• Качеството преди всичко или …? (Списание 2.0)

    От време на време си купувам списания или вестник. В офиса точно зад мене има една голяма купчина списания по всякакви теми:

    24032008105.jpg

    Наличието на тоалетната хартия под тях не е случайно. Замисляли сте се за какво използвате списанията. В началото на годината давате 100 лева за абонамент и край, започвате да получавате безмислена поредица от странно миришеща хартия с реклами и блудкаво написани статии.

    На мен не ми трябват такива.

    Странното е, че повечето статии са преводни или списанието се е ‘мърчандайзнало’ с някой гигант и превежда на поразия. Безмислено съдържание направено да продава реклами. Е, разбира се от време на време има и добри попадения, но пък трябва да сте късметлия за да го намерите в страниците и в падащите брошури и странния тип разположение на материалите.

    Щом има клиенти …
    За всеки влак си има пътници, както и за всяко списание си има читатели. Но, какво става, когато се появи влакът – стрела. Нама ли хората да минат на него – защото е по-удобно, по-полезно , защото е бързо и по-приятно. Аз бих предпочел да пътувам 3 часа сред уют отколкото 10 часа в раздрънкания влак. А какво ще се случи, ако през тези 3 часа, аз мога и да гледам любимия си филм, ама само за мене, ехххх.

    Какво аз искам от едно списание?

    • Да ми доставя ценна информация, където другаде не мога да прочета и която е полезна (!!!) за бизнеса ми или за мене като професионалист или човек
    • Да ми подсказва проблемите, които мога да имам в моята сфера и да ми помага да ги реша.
    • Да ми дава възможност за комуникация с авторите на материалите, ако искам да ми помогнат. Авторите да са специалисти, а не преводачи на чуждо съдържание.
    • Да мога да си поръчам материал само за мене с мой проблем и мое решение, което да реша дали искам да споделя с другите.
    • Да мога да гледам видео и да слушам аудио, а не само да прелиствам страници или да чета файлове.

    Ето при такива условия, аз бих си платил билета за влака стрела и с кеф бих си спестил времето и бих се возил удобно. С удоволствие ще отделя и 3 часа да прочета списанието, защото ЗНАМ, че там ще намеря това което търся и дори понякога и идея да си нямам, че може нещо да ми е полезно.

    Искам специализирано издание за бизнеса и за Интернет. Искам модерен подход към клиента, искам и нови технологии. Стига с този Гутенберг, дайте ми свобода, технология и информация.

    Решение
    Много искам нали? За това реших да започна инициирането на едно такова списание, което в интерес на истината вече е в доста развита фаза. До края на следващия месец, ще можете да получите брой 0 (пилотен) на изданието, наречено „Business Web“.

    bwq.png

    Очаквайте скоро и сайта му с повече информация за абонамент и за начина по който всеки може да поръча материал и да има списание само за него. Да, свой собствен брой със насоките, които вие зададете. Какво по-хубаво от това.

    В първия брой ще се спрем на следните теми:

        Какво е Community Management и как да го използваме за да подобрим работата ни с клиентите
        Какво е нужно за да работи една малка офис-мрежа. Компютрите са една началото
        Теория на социалните мрежи. Защо повече компании пускат свои социални мрежи?
        Serious games. Kак да оценим персонала си и как да работим с него и как да определяме и решаваме проблемите
        NFC – технология и примери за идеите на бъдещето. Дали безконтактната комуникация е бъдещето

    A вие какво искате да има? Дайте предложения за теми и проблеми?

    Искате ли повече информация?

    Ако желаете да бъдете уведомени, когато уеб-сайта на „Business Web“ излезе, моля запишете се от тук. Записването не ви ангажира с нищо.

  • Кой и защо краде от Интернет и как да не го прави?

    Много станаха случаите, когато дадена печатна или он-лайн медия краде материали с позоваване на автора като Интернет. Нека да видим двата последни случая, които разбуниха отново диалога за това има ли лице Интеренет или там всичко е безнаказано:

    Kой ‘цапна’ снимката на женския пазар? – Случай 1

    Нека да направим сравнението, ето снимка на екрана на новината на News.bg:

    newsbg.png

    и оригинала на Георги.
    Дали успяхте да намерите съвпадението?

    Опрадвания
    Интересното, е че от News.bg излезли с аргумента, че никой не можел да докаже авторството на снимката и че в google images не пишело, че има някакви авторски права.
    Искам да напомня, че по подразбиране всички снимки са със авторски права по нашето и чужди законодателства, а в Google това много добре си го пише, че всяка снимка, може да е обект на авторското право. Това, че не се познават законите не е причина за тяхното нарушаване.

    peika.png

    Разбира се, че всяка снимка е собственост на автора, освен, ако не се е отказал от правата си, което Георги не е направил, защото под снимката пише „All images copyrighted 2002-2007 by george ivanov“, което крадците много добре са видели. Мястото на този спор е в съда, ако ощетеният иска да си търси правата по законния ред. Аз бих го направил

    Случай 2 – Паста с маслини

    Сутринта на 1 февруари в „Стандарт“ се появява ето този материал:

    стандарт
    Хайде сега пак да видим оригинала, които се е появил доста по рано – тук

    Дали има прилика? Естествено, не ставай смешен, би казал с гордост братовчеда Балки, но тук не става дума за гордост, а отново за права и за нарушаването им с презумцията, че в световната мрежа всичко е безплатно и свободно.

    Ако потърсите, ще намерите още много примери и съдебни дела, дори и у нас за този феномен. Все още има водещи сайтове, които се позволяват нагло да крадат и съдържание и авторски материали, но справедливостта ще възтържествува и тук. Амин !

    Още ..
    Eто и още един случай и още един.

    Как да не нарушаваме това?
    Тъй като съм добричък, ще покажа на издателите в България ресурси, които могат да използват безплатно, стига да спазят лиценза им. Да има един специален лиценз, които позволява снимката да се използва безплатно и да се продава, само при условие, че се спомене автора й.

    Този лиценз е част от богатата палитра на свободните лицензи на Creative Commons и предоставя легална възможност да визуализирате материала си с илюстрация или със снимка. Само, че този път не трябва да слагате Автор: Интернет, а името на автора на снимката.

    Знам, че обяснявам като за малоумни, но по друг начин ще ме разберете ли?

    Хайде сега да клинем на това линкче и да видим какви пейчици ще излязат.

    За край на материала …
    За чудесен завършек, пак от сайт на същата компания в която членува и news.bg се появяват често снимки със (c) Интернет:

    topsport.png

    Смешно е !

  • BarCamp:03, старите медии, wordpress и идеи.

    • Какво е Уеб 2.0 BarCamp
    • Въведение в WordPress и Automattic
    • Какво изпускат традиционните медии игнорирайки ‘социалните’ медии.
    • Уеб 2.0 дизайн
    • „Българската Web2.0 система за онлайн съхранение на файлове“ – представяне

    Това са част от темите, които ще се разгледат в събота, 1 декември, по време на традиционния вече БарКамп.

    Той ще се проведе в столичния хотел „Сити“ от веригата Best Western в събота от 14 до 18 часа. Участието е свободно, но изисква регистрация, която може да бъде направена от сайта на събитието, тук.

    Елате да ви почерпим със сладки и да си поговорим за интересни неща.

  • Web 2.0 Barcamp – второ издание

    Ето, че дойде време за втората проява от тази серия. Целта е да се покажат Уеб 2.0 проекти и идеи за обсъждане. Първият премина чудесно с голям интерес, очакваме същото и за втория.

    Имате идея или вече сте я реализирали? Елате и я покажете. Искате да инвестирате в Уеб 2.о проекти? Елате, вижте и говорете с хората. Представете се !

    Прочетете повече за събитието.

  • We the media

    „We the media“ е книга, която вече е за свободно четене под Криейтив комънс лиценз и е задължително четиво за всеки, които иска да усети истинската сила на Интернет като медия и на споделянето на знания.

    Както и по-рано е ставало дума, една от силите на Уеб 2.0 е точно това, че именно потребителите създават новините, правят анализите, решават кое ще е добро и кое няма да е.

    Ние сме медията в Интернет и е време традиционните такива да се замислят, за това какво губят като не се отварят към действителността на Интернет и на Уеб 2.0.

    В последно време се говори за цензура, за липса на права, за дискриминация на блогъри и журналисти.

    Дали отговорите не се крият точно в такива книги?
    Дали споделянето не крие своите опасности?

    Прочетете я от тук.