичната среда, свързана с кода на софтуера за обработка на изборните резултати, наричан по-долу за краткост “код”, “изходен код”. 

Препоръката беше следната:

“След като бъде определен преброителят на изборните резултати, Централната избирателна комисия (ЦИК) да публикува на сайта си кода, за да се прекратят тиражираните в публичното пространство съмнения за някаква възможност за манипулации при определяне на резултатите от преброителя.”

ЦИК направи това с аргументи, лишени от всякаква логика: “Така всеки ще може да бърка в кода и да манипулира резултатите” или, че трябвало да се предостави и “платформата Oracle”, за да се публикува изходният код. 

Оценяваме факта, че някои от изразилите това мнение членове на ЦИК направиха уговорката, че не са програмисти, защото иначе твърдението би било некомпетентно.

Считаме за необходимо да заявим следното:

След като вече е известен изпълнителят на поръчката за извършване на преброяването на резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013, ние, долуподписаните,

Настояваме пред Централната избирателна комисия да преразгледа предложението и да публикува изходния код и стойностите на конфигурационните параметри, заедно с окончателния софтуер, който да бъде подписан с електронен подпис. 

Настояваме това да се случи с цел да бъдат разсеяни всички съмнения за възможни манипулации при определяне на крайните резултати.

Считаме, че прозрачността на механизма, по който се изчисляват и определят резултатите от изборите в България е от значение за цялото общество, а не е в интерес само на една правителствена или неправителствена организация.

Подобен акт на публикуване на кода, по който се изчисляват тези резултати, ще приближи държавната и изборната администрация до стандартите за отворени данни и прозрачно управление, основен стълб на съвременната демокрация.

Такова действие на ЦИК по никакъв начин няма да застраши и компрометира сигурността на резултатите, защото именно такъв вид публична проверка ще гарантира надеждността на софтуера. Твърденията за възможно “вписване на данни от всеки в деня на изборите” са несъстоятелни. Подобно твърдение е равносилно на твърдението, че всеки може да промени данни примерно в системите за онлайн банкиране или друг подобен софтуер, при който сигурността е императив.

Публикуването на кода означава, че всеки ще може да компилира идентично копие на изчислителния софтуер върху свой компютър, с което да направи паралелна проверка на изборните резултати, спазвайки авторските права на създателите.

Това действие по никакъв начин няма да се отрази на копието на софтуера, с който ЦИК ще изчисли официалните резултати. Ако копията са идентични и данните са въведени правилно, то би трябвало и финалните резултати да съвпаднат, което гарантира коректността на направените изчисления.

 

С уважение:

Богомил Шопов – Бого, активист за прозрачно управление

Екатерина Маркова, активист за граждански контрол и гласуване по Интернет

Константин Момчев – IT специалист

Асен Генов, Фондация “Четиринадесети януари”

Константин Павлов, Фондация “Четиринадесети януари”

Християн Кочев – IT специалист

Делян Петров Делчев – IT специалист

Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда

Емил А. Георгиев, юрист, “Електронна Граница България“

Атанас Чобанов – журналист от сайта “Бивол”

Бойчо Бойчев, Сдружение “Линукс за българи”

Мирчо Мирев, Сдружение “Линукс за българи”

Вася Атанасова, IT специалист

Емилия Драганова

Емил Алчев

Умствен шейк в образованието

Много коментари чета за това какво се случва в образованието в България.

Държавата

От страна на правителството е цъфнало и вързало, та се налага да се мине изцяло на електронно обучение, ей сега на момента, за което разбира се, ще се пусне обществена поръчка за майкрософт фирми.

Обществото

Ако питаш обществото, нещата са доста по зле, отколкото са в действителност, защото всеки го пречупва през своята собствена призма. Я образованието ти е виновно, че нямаш пари, я това, че не са ти налели знания с фуния е причина да работиш в Макдоналдс или като продавач в магазин за обувки, а обвиняваш системата за това, че работниците ти са некадърни… Примери много!

Медиите

Медиите в България разбира се, “помагат” на образованието да се развива с “бурни” темпове. Четем във всички вестници и списания, как цяло училище се е надигнало срещу някакъв учител, щото танцувал “харлем шейк”, а после четем как обществото се надигнало срещу училището.

В същото време български учители печелят световни и европейски награди, изпращат техни ученици в НАСА, въвеждат технологии и карат учениците да мислят и да творят. Това го няма в медиите. А защо ли?

Дипломите

На фона на всичко това се изисква всички държавни “служители” да има диплом за “висше” образование, Смях!