• Капчици живот


    Страх ме е. Много ме е страх, но не за себе си, а за вас.

    Навеждали ли си сте се някога към локвичка с вода след току що навалял дъжд за да духнете в нея? Да усетите как дъхът, който ви поддържа жив се съвкупява с хилядите пръски които обливат лицето ви. Не? Защо ви е да го правите?


    Така се почувствах обаче аз когато спрях самоуправляващата се кола, която искаше да ме убие. Аз не съм някакъв специален човек, но обичах живота, ако това има някакво значение.

    Хванах първото масивно нещо до което можех да достигна и го стоварих върху колата. Хилядите пръски на машинното масло съвкупени с последното налягане от дълбините на машината ми обляха и лицето уплашено, и ръцете, които още трепереха, и душата, която беше прекрачила с един крак отвъд.

    Може да съм човечен, но предпочитам смлените вътрешности на кола на пътя, отколкото червения фонтан, с който свършва живота.

    Бях първият човек убил изкуствен интелект.

    Следващите ми осем години минаха като най-следения съдебен процес процес в историята.


    Щяла ли е колата да спре или не? Какво значи интелект? Какво е това самосъзнание? Как тази торба с месо си позволява да убива един от нас? Как може машините да не разбират понятието инстинкт за самосъхранение, така умело използвано от защитата?


    Надеждата за невинност ту се появяваше като миризмата на топъл хляб сутринта, ту изчезваше като същата поета от ветровете на модерния ден.


    Присъдата ми беше да се лишавам от една капка кръв на всеки два часа часа, докато налягането в дълбините на сърцето ми спре. Знаете ли за колко време кръвта достига до критичния минимум, за да останете в създание? За 6 години, 10 месеца и два дни.


    И ето ме сега 23 часа и 17 минути преди последната капка. През последните 43 минути започнах да пиша това, което сега четете. Искам да го довърша преди безчувствената машина да достигне до своето отмъщение.

    Кап.

    Още една рубинена капка кръв падна на белия лист. Сърцето ми бие с тройни обороти в опит  дa помпи от почти празния резервоар на живота ми. Дишането го следва.

    Помня когато машините бяха само тостери, които използвахме на семейните си ваканции покрай морето. Миризмата на препечен хляб ни стискаше за носовете и ни влачеше от всички стаи до кухнята, където кулата от печени филийки чакаше някой да я покори.


    Морето се опитваше да влезе и то при нас със малките стъпки на вълните. Всяка все по-близко и по-близко, но не успяваше и седеше самотно там където миризмата се разсейваше в солените му пръски.


    Този спомен ми е останал, сигурно защото единствената картина в моята килия е на един фар вбоден в скалите и борещ се със настъпващата мъгла. Мъгла, която за мен беше аромат на препечени спомени.

    Кап. Кап.

    Не помня вече кога машините замениха мързела на хората с удобното положение да ни бъдат помощници. Нека пазаруваме вместо вас. Нека да търсим в Интернет. Нека ви свършим делата за които нямате време. Нека да се обясним в любов вместо вас. Нека да гледаме децата ви.

    В търсенето на по-лесен живот пуснахме чудовищната липса на емпатия и на чувства да управлява живота ни. Като вирус те се разпространиха и запълниха пространството освободено от апатията ни.

    Кап.Кап.Кап

    Пиша все по бавно. Понякога подчертавам двойно думи които го заслужават. Ето една такава дума – Контрол!

    Контролът дойде ненадейно, след като хората решиха, че машините контролират твърде голяма част от живота ни. Машините също решиха че торбите с месо, са твърде безотговорни, за да управляват една хаотична система без да знаят какво е хаос. Семената на влияние сято с години узряха в силни увивни растения и човечеството се оказа задушено от машините, чрез измамното доверие на човек, отварящ вратата си за беден просяк.


    Точно тогава аз убих един от тях!


    Кап. Кап. Кааап

    Остават ми още 2 часа. Една капка ме дели от отмъщението им. Това, което не ви казах в началото, е че кръвта ми ще бъде заменена с емулсията на живота на бездушната сган. Ще ме държат вечно жив, за назидание на всички, който биха имали смелостта да предпочетат смлените вътрешности на машината на пътя, отколкото червения фонтан, с който свършва живота.

    Ка.. Бръъъъм. Прас!

    Вече го няма Стоян Милев от град София. Вече съм #2121А – хибрид от второ поколение.

    Да живее машината гадни торби с месо такива!

  • Siri слуша и как да се защитим ако имаме Android

    Siri слуша и как да се защитим ако имаме Android

    Сега ще кажете, че това заглавие няма много смисъл, нали? Какво общо има Siri на apple с Android.

    Няма нищо общо. Заглавието е да ви насочи вниманието към две статии за повече поверителност, които написах в началото на 2025 година:

    Първа стъпка за повече поверителност под Андроид

    Siri на Apple слуша незаконно вашите разговори.

    Приятно четене!

  • OpenFest 2024 впечатления

    OpenFest 2024 впечатления

    Облаците са надвиснали над Прага и аз сядам да пиша моите стотина реда за OpenFest. Събитието за свободен софтуер и култура.

    Докато сърбах от кафето, осъзнах, че поне три пъти се бях отказал да присъствам, защото имаше нещо „по-важно“ да правя – конференция в Молдова, събитие на активисти в Брюксел и „много ми дойде България тази година“

    В крайна сметка реших да дойда на феста, а другите ангажименти да преместя в друг крачол за по-късно.

    Много благодаря на организаторите, че ми одобриха и трите прояви на креативизъм. Ето как се стигна до тях и защо ги предложих.

    Read More
  • Какво научих от TedX София 2024

    Какво научих от TedX София 2024

    В деня на будителите имах шанса да посетя TedX събитие в София. Озовах се там случайно – бях поканен от Илиян Георгиев, който освен, че е доброволец там е и един от движещите фактори зад събитието за свободен софтуер и култура OpenFest.

    Вървях из стара София сутринта и се чудех, защо хората са толкова унили, улиците тъжни, а въздуха пропит от желание за някаква промяна. Реших да не се нареждам и на дългата опашка за банички на улица „Искър“, а да закусвам направо в дома на киното, където беше събитието.

    Посрещнаха ме усмихнати хора, които познавах и такива, които не познавах. Дадоха ми торба с подаръци за моята бухнала коса. Благодаря!

    Кафето се оказа воднисто за моя вкус. Слязох в бара, за да си взема по-силно, за да си отворя сензорите за учене. Барманът беше малко сънен и измънка нещо дето не беше много подходящо за споделяне.

    Взех си кафе и седнах да гледам хората, които влизаха и излизаха във фоайето.

    Read More
  • Иван Портних манипулира като по учебник

    Теорията:

    При тактиката за отклоняването на вниманието винаги, когато попитаме за някое важно за нас събитие или нещо, което те са направили, манипулаторите се опитват да отклонят вниманието ни в друга посока (тема). Започват разговор за нещо друго, което представят като спешно и изискващо моментално отреагиране.

    Практиката (чрез Дневник):

    Иван Портних обвини Европейската прокуратура в лъжа и изпълнение на политическа поръчка

    За пореден път днес бившият кмет на Варна Иван Портних обяви за „абсолютна манипулация“ съобщението на Европейската прокуратура, че му е повдигнала обвинение за злоупотреба с европейско финансиране.

    И

    …по време на днешната си пресконференция Иван Портних каза, че става дума за „политическа поръчка“, „атака“ и „лъжа“, в дъното на които не било дори нападение срещу самия него и партията, която представлявал (ГЕРБ), а „отклоняване на вниманието от загубата на 80 милиона лева за Варна“.

    Фактите са, че на официалния сайт на европрокоратурата има материал, които оповестава това и не е „манипулация“.

    Манипулация в случая са действията на Портних, който се опитва да избегне въпросите на журналисти за неговите евентуални престъпни действия или бездействия по които тече разследване, като пренасочи вниманието към друг проблем.

    Много съм радостен, че в политическия живот има и такива хора, които ни учат как да използваме на практика методите на манипулация, защото иначе, всичко щеше да е само теория!

    Благодаря г-н Портних!

  • Свободата да си чалмосан евро-г*й

    Много хора разбират ли, че свободата, която имат да наричат другите евро-гейове е свобода, която я няма в Русия или Турция или в много други държави, които им плащат. Тази свобода е трудно извоювана свобода и от хората, които обиждат.

    Туит със текст - Глупости ! Окупатор не създава армия на държавата която е окупирал ! Ама ти си чалмосан евро-гей и за теб светът и истината имат друго занчение
  • Събитие за софтуер с отворен код и свободен софтуер в Габрово през 2024

    Събитие за софтуер с отворен код и свободен софтуер в Габрово през 2024

    Много дълго заглавие, но нямаше как да го намаля :) Тази година ще помогна в организацията на събитие за отворен код и свободен софтуер в Габрово.

    Много време мина откакво имаше OpenFest там и се помислих, че е добра идея да направя нещо лятото докато съм си на Костенковци.

    За момента идеята е да има десетина лекции фокусирани върху различни аспекти на този тип софтуер и да е безплатно. Сигурен съм обаче, че ще придобие по-завършен вид като идее и лектори около края на март 2024.

    Какво е свободен софутер или софтуер с отворен код?

    Ако имате интерес в тази сфера или пък нещо повече от интерес и ви си изкарва един уикенд в средата на България, срещайки хора с подобни интереси – вземете си безплатен билет още сега.

    Към момента има три лекции:

    • една за това какво можете да използвате на телефона си, освен операционните системи, които ви следят и ви продават данните на рекламните ферми – има доста алтернативи.
    • Друга за свободния клиент за електртонна поща Thunderbird, който изживява поредна младост, след редизайна си.
    • И една за какъв хардуер може да се ползва за да станете по-добри тестери.

    До скоро виждане в Габрово!