• OpenCamp – малко впечатления в 14 точки

    Мина първия OpenCamp – ето малко лични впечатления:

    0. Нещо се случи със сайтовете ми в петък и бяха недостъпни. но нямах никакво време да го оправя.

    1. Парк-Хотел Москва са професионалисти от всякъде – много, много съм доволен от техните услуги, цени и всичко с много малки изключения;

    2. Доживях да видя на едно място, депутат, кмет, човек от държавната администрация, хакери и хора да говорят на една тема на един език;

    3. За пореден път се убедих, че трябва да правя малки и фокусирани събития с ясна полза за всички. Няма смисъл от големи събития, където някой/я стои и говори и цъка по презентация, а всички блеят;

    4. Българите са крадливо племе – бях сложил 60 стотинки, да придържат едни плакати – изчезнаха за няма и час. Имаше хора, който успяха да изровят скритите рекламни торбички, който бяха лично мои и да си тръгнат с тях по коридора. Iмаше и друг тип хора, дето редовно си ги пребъркваха, да видят какво има вътре. Имаше хора от съседно събитие, които редовно свиваха по вода или кафе от нашите, а видимо разполагаха с мноооого по-голям бюджет от нашия.

    5. Чудесни лекции – поне тези който успях да видя. Радвам, се че започва да се говори за отворено правителство и съм сигурен, че ние ще го направим, когато изметта политическа даде място на хората, които искат да правят политика по един отворен начин с помощта на мощни технологии.

    6. Медиите не дойдоха, защото не им казах кой беше в залата, а и нямаше нито кръв, нито отровени крастравици, нито секс-скандал – т.е няма зрелища за зомбирания вече зрител на телевизиите, които иначе „осъзнават ролята на гражданското общество“. От друга страна в.Пари написа чудесен материал, за което им благодаря.

    7. Имаше много нови лица, който не бях виждал преди, което е чудесно

    8. Интернета беше зле, забравих да проверя какво е „добър Интернет“ според хотела.

    9. Успях някакси да организирам 4 събития за 1 уикенд (за дизайнери, за програмисти, за мозила балкани и за отвореното правителство), които бяха обединени под името OpenCamp

    10. Повече няма да правя безплатни събития. Запазихме места за всички регистрирани, като бяхме помолили да се регистрирате, само ако ще идвате с 96% сигурност, щото всяко място струва пари – доста хора не дойдоха.

    11. От близо 100 човека записани за партито (на което имаше храна и вино на корем) дойдоха само 25, което отново ме връща на точка 10. (Знам, че има дори записани, който са направили това, само и сао за да заемат свободно място и да не дойдат, за да няма места за другите – ква е тази злоба бе хора).

    11. Завистта ще затрие нашата малка страна съвсем скоро.

    12. Събитието беше трепач, който е дошъл и е взел нещо със себе си (като знание или заслужен подарък) ще го помни завинаги.

    13. Благодаря на спонсорите за всичко – най-яките сте!!!

    ––––––––––––––––––––––––––
    Останете със здраве и все пак … нека да намерим начин да работим заедно, вместо да се опитваме да си завиждаме и проваляме събитията и идеите …
    ––––––––––––––––––––––––––-

    А вашите впечатления?
    Споделете ги тук, моля – линкове, снимки, мнения и всичко е добре дошло.

  • Защо си мислим, че сме най-най (толерантност)

    След хилядите прояви на глупава политическа игра от всички в парламента, май е време да споделя и аз какво мисля за това какво е това да си толерантен и какво уникално имаме в България.

    Мога да твърдя, че познавам почти всички прослойки на нашето общество, защото:

    1. Българин да се наричам, първа радост е за мене (всъщност не е, но все пак се водя българче)
    2. Учил съм турски, гръцки и румънски, който върви и с познаването много добре на културата, особенностите и начина на живот на повечето балкански народи, което ми е помагало доста.
    3. Живял съм близо 2 години в част от Габрово, населена с роми.
    4. Имам много познати арменци и евреи.

    Не съм експерт, просто съм човек и затова искам да споделя следните свои наблюдения.

    Ромите
    Нито един уважаващ се циганин, не иска да му се вика ром или да му се говори за (как беше думата бате) -“ интеграция“ в обществото. По-скоро българина ще се научи да живее като циганин, отколкото да стане обратното – най-добре ЕС да даде малко пари, че това да стане по-бързо.
    Циганите ме скъсваха от бой, като бях малък, само защото бях българче, и аз като имах начин им го връщах, ни ми беше кеф, когато трябва да разчиташ на някой циганин, да знаеш, че ще можеш да го направиш.

    Със сигурност има много цигани и цигани, който имат много, но в общи линии, те не мислят, че са част от някаква държавна рамка, измислена от някой си, а за едно по-глобално население, което живее, където има пари – точно както повечето, който сега тичат в чужбина за повече пари – и аз ще го направя, щото тука живеем зле.

    Турците
    Турците около Кърджали и в региона близо до Турция не живеят в България – те пребивават в една автономна територия, която по стечение пак на онези дето слагали границите се е озовала в България. Има хора, които дори не знаят български език, прото защото там се говори само на някакъв диалект на турския език и често се ходи до „истинската“ Турция за почти всичко.

    Малки и не чак толкова хаотично разположени общности има в цялата страна. Факт е, че и там се говори само на турски. В магазин в Исперих, трябва да викаш „екмек“ вместо хляб, щото ще си останеш гладен. В крайна сметка, уважават хората, които говорят турски добре, защото повечето не могат да го правят.


    Доминиращата нация

    Във всяка „нормална“ страна – определена от странното понятие ‘граница’, заради което са измрели повече хора отколкото за каквото и друга да е, има домонираща нация и в нея има хора, който определят, че в тази измислена линия, наречена граница, трябва да има хора само от тази нация, и всички други са я „за сапун“, я за нещо друго и това е голям проблем. Според мен границите, ако въобще трябва да го има, трябва да са на основата на културата и езика, който говорим – в по-голямата част от балканите граници не ни трябват, защото сме толкова еднакви (макар и толкова различни), че ми е смешно когато трябва да минавам паспортен контрол, а митничаря или полицая на 20 метра след границата, ме чакат да им дам пари.

    Толерантност е да намериш начин да живееш с другите хора, като уважаваш различнията им и не се опитваш да ги променяш на основата на нещо наречено граница, защото тя съществува само в картите, в икономическите долкади и в главата на тези, които си търсят основание да направят някаква глупост, вместо да се занимават с другата голяма „заблуда“ – да живеем, да работим, да строим живота нов. Гордо знаме ни е Бойко, пръв учител ЦеЦеЦе.

    Погледнете с малко ирония и се замислете, какво всъщност сме българите и що много хора и нас ни мразят и не ни искат никъде (не не е заради „циганите“)

  • OpenCamp – малко размисли

    Идва време за OpenCamp. Този път решихме да няма точно определен вход, а всеки да даде колкото и ако иска.

    Този пост ще направи няколко обобщения на всичко, което научих от този процес:

    1. В България този модел не работи, в страните извън България със събраните суми, можеш да покриеш част от разходите или поне да си позволиш 1-2 кафе-паузи, тук е достатъчно да стигнеш с кола от Търново до София и да се върнеш.

    2. Има 5 вида посетители:

    – 2.0 Идвам да слушам, да се наплюскам и да си ида, Open значи безплатно;
    – 2.1 Любопитно ми е, полезно ми е, ама няма да дам пари щом не съм длъжен, нищо, че имам;
    – 2.2 Нямам пари, но искам да участвам – супер, че мога да науча нещо;
    – 2.3 Полезно ми е, ще дам 20 -30 лева за организаторите;
    – 2.4 Има и хора, които правят толкова много неща за отворения уеб и свободата, че аз лично не мога да им искам пари.

    3. Доста ще искат качествено събитие, без да са дали 1 стотинка за участие и после ще мърморят, че нещо не е както наред, нали има спонсори – що и ние трябва да даваме пари.

    4. Всички лектори са дошли доброволно в името на това, че България е бедна страна и няма да вземат и един лев, дори и хотела няма да им платим, а можеше.

    5. Събитието изисква всички, които участват да са заинтересувани от темата и да участват в дискусиите – има хора, които ще седят в ъгъла и ще мълчат – да гледат сеира.

  • Почистване на парковете? Да, бе да!

    Днес се хванахме със Силвия, взехме Косето и се засилихме към „Шуменско плато“, за да участваме за втори път в почистването на парка, което разбира се, беше и широко рекламирано по всички медии.

    Закъсняхме малко и съответно на сборното място нямаше никой. Качихме се до управата на парка, където по принцип се започва почистването, но там беше солидно затворено, миришеше на кебапчета от сеседната чалга кръчмица и хора опушваха с барберю наоколо.

    Никой не беше чувал и за днешната акция. Минахме 320 километра за нищо. Няма и да идем повече. Като се замисля, това е точно Глобул стил – много приказки -никаква организация.

  • УебТех – какво мислите?

    УебТех събитията се провеждат от 2004 година и досега са имали издания във София, Варна и Велико Търново. Освен тях, направихме няколко баркампа, няколко BlogCamp-a, един Privacy Camp и една обучителна вечеря.

    Ако сте били на някой от тях ви моля за 2-3 минути от времето, за да решим заедно какво е най-добре за бъдещето.

    Идеята?
    Идеята, която се върти е екипа е следната:

    – Вместо едно голямо събитие (за 300 човека) да има 3-4 по-малки (100) и по фокусирани събития на принципа на BarCamp;
    – Ще има един лектор от чужбина и 2-3 лектора от България + това,че всеки желаещ, който присъства на събитието може да заяви лекция преди започването й.
    – Мислим да се фокусираме върху Русе, Варна и София, но предложения за други градове е добре дошла.

    Ползата?
    Основния проблем е, че на събития като УебТех /P2P има много лекции и има много теми, което прави ползата за всеки присъстващ много ограничена.

    За кого е насочена?
    Събитието е за програмисти, дизайнери, UI специалисти, разработчици и хора, който изкарват парите си или са фенове на (хо)битове и байтове!

    Обратна връзка
    Моля ви за мнение за идеята, която ни хрумна, за евентуалните градове, както и какво теми ЛИЧНО теб биха те заинтересували.

    БЛАГОДАРЯ!!!

    P.S – Aко не знаете, в началото на юни в София ще има OpenCamp – места все още има.

  • Ira Deum се завръща с нов СУПЕР албум

    След около 15-годишна раздяла българската група IRA DEUM е отново заедно с надеждата да запише нов албум.

    Творбата е вече почти готова, остава да бъде добавена само още една песен. Групата се надява дискът да бъде издаден в САЩ от „Stormspell Records“, които проявяват интерес и към преиздаване на предходните два албума, а в България дискът ще бъде самиздат.

    Той носи заглавието „Demoratoria Irae – Back in Dark Ages„.

    Aко не ги помните – ето малка подсказка, която бледнее пред новите парчета:

    Ако сте любопитни, можете да следите сайта на групата, където има информация къде може да чуете малко от парчетата от новия албум.

    Ако сте фен на траш музиката – време е да си спомните/научите за тази добра българска група.