Снощи докато гледах информация за протеста, която беше благосклонно отразена от медиите, видях и лицето Найден Зеленогорски, да се изказва против правителството пред сградата на Меере.
Задавих се. Добре, че не пия бира напоследък, защото щеше да отиде зян.
Спомних си какво му предвещах преди време, когато го нарекох Червеногорски и то взе, че се сбъдна.
Точно след като протеста против правителството на ГЕРБ се разви и (нови) лидери започнаха да се появяват и да събират недоволството около себе си, се случи нещо интересно, което ме накара да го опиша.
Прокуратурата излезе със записи направени със специални разузнавателни средства в които глас близък до този на Васил Божков, говори с депутати и журналисти и обсъжда неща случили се на протеста и предложения от негова страна как може да се „яхне“ протеста за да се свали правителството.
Няма да коментирам сега, защо прокуратурата пуска избрани записи, които не трябва да бъдат публично достояние, но момента е точно избран.
В мигът в който протестът започва да се оформя, прокуратурата всяква усещането, че всички протестиращи са купени от Черепа и се прави опит да се дескредитира протеста, като го свърже с лошата слава на Черепа.
Не се заблуждавайте – може и да има хора купени от Черепа, но повечето от хората пред Министерски съвет не са такива хора.
Добър опит, Каскет!
Напоследък пиша много рядко в блога си, поради това, че имам различни приоритети, но понякога ситуацията ме принуждава да се ядосам и да направя нещо.
Публикувам текста на StreetHearts без намеса. Ще го препратя и на (познати) журналисти и защитници на правата на животните.
Осъзнавам, че в момента, всички погледни са насочени към справяне с пандемията с Covid, но човешкото нехайство и глупост, също е пандемия.
Следва оригиналния текст:
Това куче е изхвърлено тази сутрин в Дряново.
Напоследък, нещо ме цапна в главата и се замислих за това, какви трябва да са политиките на държавата към всички нас, които живеем зад граница.
Основното, което не виждам в програмата на нито една партия е, че основната цел на на една такава политика е промяна на България, така, че да предоставя еднакви условия за развитие и живот, както и други страни, за да може възможността на връщането да е естествен избор, а не да се настоява, като партийна цел за връщане на всички на всяка цена.
Съшо така, според мен, политиката на Държавата би трябвало да помага, а не да пречи, както досега и всичко да бъде заложено, така, че да може да се измери ефективността му.
Последно, преди да премина към списъка е, че трябва ясно да се акцентира, че гражданите в България и извън нея, имат равни права и политиките трябва да се правят със нас, а не за нас :)
Намаляване на бюрокрацията :
Преди седмица бях в България. При предното ми идване, бях написал следното и сега ми е супер яко, че мога да кажа, че нещата се оправят.
Срещнах се с много хора от България. Преди виждах уморени и нещастни лица и души, а сега някак си всички грееха и имаха желание за създаване на нещо, а не само за мърморене и мразене. Принципно е много лесно да се мрази и много трудно да се създава, но виждам много хора, които правят разликата и това ме радва.
Въздухът беше отратителен, алергията ми се запали и то с голяма сила, но все пак виждам толкова много промени в София, че ми стана гот. може би срещу всяко от тях ще има критики, но мен ми харесва, че София става все по-хубава.
Обслужването на места е трагично, но във повечето места, където бяхме, беше на велико ниво. Хората ни благодаряха, че сме отделили време да работим с тях, въпреки всичките ми мрънканици.
Надявам се, догодина, когато си дойда отново, тази част да отпадне и всичко да е променено :)
За да бъда позитивен, ще кажа, че виждам светлина в тунела и тя не е влак!
Вчера ми попадна великата новина в БТА със заглавие „Лабрадор улови парче морков, хвърлено от втория етаж“. Ако кликнете на линка, ще видите, че за да я прочетете трябва да се абонирате.
Шок: Абонамента струва пари :)
Разбира се, сложих новината, заради, нейната абсурдност във Фейсбук, е един от коментарите на Атанас Ангов ме накара да видя сорс кода на страницата и после да видя и друга новина за сравнение и отново ШОК:
А като видите сорс кода, се оказва, че целия текст е във „og:description“ тага:
Колко му е да се напише парсер и да се вземе всичко за което трябва да се плаща за без пари?
Дядо Йово не бил истински дядо, но всички му викали така, още от както се родил. Той имал градина, хубава и плодородна, цялата с дръвчета – ябълки и сливи. Наследил я бил от своя дядо – стар и жилав балканджия, който се трудил цял живот за нея.
Дядо Йово, бил обаче мързелив. Сутрин ставал едвам-едвам от постелята, протягал се, пиел кафе. После излизал и говорил с хората пред къщичката си. Като станело обяд, отивал в селската кръчмица и въздишал как по другите села хората имат я прасета, я крави, а той само една градина. Следобед, Дядо Йово се прибирал, дремвал малко, хапвал една ябълка и една слива от градината и пак се замислял колко е зле живота му.
Градината започвала да се обвива в бурени, а той все нямал време за нея, защото бил зает с мисли за какво имат другите и защо е толкова трудно и той да има едно прасенце.
Един ден дошъл един човек и казал:
