Чл.251. (1) За нуждите на националната сигурност, както и за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката, за идентифициране направлението на връзката, датата, часа и продължителността на връзката, типа на връзката, за идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство, както и необходими за идентифициране на местоположението на мобилно съобщително оборудване. Данни, разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги са длъжни да унищожат данните по ал. 1 след изтичане на срока на съхранението им.
(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги осигуряват достъп на компетентните дирекции по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ до съхраняваните данни по ал. 1. Достъпът се осъществява при условия и по ред, предвидени в Закона за специалните разузнавателни средства.
(4) Достъпът, съхранението, обработката и унищожаването на данните, събирани по реда на настоящия член и информацията, получена в следствие на обработката им, се извършват по ред и при условия, уредени в Закона за специалните разузнавателни средства.
(5) Характеристиките на данните по ал.1, както и редът, по който се осигурява защитата на сигурността при съхраняването им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, председателя на Държавната агенция за национална сигурност и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
(6) Контролът за спазването на разпоредбите на този член и на подзаконовите актове за прилагането му се извършва от МВР.
1
Това е предложението внесено за поправка на сега действащия Закон за електронни съобщения. Удебелените неща ще ги коментирам.
Към момента събраните данни можеха да се използват само за разкриване на престъпления, като в дефиницията беше ‘изпусната’ думата тежки.
С новата промяна, данните ще могат да бъдат използвани за предотвратяване и за разкриване на тежки престъплнения. Тоест в едната си част се ограничава наредбата да покрива само тежките престъпления, но се дава друга ‘свобода’ на органите – да използват тези данни и за предотвратяване на такива престъпления, което е доста разширяемо като дефиниция и като възможности.
2.
Добрата новина е, че данните ще се съхраняват за 6 месеца, вместо предвидените 12 в първоначалната версия.
3.
Референцията към закона за СРС, може да се тълкува и по следния начин:
– Всички заявки за информация, трябва да са в писмена форма. Тоест, който иска да използва събраната информация, трявба да подаде писмено заявление по етапния ред.
– Когато се получи такава заявка – данните се предоставят на службите упоменати по-горе, но не е споменато от кого и как, защото все още стои ‘пасивния интерфейс’ за достъп.
– Това не значи, че данните не се събират на общо основание и че стоят на места, които са в противоречие на ЗСРС – тоест извън органите оторизирани да събират такава информация.
– Данните предоставени на службите се съхраняват до 10 дни в самата служба, но имайки предвид, че те не са веществени доказателства, по -нататъшно движение не би трябвало да има.
4.
Тук, ще видим нещо много интересно, когато тази нова наредба, регулираща типовете данни и другите неща излезе.
Интересен анализ на адв. Кашъмов в Капитал.
