Не съм писал тук за номинацията ми за „Човек на годината“, защото считам, че не съм направил нищо, че да бъда номиниран за тази награда, която се дава за принос към правата на човека. Според инициаторите на проекта – „търсим смелите, сърцатите, онези с гражданска доблест – за да ги отличим и поощрим.“. Трима човека са застанали зад кандидатурата им, за което искам да им благодаря и се надявам да мога някак си да оправдая доверието им.
Пиша това, защото церемонията наближи. Тя е на 10 декември и ще се проведе в София и освен мен са номинирани и хора, който заслужават да я спечелят и такива, който не заслужават да я спечелят, но журито решава това. За мен е чест, че съм сред 22-мата номинирани за принос към правата на човека.
Всъщност всеки блогър, който има активна гражданска позиция заслужава тази награда и аз ако я спечеля ще си я поделя със всеки един, който пише и има собствено мнение, защото чрез новите медии, демокрацията набира сила, макар и всеки сам да се мъчи да реши проблема си, важното, е че нещото се случва.
Хвърлих един поглед на номинираните хора и организации, но никъде не видях онези, които заслужават най-много наградата – Европейския съд за всички обективни присъди, спомагащи за възстановяване на истината за българската демокрация, както и Етиен дьо Понсен за искрената му позиция спрямо българското правораздаване и делото „Борилски“, което все още не е забатачено единствено благодарение на „смешните“ – според един колега-блогър – французи.
@Сандо – защо не го номинира?