Шистовият гъз да го духа

Много, много зелени хора са „разочаровани“ от това, че ПП „Зелените“ влязоха в т.нар Реформаторски блог, заедно с партии като ДСБ, която напира за шистов гъз и ДБГ, която пък е за развитие на ядрената бомба за мирни цели.

Да
Разбирам ги – хора, който цял живот са се борили за екологични каузи, пропити с мисленето на човек от НПО не биха могли да реагират по друг начин.

И аз
Аз също реагирах така преди години, когато човек, който много уважавах, направи (според мен) грешно решение с гласуване на един проекто-закон, но трябва да се отдалечим малко от каузата и да погледнем голяма картинка.

Ама
Няма как да се бориш за банана, ако още си в клетката, затворен като маймуна.

Компримис?
Политиката и в частност зелената политика (в България) минава през нещо наречено по-висша цел – това, заради което хора с огромни различия седнаха на една маса (и то не да пият ракия) и решиха – ние искаме смяна на модела.

Файт
За да можеш да се бориш за идеята си – било за екологична или друга кауза, то ти трябва да имаш СВОБОДАТА да го правиш.

Корупция
Докато тук управлява олигархията, корупцията и хората с парите, ще постигаш частични победи и то победи, който някой ти позволява да постигнеш.

Как
Сега е времето да се обединиш с други, които мислят така и да постигнеш първата победа, после ще дойде времето да отстояващ своята кауза и да спориш и обеждаваш хората, с които си стоял рамо до рамо преди, че шистовия газ е… или ядрената енергетика е….

Страх
Ако си мислите, обаче, че „Зелените“ ще изменят на принципите си и ще легнат на някоя партия, само и само за да влязат в ПралаМЕНТА жестоко се лъжете, милички.

Политиката е мръсна игра, трябва да се оцапаш. Затова подкрепете хората, които искат промяната, а после, ако изменят на някой зелен принцип, хващайте дървото и бой.

Това е граждански контрол!

Как да превърнем държавата в безплатна хайфай, пардон wi-fi зона./част 1/

Понеже е модерно по време на избори, да се обещават неща, които интересуват хората и биха ги накарали да гласуват за една или друга партия с надеждата, че това може и да стане. Едно от тези неща, залегнало в почти всички платформи е безплатен безжичен интернет достъп, още наречен от една партия хай-фай (БСП dixit) достъп.

Питам се, питам

Колкото идеята да изглежда чудесно, би трябвало да се запитаме два въпроса:

  1. Наистина ли имаме нужда от това?
  2. Как, ако имаме нужда би могло да се направи, така, че да работи дълго време.

Да бъде или да не бъде.com

В градовете свързаността към Интернет е масово явление, почти на всякъде може да „хванеш“ Интернет, почти всяко себеуважаващо се заведение има достъп а паролата може да се открие много лесно. Има даже софтуер, които ти „помага“ да минаваш от мрежа на мрежа, така, че да не губиш връзка, ако се налага да изминеш разстояние, което е по-голямо от обхвата на безжичния рутер. От друга страна, вече има инициативи за мрежи от рутери, действащи като независима мрежа, но за това ще се спра след малко.

Разбира се, че има изключения, но нито една партия не гарантира, че ще има достъп и във всяка точка на България.

Как може да стане това

Няколко начина как да стане това (лошо  или не)

ЕК (Подход в ляво)

Европа дава много пари за проекти като този, няма нищо по-лесно да се усвоят пари по една (точно определена) програма, да се купят рутери, да се намери доставчик, който за 1-2 години да лапне голяма сума пари и след това, цялата работа да приключи. Такива опити имаше и при предни правителства, но не се увенчаха с успех.

Бизнес (подход в дясно)

Да се дадат преференции и възможности на доставчиците да предлагат лимитиран пакет безплатно на всеки, който пожелае, било то безжичен или не, с рекламиране на техните услуги и с опцията, че който иска повече услуги, ще трявба да плати на същия доставчик, за да получи по-добър пакет за достъп. Така, всеки ще може да ползва безплатен интернет, където и да се намира. Това също е временно решение, защото всичко зависи от отнешението на бизнеса с правителството и с местната власт най-вече, а както добре знаем, това е една променлива, която все още никой не може да дефинира.

Потребителски подход (нормалния начин)

Има няколко начина, които биха могли да се приложат и се прилагат на практика. Те не зависят нито от бизнеса, нито от правителството а от потребителите на Интернет.

  1. Споделена връзка. Както споменах по-горе вече има няколко мрежи, които работят на принципа на споделената връзка. Представете си , че имате добър достъп до Интернет. Разбира се, че имате. Сега си представете, че споделите част от него, когато не теглите торенти с други потребители по определен начин.  Знаете ли, колко безчижни рутера има около вас? При мен са поне 50. Ако всеки сподели част от връзката си – това е най-голямата безплатна мрежа в града – независима (до някаква степен) и стабилна и вечна – независеща от интереса на някоя партия или група дебеловрати кучета.
  2. Има вече инициатива за създаване на мрежа, която да замени това, което познаваме като Интернет. Всеки ще има малка кутийка у тях си, която ще представлява микро-компютър и ще бъде част от една нова световна мрежа. Tова разбира се ще се случи в близкото бъдеще, но така потребителите ще държат всичко в ръцете си – без да бъдат контролирани от доставчици или от правителства.

 

Мислете преди да се заблуждавате по политически залитания.

ЦИК не иска да има прозрачни избори?

Писмо до Централната избирателна комисия по предложение на ИРПС, разгледано на заседание, проведено на 24 март 2013

Уважаеми госпожи и господа, 

Вчера, 24 март 2013г., Централната избирателна комисия не взе решение по препоръката на Институт за развитие на публичната среда, свързана с кода на софтуера за обработка на изборните резултати, наричан по-долу за краткост „код“, „изходен код“. 

Препоръката беше следната:

„След като бъде определен преброителят на изборните резултати, Централната избирателна комисия (ЦИК) да публикува на сайта си кода, за да се прекратят тиражираните в публичното пространство съмнения за някаква възможност за манипулации при определяне на резултатите от преброителя.“

ЦИК направи това с аргументи, лишени от всякаква логика: „Така всеки ще може да бърка в кода и да манипулира резултатите“ или, че трябвало да се предостави и „платформата Oracle“, за да се публикува изходният код. 

Оценяваме факта, че някои от изразилите това мнение членове на ЦИК направиха уговорката, че не са програмисти, защото иначе твърдението би било некомпетентно.

Считаме за необходимо да заявим следното:

След като вече е известен изпълнителят на поръчката за извършване на преброяването на резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013, ние, долуподписаните,

Настояваме пред Централната избирателна комисия да преразгледа предложението и да публикува изходния код и стойностите на конфигурационните параметри, заедно с окончателния софтуер, който да бъде подписан с електронен подпис. 

Настояваме това да се случи с цел да бъдат разсеяни всички съмнения за възможни манипулации при определяне на крайните резултати.

Считаме, че прозрачността на механизма, по който се изчисляват и определят резултатите от изборите в България е от значение за цялото общество, а не е в интерес само на една правителствена или неправителствена организация.

Подобен акт на публикуване на кода, по който се изчисляват тези резултати, ще приближи държавната и изборната администрация до стандартите за отворени данни и прозрачно управление, основен стълб на съвременната демокрация.

Такова действие на ЦИК по никакъв начин няма да застраши и компрометира сигурността на резултатите, защото именно такъв вид публична проверка ще гарантира надеждността на софтуера. Твърденията за възможно „вписване на данни от всеки в деня на изборите“ са несъстоятелни. Подобно твърдение е равносилно на твърдението, че всеки може да промени данни примерно в системите за онлайн банкиране или друг подобен софтуер, при който сигурността е императив.

Публикуването на кода означава, че всеки ще може да компилира идентично копие на изчислителния софтуер върху свой компютър, с което да направи паралелна проверка на изборните резултати, спазвайки авторските права на създателите.

Това действие по никакъв начин няма да се отрази на копието на софтуера, с който ЦИК ще изчисли официалните резултати. Ако копията са идентични и данните са въведени правилно, то би трябвало и финалните резултати да съвпаднат, което гарантира коректността на направените изчисления.

 

С уважение:

Богомил Шопов – Бого, активист за прозрачно управление

Екатерина Маркова, активист за граждански контрол и гласуване по Интернет

Константин Момчев – IT специалист

Асен Генов, Фондация „Четиринадесети януари“

Константин Павлов, Фондация „Четиринадесети януари“

Християн Кочев – IT специалист

Делян Петров Делчев – IT специалист

Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда

Емил А. Георгиев, юрист, „Електронна Граница България“

Атанас Чобанов – журналист от сайта „Бивол“

Бойчо Бойчев, Сдружение „Линукс за българи“

Мирчо Мирев, Сдружение „Линукс за българи“

Вася Атанасова, IT специалист

Емилия Драганова

Емил Алчев

Умствен шейк в образованието

Много коментари чета за това какво се случва в образованието в България.

Държавата

От страна на правителството е цъфнало и вързало, та се налага да се мине изцяло на електронно обучение, ей сега на момента, за което разбира се, ще се пусне обществена поръчка за майкрософт фирми.

Обществото

Ако питаш обществото, нещата са доста по зле, отколкото са в действителност, защото всеки го пречупва през своята собствена призма. Я образованието ти е виновно, че нямаш пари, я това, че не са ти налели знания с фуния е причина да работиш в Макдоналдс или като продавач в магазин за обувки, а обвиняваш системата за това, че работниците ти са некадърни… Примери много!

Медиите

Медиите в България разбира се, „помагат“ на образованието да се развива с „бурни“ темпове. Четем във всички вестници и списания, как цяло училище се е надигнало срещу някакъв учител, щото танцувал „харлем шейк“, а после четем как обществото се надигнало срещу училището.

В същото време български учители печелят световни и европейски награди, изпращат техни ученици в НАСА, въвеждат технологии и карат учениците да мислят и да творят. Това го няма в медиите. А защо ли?

Дипломите

На фона на всичко това се изисква всички държавни „служители“ да има диплом за „висше“ образование, Смях!

Всички искат, но никой не казва как

Чета отново политическите платформи на партиите и исканията, били те безумни или не на протестиращите, може би защото ми се иска нещо да се е променило.

Най-тържествено …

Всички, без изключение, казват, „ще променим това или онова, ще дадем без пари това или онова, ще увеличим заплатите с 100%, ще дадем пари за култура, ще решим всичките ви проблеми – с детските градини, с водата, с водопадите, със счупените ви глави„, но отново НИКОЙ не казва КАК ще го направи.

… ви обещавам…

Много е лесно да вярваш на обещание. Много лесно е някой, който не познаваш да ти обещае нещо по телевизора и ти, щот си прост да му повярваш, че ще го направи. Не ви ли писна вече? Не започнахте ли да мислите?

…че нищо няма да направя!

Това се повтаря година след година и може би век след век. Идват някакви нови лица, нищо не правят, стават стари, които никой не обича и после идват пак нови и така, докато всички минат през политиката, поне тези, които не искат много, много да работят здравата за да измъкнат магаренцето от калта.

А дали?

Когато решавате з акой да гласувате, вижте какво предлагат и как ще го направят. Много, ама много популизъм има в платформите на партиите и със сигурност НЕ Е лесно да се управлява държава, както и не е лесно да се управялва каквото и да е било.

Примери?

Ще увеличим заплатите веднага:

Това е все едно вашия работодател да го направи – да ви даде следващия месец двойна заплата – ще гласувате за най-добър работодател, нали? Проблемът, е че след този месец, фирмата няма да я има. С държавата е малко по-различно, защото не може да я няма и за това трябва да вземе от другаде пари, което ще значи по-малко пари за децата ви.

Ще има безплатен интернет навсякъде:

Кой ще го даде? Разбира се има начин, но почти нокой не казва как ще го направи.

Ще създадем зелени работни места:

Къде има зелена икономика, че да има зелени работни места?

Четете, анализирайте, мислете, не бъдете овци.

Надежда за България?

Бързам да напиша тези редове, докато още ми е „прясно“ в главата, всичко онова, което запомних от България.

Не бях идвал в София от година и половина, ако не и повече. Последната ми визита беше именно за да напусна милата ни страна с един стар Опел, пълен с тенджери ,чинии и най-ценното  – моето семейство.

Консерва?

Още щом кацнах на летището в София и качвайки се на таксито ме блъсна мириса на застояло, не че таксито не беше наред, а това, че нищо не се беше променило.  Хората все така гледаха тротоарите, унили, тъжни, пълни с празнота.  Колите – стари, мръсни, пушат като комини, бръмчат. Улиците- пробити, мръсни и самотни.

Тъжно ми стана, надежда всяка оставих, след като говорих с доста хора за „революцията“. Уви революция само на думи, но не и на мислене и на дела.

Срещите

Видях се с доста приятели, прекарах си чудесно, за което истински благодаря. Такива приятели не мога и не искам да имам където и да е било другаде.

Ицо Генев, обаче върна надеждата ми, че нещо може да се промени в България. Въпреки всичките трудности, които му поднесе живота, той не се отказва, за разлика от мене и аз ще помагам доколкото мога, не защото искам да се върна, а просто защото искам да върна услугата на страната, която ми даде доста неща, докато растях и не осъзнавах, че живея в блато, от което е трудно да се излезе.

Сега, обаче, блатото може да се пресуши и на негово място да се построи беседка, за повече едва ли имаме сили.

Видях се и с Дойчин, с когото едно време успяхме да постигнем да има денонощен градски транспорт в София. Той разбира се свърши по-голямата работа, но сега говорихме на различни теми и макар, е сега е част от проект, който не ми е на сърцето, обещах да помагам на добри идеи да се случват.

Аз работя с хора, а не с политически партии.

Уважавам хора, без значение дали са част от някакъв проект или не, когато идеята или проектът е в насоката в която аз искам да работа – аз работя. Не преценявам хората по това „какви за на цвят“, а по това какво могат и по-това до колко им вярвам.

 Телевизорът

Без да искам включих телевизора, гледаше ме лицето на Христо Мутафчиев. Поредното доказателство за това, колко се променят хората, когато им дадеш власт. Според него точно по време на криза, хората, трябва да ходят на театър, защото това е начин да избягаш от реалността.

ТОЧНО сега не е време да бягаш от реалността, защото това правим последните 30 години, ако не и повече – БЯГАМЕ. Сега е време да се променим и да работим.

После каза, че ако били спрели средствата за култура, културните работници, щели  да излязат с лъжици и тенджери да дрънкат и в Брюксел щели да ги чуят. Да, по едно време плашеха с Москва, сега с Брюксел.

В страна, в което се смята чалгата за култура, според мен всички „културни работници“ са се провалили жестоко. Промяна трябва, а не заплахи. Добри културни проекти, а не смешни филми, които само създателите им ги разбират,  другите се правят, че и те ги разбират, за да не изглеждат глупави.

Не да намираш „път към Вежди“, а пък към сърцата на хората, за да ги накараш да мислят, а не да бягат от реалността.

И сега?

Ще си проличи какво ще правя от сега на татък, но ще бъда доста по-активен отколкото сега, защото има много малка надежда, че нещата ще се променят, но не сега.

Аз имам план!

Човек да не смее да се пошегува, начи.

Помните ли как „уволних“ Бойко Борисов, само преди година и половина? Ето, че стана.

Сега, остана да позная и за паметника и направо ще ….