• Политики за българите в чужбина

    Напоследък, нещо ме цапна в главата и се замислих за това, какви трябва да са политиките на държавата към всички нас, които живеем зад граница.

    Малък хак

    Основното, което не виждам в програмата на нито една партия е, че основната цел на на една такава политика е промяна на България, така, че да предоставя еднакви условия за развитие и живот, както и други страни, за да може възможността на връщането да е естествен избор, а не да се настоява, като партийна цел за връщане на всички на всяка цена.

    Съшо така, според мен, политиката на Държавата би трябвало да помага, а не да пречи, както досега и всичко да бъде заложено, така, че да може да се измери ефективността му.

    Последно, преди да премина към списъка е, че трябва ясно да се акцентира, че гражданите в България и извън нея, имат равни права и политиките трябва да се правят със нас, а не за нас :)

    Ефективност

    Намаляване на бюрокрацията :

    Read More
  • SMS кампании не работят.

    Много са ми интересни PR акции от типа – дай да свалим еди какво си, като изпратим SMS на всички депутати или членове на комисии.

    Това не работи (защото в началото и ние правихме такива кампании), защото (информация от първа ръка):

    1. Правило номер 1 на всеки политик е да си сложи програма, която не допуска SMS от номер който не е в списъка му – всеки телефон вече може да се сдобие с такава програма. Някой си слагат и за разговорите… (Това влиза в обучението и в стратегията на партиите). Разбира се, има друг телефон, на който идиотите (разбирай избирателите) звънят.
    2. Ако се опитваш с морков да пробиеш камък – ще успееш ли? Мислиш, ли че с 1000 sms-а, макар, че се съмнявам че чак толкова хора ще пратят SMS, че наклониш шапката на някой?
    3. Сама по себе си кампания, която е само с SMS не върши работа – трябва и други дейности да се предприемат в случая – лобиране, акции в медии, търсене на политическа подкрепа или пък се обадете на тези хора, като толкова ви се иска да се махнат и им кажете защо.

    В противен случай това си е чист PR на този който го прави и се набутвате с време и/или пари за SMS.

    Защо ли? Защото е лесно да направип една публикация и да пратиш един мейлинг на медиите – пратете SMS, писмо или какво ли още не, но е трудно да направиш цялостна кампания в България, защото трябват пари, много говорене, подкрепа и хъс за истинска промяна.

    Идеята за махането на ВСС е добра, но не е начина с SMS !

  • Защо си мислим, че сме най-най (толерантност)

    След хилядите прояви на глупава политическа игра от всички в парламента, май е време да споделя и аз какво мисля за това какво е това да си толерантен и какво уникално имаме в България.

    Мога да твърдя, че познавам почти всички прослойки на нашето общество, защото:

    1. Българин да се наричам, първа радост е за мене (всъщност не е, но все пак се водя българче)
    2. Учил съм турски, гръцки и румънски, който върви и с познаването много добре на културата, особенностите и начина на живот на повечето балкански народи, което ми е помагало доста.
    3. Живял съм близо 2 години в част от Габрово, населена с роми.
    4. Имам много познати арменци и евреи.

    Не съм експерт, просто съм човек и затова искам да споделя следните свои наблюдения.

    Ромите
    Нито един уважаващ се циганин, не иска да му се вика ром или да му се говори за (как беше думата бате) -“ интеграция“ в обществото. По-скоро българина ще се научи да живее като циганин, отколкото да стане обратното – най-добре ЕС да даде малко пари, че това да стане по-бързо.
    Циганите ме скъсваха от бой, като бях малък, само защото бях българче, и аз като имах начин им го връщах, ни ми беше кеф, когато трябва да разчиташ на някой циганин, да знаеш, че ще можеш да го направиш.

    Със сигурност има много цигани и цигани, който имат много, но в общи линии, те не мислят, че са част от някаква държавна рамка, измислена от някой си, а за едно по-глобално население, което живее, където има пари – точно както повечето, който сега тичат в чужбина за повече пари – и аз ще го направя, щото тука живеем зле.

    Турците
    Турците около Кърджали и в региона близо до Турция не живеят в България – те пребивават в една автономна територия, която по стечение пак на онези дето слагали границите се е озовала в България. Има хора, които дори не знаят български език, прото защото там се говори само на някакъв диалект на турския език и често се ходи до „истинската“ Турция за почти всичко.

    Малки и не чак толкова хаотично разположени общности има в цялата страна. Факт е, че и там се говори само на турски. В магазин в Исперих, трябва да викаш „екмек“ вместо хляб, щото ще си останеш гладен. В крайна сметка, уважават хората, които говорят турски добре, защото повечето не могат да го правят.


    Доминиращата нация

    Във всяка „нормална“ страна – определена от странното понятие ‘граница’, заради което са измрели повече хора отколкото за каквото и друга да е, има домонираща нация и в нея има хора, който определят, че в тази измислена линия, наречена граница, трябва да има хора само от тази нация, и всички други са я „за сапун“, я за нещо друго и това е голям проблем. Според мен границите, ако въобще трябва да го има, трябва да са на основата на културата и езика, който говорим – в по-голямата част от балканите граници не ни трябват, защото сме толкова еднакви (макар и толкова различни), че ми е смешно когато трябва да минавам паспортен контрол, а митничаря или полицая на 20 метра след границата, ме чакат да им дам пари.

    Толерантност е да намериш начин да живееш с другите хора, като уважаваш различнията им и не се опитваш да ги променяш на основата на нещо наречено граница, защото тя съществува само в картите, в икономическите долкади и в главата на тези, които си търсят основание да направят някаква глупост, вместо да се занимават с другата голяма „заблуда“ – да живеем, да работим, да строим живота нов. Гордо знаме ни е Бойко, пръв учител ЦеЦеЦе.

    Погледнете с малко ирония и се замислете, какво всъщност сме българите и що много хора и нас ни мразят и не ни искат никъде (не не е заради „циганите“)

  • Студенти пишат писмо до Бат’ Бойко

    Вчера поредната глупост се случи във Великотърновския университет. На въпроса, защо нямаме отопление в някой сгради и трябва да учим на -5 градуса и да се разболяваме, секретарката от руската катедра, Юлия Коева, е посъветвала студентите да се помолят на Бойко Борисов за хубаво време, за да не им е студено.

    Бива наглост, ама това на нищо не прилича, но молбата ще бъде внесена в деловодството на Министерски съвет, с копие и до отговорните институции,за арогантността на тези служителки.

    Update: в. борба, се опита да намери всички мнения по въпроса. Студентите ще внесат сигнал до декана по проблема.

    Update 2: Днес. 18.12 е била внесен сигнала в деканата, за проблемните помещения. Дано да се вземат мерки.

    ДО
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
    НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    ГР. СОФИЯ, БУЛ. “ДОНДУКОВ” № 1

    КОПИЕ ДО:
    ДЕКАН НА ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
    ОРГАНИЗАТОР НА УЧЕБЕН ПРОЦЕС КЪМ КАТЕДРА „РУСИСТИКА“

    С И Г Н А Л

    от Богомил Борисов Шопов, действащ от името на граждански клуб „Стара Столица“ с електронен адрес за кореспонденция press@stara-stolica.eu

    Относно: искане за добро време и добро отношение

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

    Вчера на на въпрос на студенти, магистратура „Транслатология“, във Великотърновския университет, защо трябва да учат цял ден при -5 градуса в помещенията и да се разболяват, въпреки всичките такси, секретарката на руската катедра е насочила студентите към вас, с молба за топло време по време на техните сесии, защото университета не може да им осигури друго.
    Разбирам абсурдността на това мое начинание, но все пак здравето на хората е на първо място. Считам, че при добро желание, може да се намери адекватно решение, за да бъде осигурено качествено и комфортно обучение на всички студенти.

    Обръщам се към Вас, господин Министър-председател, с настоятелна молба да проверите дали има начин това да се случи, за да може да дадем на младите хора добро образование и да бъдат те едни добри специалисти.

    Оставаме с уважение към Вас и към институцията, която ръководите.