(cc) някой права запазени от Anton Lindqvist
Предната седмица имах много усилен диалог с една фирма, която се нуждаеше от моите услуги по модификация на известна CRM система с отворен код. Зарадвах се, че някоя въобще я ползва в България и се сългасих да поема проекта, въпреки натоварения ми график.
Дойде време да се разберем за техническите неща и се започна драмата с FTP. Няколко пъти влизахме в итерация със сисадмина:
Той: Искам статичен IP адрес за да ти дам достъп до FTP
Аз: Нямам статичен, ето ми хоста, който е от no-IP и показва актуалния ми IP във всеки един момент
Той: Не мога да отворя мрежата си за целия Интернет (?!?) искам статичен IP
Aз – (пак от начало)
В крайна сметка дойде мейл, че ми е разрешил достъп до последното IP, което връща моя хост с идеята да му кажа, като се смени, а той вече беше стар.
Въпреки желанието ми, няма да го поема този проект.
Мерки
Според мен, тези мерки са поне от 10 години и вече е смешно да се използват. Може би, ако някой от четящите тук е сисадмин ще ме поправи, но за мен като разработчик това е стар начин за „сигурност“.
Лично аз предпочитам да дам на някого публичния си SSH ключ и да работя по SSH, но може би и тотгава пак ще ми искaт IP адрес и ЕГН за да вляза някъде…