„Медиите“ в България – една свинска история

Обичам да слагам кавички на думата медии, защото в България няма нито една независима медия, която да информира, да не е изпълнена с чалга култура и да е независима. Няма!

В България няма вестници:

• България е единствената страна в ЕС, в която вестниците са инструмент не за инфориране, а за прокарване на политически идеи или интереси, използвайки „щом е у вестника, значи е истина“.  Откровени лъжи се публикуват под формата на журналистически изследвания. Това не е вестник, а е позив.
• България е единственото място в което „сериозни медии“ на хартия пишат  само за чалга, футбол, катастрофи и Бойко Борисов. Това не е вестник, това е тоалетна хартия. Дори е вече наакана, като си я купуваш.
• В България думата независима преса се свързва с това нищо да не зависи от теб.
• Малките вестници могат да те направят герой за 100 лева с ДДС. За 120 си президент.

В България няма електронни медии защото:

• Телевизиите не информират, те забавляват.
• Вечер в новините може да видиш всичко друго, но не и новини. Пет потънали кораба, 4 блъснати деца, Бойко пее на Марчето и прогнозата за времето. Свършваме с Бербатов или Стойчков;
• Разследващите предавания разследват по поръчка;
• Радио има но никой не го слуша. Разбира се това не важи за Пайнър ЕфЕм джигтак груп.
• Никой не иска да направи в истинска Интернет медия, защото никой няма да я спонсорира – нали ще прави нещо различно.
•  Българските интернет „медии“ копират това, която се пише по вестниците, дават по телевизията или са писали други  интернет „медии“

Честито!