• ZRTP като лекция на P2P конференцията

    ZRTP  протокола е предложен от автора на PGP, като идеята е да се пренесе логиката на защита на комуникацията и в гласовата комуникация.

    Лекцията си заслужава слушането и надявам се демонстрацията. Лекторът е италианец, който много добре говори български и доста добре познава материята.

    Повече за този протокол и за имплементацията му наречена zPhone, може да намерите в Wikipedia, а ако искате да чуете лекцията – марш да се запишете за участие в конференцията.

  • Списание точка ком живна пак

    Поредния опит за съживяване на „Списание точка ком“ е факт. Мисля, че с подредбата, навигацията, съдържанието и идеите за развитие, може това да стане много много интересна медия посветена само на българския уеб – от технологията, през бизнес модела до забавлението.

    Закачи се на точката и сподели мнение.

  • Как мина семинара на bgSite 2008

    Така или иначе прекарах предната нощ в хотел форум, щото нямаше къде да спя. Рано, рано сутринта отидох да закуся и видях, че вече първите хора бяха започнали да идват. Присламчих се към Биляна и Силвина от .NET списанието и даже си поговорихме за техните реклами по Zrock :)

    След това дойде целия екип на СЕП, който трябваше да дойде и се преместих при тях да си поговорим разни неща и да пием кафе.

    Залата се оказа пълна до средата като влязохме всички вкупом, даже някой се беше настанил на моето място отбелязано със жилетка и зареждащ се телефон. явно задните места на залата са по-предпочитаните от предните (все едно сме в училище :)).

    Започнахме навреме с първата лекция на Майкрософт. Илия Йорданов обясняваше нещо за silverlight, даже спомена веднъж и за линукс версията moonlight.  Неприятно впечатление ми направи, че използваше много чужди думи, адаптирани директно в езика – нещо което ме дразни много в последно време.

    юзъра деплойва апликейшъна

    и такива разни неща, които се считат за непреводими и с идеята, че хората изглеждат по-важно продължават да ги използват. Другото странно беше, че при повечето въпроси, той казваше ‘питайте колегите от Майкрософт’ – а, нали беше лектор на същата компания :) Иначе лекцията беше интересна, макар да беше разбрана от 3-4 в залата.

    Следващата лекция беше на СуперХостинг, лектор беше Любомир Русанов – на мене ми беше страшно интересна и показваше какво е споделения хостинг като за обикновени хора :) Добра подготовка и добро представяне.

    След това беше моята лекция, която не беше много добра, но успях да покажа максимално много неща за 30 минути с които разполагах. Благодаря на Oggin за това, че ми даде да ползвам неговия гръцки ASUS и интернет връзката си към Мtel, за да си направя демонстрацията. Така и не успях да ‘хвана’ въздушния Интернет

    След мене беше лекцията на една зла кака, която хем иска да и отговаряме на въпросите, хем се сърди като и отговаряме. Към 5-6 човека си излязохме веднага и част от тях отидохме да хапнем. Представянето на лекции на такива събитие, трябва да е в дискусия и отворено към публиката, а не течащи слайдове със скучни неща, които така или иначе хората знаят.

    Организацията беше добра, макар, че нямаше през цялото време кафе, като минали години, а за кафе маниак (ДАНС, сложете и това в досието ми) като мен това си беше проблем :) Майтап. Всичко си беше много добре, техниката работеше перфектно, само дето имахме по 30 минути за лекция :) Тъкмо загрееш и свършва лекцията.

    Въпроси

    Имаше доста въпроси към моята лекция, но си тръгнах, защото трябваше да хващам автобуса за Велико Търново, та някой ако е бил там и има въпроси, може да ги зададе тук.

    Ресурси

    Огнян е писал малко за цялото събитие, дори и за моментите които му се губят  :)

    Жюстин е писала малко за това, също – без моментите които се губят. В коментарите ще намерите и препратка за създаващата се мафия в България. Да видим сега кой е ‘тутото на всички капи’.

    Oще една добра публикация за семинара.

    А вие бяхте ли на семинара или на събитието – какво мислите?

  • За чашите и Интернет и новите бизнес модели

    Вчера бях лектор на семинара на BGSite. Tук Крис ме е похвалил, но аз не можах да изкажа много добре теорията си, затова ще е преразкажа тук eдната от тезите си, а именно, за уеба и за чашите с водата.

    Ако приемем, че един уеб-сайт е чаша пълна с вода, то изработката на този продукт, струва 20 стотинки, в който са включени материала, изработката, намирането на водата, пълненето на водата, изстудяването й, намиране на начин на доставка до клиента.

    Компанията разработила този сайт (чаша с вода), може да го продаде за 1 лев на рекламодател, който да сложи логото си на нея. Тоест компанията печели в случая 80 стотинки.

    Празната чаша

    Приемаме, че компанията намира начин да ви даде празна чаша, вместо горния готов продукт, дори някой компании ви дават начин да направите чашата, като разходите за това са им съответно 1 и 5 стотинки. Вие като човек, който решава какво да има в чашата можете да я направите квадратна и да я напълните с кока кола, следващия след вас, може да добави бира и т.н.

    Компанията ще продаде тази чаша за 1 лев, а в най- най -лошия случай за 1.20, като печалбата би била

    1.19, ако приемем идеята за максимални и минимални цени.

    Каква теория предложих.

    Тя не е нова, но според мен, може да се направи успешен български бизнес модел, базиран на нашите условия, в който този който прави чашата и/или налива съдържание да си раздели по точна схема тази печалба от 1.19. Всеки, който работи заслужава да яде, се казва в една българска поговорка, ако я сложим на -1 степен :)

    Пример?

    Да вземе сайт който взема съдържание от други сайтове – примерно събира 100 блога. Този сайт прави чашата – като прави софтуер, който да събира съдържание от различни места и да ги показва в единен интерфейс. Този сайт показва реклами в различни формати, може а показва и реклами по ключови думи от съдържанието, налято от някой друг.

    Компанията печели 10 000 лева от тези реклами и може да раздаде част от тях, като дивиденти на своите виртуални акционери, защото съществува само благодарение на тях и тези 10 000 лева нямаше как да бъдат спечелени, ако тези потребители ги нямаше.

    Споделени отговорности

    Другият бизнес модел е на споделените отговорности. Какво ще рече това? Ами много е просто сайтът казва, искаме да създадем он-лайн списание за автомобилизъм – вие пишете за любимите си марки коли, за жени, за уиски за каквото искате и в зависимост от интереса на вашия материал, ние ще разпределим печалбата с вас. Така, виртуалната редакция, печели от платформата, която е създала и от маркетинг усилията си да намери реклами (тя не прави нищо друго), а потребителите или нейните виртуални автори, не се занимават с горните дейности, а само пишат.

    Въпроси

    Ще се радвам да чуя мнения и идеи. Знам, че има доста фалирали такива модели, но пак казвам, че те направиха няколко грешки, които в български условия на по-ограничен пазар, могат и да не се допуснат.

  • Ей това е нагло – съдят журналист заради истина

    Съдят журналист, заради това, че иска да запази природата около Велико Търново.

    Вестник „Борба“ е регионален всекидневник за Велико Търново и околните населени места и приема присърце идеята за това да показва незаконните ‘заменки’ станали в последните години във старопрестолния град.

    Оказва се обаче, че да говорих истината и да критикуваш е подсъдно…
    Нека да помогнем.

  • Корпортивен блог ли?

    Хайде и аз да се впусна в манията да се пише за ПИБ. Ама няма да пиша за скандали и фалити, нито за самата банка, защото нямам честа да и бъда клиент. Ще се спра на това, че от няколко дни имат блог и незнайно кой маркетинг гений, вече започна да го обрича към провал.

    Как се стигна до блога на банката?
    Всички помните разразилия се скандал със слухове за фалита на банката. След седмици умуване, от там започнаха ‘активна маркетинг стратегия’ за защита на брандовете си, включваща реклами с нови лица, други похвати и блог.

    Какво е корпоративен блог каква е разликата с този на банката, чиято препратка умишлено няма да дам.

    От самото начало трябва да кажа, че корпоративния блог не е средство за публикуване на прес- информация, а е средство за намиране на точния подход за работа с клиентите ви. Най-често допусканата грешка е да се мисли, че блога е мястото за преместване на прес-съобщенията от сайта.

    Блогът като идея и замисъл е направен за споделяне на лична информация и се приема с голямо доверие от доста големи кръгове читатели. Тези читатели могат да бъдат или вече да са ваши клиенти. Споделянето на корпоративна лична информация под формата на кратки новини могат да бъдат доста полезни.

    Нека да видим един пример:

    Имаме нова услуга, която трябва да се предложи на пазара. Защо да не започнем предлагането й или пък проучването за очакванията от корпоративния блог.

    Какво да направим:

    * 1. Слагаме препратка на уеб-страницата на компанията със заглавие водещо до определена секция в блога;
    * 2. Започваме да публикуваме идеята за услугата стъпка по стъпка. Стъпка 1, може да е кратък филмов материал или пък част от дискусия когато се взема такова решение. Стъпка 2, може да е описание на услугата, заедно със кратки бележки как се е стигнало до тази идея. Стъпка 3 може да е – “а вие какво мислите по въпроса”;
    * 3. Предлагаме на показ на аудиторията екипа създаващ тази услуга. Предлагаме лицето на компанията за обратна връзка;

    Кои сме ние?

    Основната идея на един корпоративен блог е да отговори на въпроса – “Абе, кои сте вие”. Кой стои зад титлата CEO и защо той пише толкова интересни неща. Този начин на комуникация и представяне на компанията води до по-голямо доверие и до достигане до съзнанието на евентуалния клиент, че лицето на компанията това сме ние. Комбинацията на корпоративен блог с наченки на социална мрежа също не е за пренебрегване и дава още една малка брънка от веригата на по-лесно разпознаваема медия с оглед на корпоративния ви имидж.

    Идеи
    Всичко зависи от това какво целите с този блог. Голяма част от компаниите искат да имат блог, за да публикуват скучни материали под формата на съобщения за пресата, защото така е най-лесно. Друга част от компаниите изобщо не публикуват нищо и блоговете им пустеят. Трети публикуват новини от Интернет свързани с дейността им.

    Блогът не е информационен канал, той е канал за пряка комуникация с клиента. Информационен канал е уеб-сайта ви, там се очаква потребителите да намират информация за вас, а в блога те искат да имат начин да се запознаят с вас и ако сте достатъчно умели да ви помогнат така, че да излезете от сивото лице на общия бизнес и да се покажете кат омодерна и иновативна компания.

    Какво да направите за да имате корпоративен блог

    1.Замислете внимателно концепцията на блога преди да го пуснете. Нама смисъл да се пуска блог и тогава да се мисли за концепцията;
    2. Помислете как блога ви ще пасне на цялостната ви маркетинг концепция и бранд (брандове);
    3. Изберете техническото решение, което най-добре да изпълнява концепцията;
    4. Поддържайте блога си, поддържайте и съдържанието му
    5. Защитавайте и градете бранда си он-лайн. Наемете специалисти или компания, която знае какво и как да го прави.

    Не разчитайте на традиционни рекламни агенции, защото те мислят традиционно. Блоговете и новите медии изискват умни, но смели решения.

    P.S: Материалът отразява само личното ми мнение.

  • Пак за комерсиално/не комерсиално използване

    Като затънахме в зоната на здрача на лицензите, пак да отворя темата за комерсиалното използване.

    В Creative Commonns има специална клауза, която ако е избрана, автора на съдържанието, дава правото на всеки да го използва, но ако не печели от него.

    Тоест, можеш да вземаш съдържание от мене, но ако не печелиш от него – пряко или косвено.

    Казус ли е или не е?
    В блогосферата на Икономедия се събират блогове от различни автори с цел популяризирането им, но и с цел печалба от това съдържание, което си личи по явната позиция на Google, която всеки рекламодател, може да посочи че желае, така и от многото банери, излизащи в сайта, чиято цена не е никак малка.

    Танто за танто е сигурно – Икономедия рекламира блоговете, а те се отплащат. Ех, идилия нали. Само и ако лиценза на съдържанието позволява това.

    Направих си експеримент и реших да видя, колко от блоговете са с лицензи позволяващи съдържанието им да бъде използвано с комерсиална цел, тоест това което Икономедия прави.

    Взех първите няколко и после няколко случайни:

    C I N E A S T E - Може
    Decocentric - Не може
    ENEArt (не ми се отваря)
    GreenTech-BG - Може
    Gregory - Може
    Image.bg - Не може (няма посочено, следователно е със всички права запазени)
    LeeNeeAnn - не може
    Lotlorien - не може
    Pippilota Mentolka - не може
    Sebastianz55 - може
    TableHopper - не може
    The Biz Day - не може (няма посочен)
    WhAT Association - може
    supata.cc - не може (няма посочен)

    http://georgievi.com/blog/ може
    http://dzver.com/blog/ не може
    http://smiling.webreality.org/blog/ не може (няма посочен)
    http://silvermountain.wordpress.com/ не може
    http://interactive-share.com/ не може
    http://svetlaen.blogspot.com/ може
    http://yunuz.projectoria.org/ не може

    Изключения
    И все пак кой крив и кой прав не мога да знам. Лицензът позволява авторите и издателите да го предоговарят и да сключат споразумение само за този сайт, но дали е направено или Икономедия изкарва пари на гърба блогърите?

    Вие как мислите?