• Вестник „Луд Гидия“ – брой 1

    Вестник „Луд Гидия“ – брой 1

    Реших да възродя „издателската“ си дейност, която започна много отдавна с издаването на малко вестниче, наречено „Жега“, което се разпостраняваше от ръка на ръка в определени райони на Русе. След това около година и нещо издавах електронно списание „WebDevMagazinе“, което имаше в историята си над сто хиляди изтегляния (ако не и повече) и беше на екрана на всеки програмист по онова време.

    Днес, повече от всякога имаме нужда от критично мислене, комбинирано с малко шега. Така се роди вестник „Луд Гидия“. Знам, че е кратък и може би малко тъп, но ще се радвам ако ви разсмее или накара да помислите малко.

    Ако пък искате да се включите в следващия брой като редактор или автор – ще се радвам да поговорим.

    Моля, споделете първия брой (PDF), за да имаме и втори :)

  • Българите в чужбина сме прости…

    Българите в чужбина сме прости…

    Рядко се появяват добри блогове напоследък. За съжаление тази медия отмира, но аз съм тъп и упорит и продължавам да пиша с идеята, че някой ден като остарея ще си чета глупостите с ракийката, която ще си сваря.

    Днес открих чудесена статия в един нов блог, който искам да споделя с тези от вас, които още ме четат.

    Българинът в чужбина е прост.
    Но също така и се е взел много насериозно, защото има добра работа и прави повече пари в Европата или Америката.

    Българските студенти и академици целуват за#ници в западни университети.
    Освен когато постигнат нещо голямо и се разпишат в историята – тогава са наши хора, гордост.

    Прочетете повече от тук.

    P.S Моите идеи за българите в чужбина са тук.

  • Литературен конкурс #оставка.

    Литературен конкурс #оставка.

    То е ясно, че вече в Прага не може да се протестира нормално и се чудех се как да помогна на протеста от разстояние. Присетих се, че преди време имаше литературен конкурс за една друга оставка, за един пикаещ в шадраван и ми хрумна идеята да обявя един такъв.

    Награден фонд

    200 лева

    Условия за участие

    • Напишете ново литературно произведение – есе, проза, сатира, разказ и каквото друго ви е по душа на тема #оставка.
    • Споделете препратката към него в коментарите по-долу.
    • Краен срок за участие – 26 септември, 2020

    Журиране

    В средата на октомври, всички участници, спазили условията ще могат да гласуват прозрачно и електронно кой да спечели наградата.

    P.S Продължих малко срока, за да може повече хора да се включат!

  • Политики за българите в чужбина

    Политики за българите в чужбина

    Напоследък, нещо ме цапна в главата и се замислих за това, какви трябва да са политиките на държавата към всички нас, които живеем зад граница.

    Малък хак

    Основното, което не виждам в програмата на нито една партия е, че основната цел на на една такава политика е промяна на България, така, че да предоставя еднакви условия за развитие и живот, както и други страни, за да може възможността на връщането да е естествен избор, а не да се настоява, като партийна цел за връщане на всички на всяка цена.

    Съшо така, според мен, политиката на Държавата би трябвало да помага, а не да пречи, както досега и всичко да бъде заложено, така, че да може да се измери ефективността му.

    Последно, преди да премина към списъка е, че трябва ясно да се акцентира, че гражданите в България и извън нея, имат равни права и политиките трябва да се правят със нас, а не за нас :)

    Ефективност

    Намаляване на бюрокрацията :

    Read More
  • Има надежда… (още едно пътуване до София)

    Преди седмица бях в България. При предното ми идване, бях написал следното и сега ми е супер яко, че мога да кажа, че нещата се оправят.

    Хората

    Срещнах се с много хора от България. Преди виждах уморени и нещастни лица и души, а сега някак си всички грееха и имаха желание за създаване на нещо, а не само за мърморене и мразене. Принципно е много лесно да се мрази и много трудно да се създава, но виждам много хора, които правят разликата и това ме радва.

     

    Средата

    Въздухът беше отратителен, алергията ми се запали и то с голяма сила, но все пак виждам толкова много промени в София, че ми стана гот. може би срещу всяко от тях ще има критики, но мен ми харесва, че София става все по-хубава.

    Обслужването на места е трагично, но във повечето места, където бяхме, беше на велико ниво. Хората ни благодаряха, че сме отделили време да работим с тях, въпреки всичките ми мрънканици.

     

    Малко негативизъм не вреди

    Надявам се, догодина, когато си дойда отново, тази част да отпадне и всичко да е променено :)

    • Таксито, започна с „Моеш да си запалиш“ и свърши с „Еееее, забрайл съм да го пусна ли…тцтц…15 лева“.
    • Автобусният транспорт е ужасен. Линията Габроео – София още живее в социализъма. Дублирани билети, липсващи места за багаж, тесни седалки и друсане като за последно.
    • В хотела, в който съм платил над 8000 лева за настаняване на група, всячески се опитваха да ми вбесят.

     

    За да бъда позитивен, ще кажа, че виждам светлина в тунела и тя не е влак!

  • Как да се реши проблема със замърсяването на Русе (и не само)

    Защо в Русе? Защото там „мирише на бакелит“ и на какво ли не в различни места на града, но никой не знае от къде идва миризмата и всички проверки на заводите в околността не показват нищо. (Хехе, нали?)

    Дали проблема е корупция или е некадърност, не ме интересува.

    Решението е следното:

    • Разполагат се сензори като този  (или се намира някоя умна фирма, която да направи нещо такова или подобно), на доста места в града.
    • Пари за целта се събират през indiegogo (не трябват много).
    • Сензорите се слагат в къщите или офисите на хора, които искат да участват в експеримента и се връзват към интернет (сензорите де).
    • Цялата информация се вижда почти в реално време и може да се треангулира до мястото с най-голяма вероятност замърсяването да идва от там + информация за замърсяването.
    • Не може да бъде корумпирано от някоя фабрика, защото много хора участват и не е централизирано.

    Не съм експерт и със сигурност ще намерите слаби звена в идеята, но като цяло мисля, че може да сработи и дори може да бъде използвана мрежата за много други неща.

    Ако на някой му се дълбае – ще се радвам да помогна. Ако някой се наеме да направи конкретни стъпки, ще се радвам и да дам някой лев.

     

    Eто и дискусията:

     

  • !984, здравей, здравей

    Днес студът застигна и Прага. Наложи се да си облека блуза с дълъг ръкав.

    Докато си пиех кафето и си цъках из Дневник, защото аз друг български вестник не чета, попаднах отново на мерките за справяне с битовата престъпност на правителството в оставка и на великия министър на Меере.

    Там чета, че вече във всяко село ще има полицай, който ще бъде или бивш военен или охранител, абе накратко казано, всеки желаещ без мозък да се справи сам със предизвикателствата в живота, искащ да облече униформа.

    Read More
  • Ееееееестония – как взех цифрово гражданство и си отворих фирма и защо.

    След като поне десет пъти обещавах да напиша този текст, ето го – само два дена след като моята естонска фирма официално е стартирала дейност и първото събитие, което ще организира вече е факт.

    Как започна всичко?

    Случайно видях за това, че Естония предлага цифрово гражданство преди няколко години, но в края на миналата година реших да кандидатствам. В общи линии е губене на време и пари, си казах тогава и на си пуснах документите, ей така от любопитство, за да подкрепя инициативата. В общи линии, получавате електронен подпис, който е валиден в Естония, скоро и в целия ЕС и имате право да си откриете фирма и да я управлявате онлайн, без никакви разправии.

    Read More