• Защо си мислим, че сме най-най (толерантност)

    След хилядите прояви на глупава политическа игра от всички в парламента, май е време да споделя и аз какво мисля за това какво е това да си толерантен и какво уникално имаме в България.

    Мога да твърдя, че познавам почти всички прослойки на нашето общество, защото:

    1. Българин да се наричам, първа радост е за мене (всъщност не е, но все пак се водя българче)
    2. Учил съм турски, гръцки и румънски, който върви и с познаването много добре на културата, особенностите и начина на живот на повечето балкански народи, което ми е помагало доста.
    3. Живял съм близо 2 години в част от Габрово, населена с роми.
    4. Имам много познати арменци и евреи.

    Не съм експерт, просто съм човек и затова искам да споделя следните свои наблюдения.

    Ромите
    Нито един уважаващ се циганин, не иска да му се вика ром или да му се говори за (как беше думата бате) -“ интеграция“ в обществото. По-скоро българина ще се научи да живее като циганин, отколкото да стане обратното – най-добре ЕС да даде малко пари, че това да стане по-бързо.
    Циганите ме скъсваха от бой, като бях малък, само защото бях българче, и аз като имах начин им го връщах, ни ми беше кеф, когато трябва да разчиташ на някой циганин, да знаеш, че ще можеш да го направиш.

    Със сигурност има много цигани и цигани, който имат много, но в общи линии, те не мислят, че са част от някаква държавна рамка, измислена от някой си, а за едно по-глобално население, което живее, където има пари – точно както повечето, който сега тичат в чужбина за повече пари – и аз ще го направя, щото тука живеем зле.

    Турците
    Турците около Кърджали и в региона близо до Турция не живеят в България – те пребивават в една автономна територия, която по стечение пак на онези дето слагали границите се е озовала в България. Има хора, които дори не знаят български език, прото защото там се говори само на някакъв диалект на турския език и често се ходи до „истинската“ Турция за почти всичко.

    Малки и не чак толкова хаотично разположени общности има в цялата страна. Факт е, че и там се говори само на турски. В магазин в Исперих, трябва да викаш „екмек“ вместо хляб, щото ще си останеш гладен. В крайна сметка, уважават хората, които говорят турски добре, защото повечето не могат да го правят.


    Доминиращата нация

    Във всяка „нормална“ страна – определена от странното понятие ‘граница’, заради което са измрели повече хора отколкото за каквото и друга да е, има домонираща нация и в нея има хора, който определят, че в тази измислена линия, наречена граница, трябва да има хора само от тази нация, и всички други са я „за сапун“, я за нещо друго и това е голям проблем. Според мен границите, ако въобще трябва да го има, трябва да са на основата на културата и езика, който говорим – в по-голямата част от балканите граници не ни трябват, защото сме толкова еднакви (макар и толкова различни), че ми е смешно когато трябва да минавам паспортен контрол, а митничаря или полицая на 20 метра след границата, ме чакат да им дам пари.

    Толерантност е да намериш начин да живееш с другите хора, като уважаваш различнията им и не се опитваш да ги променяш на основата на нещо наречено граница, защото тя съществува само в картите, в икономическите долкади и в главата на тези, които си търсят основание да направят някаква глупост, вместо да се занимават с другата голяма „заблуда“ – да живеем, да работим, да строим живота нов. Гордо знаме ни е Бойко, пръв учител ЦеЦеЦе.

    Погледнете с малко ирония и се замислете, какво всъщност сме българите и що много хора и нас ни мразят и не ни искат никъде (не не е заради „циганите“)

  • OpenCamp – малко размисли

    Идва време за OpenCamp. Този път решихме да няма точно определен вход, а всеки да даде колкото и ако иска.

    Този пост ще направи няколко обобщения на всичко, което научих от този процес:

    1. В България този модел не работи, в страните извън България със събраните суми, можеш да покриеш част от разходите или поне да си позволиш 1-2 кафе-паузи, тук е достатъчно да стигнеш с кола от Търново до София и да се върнеш.

    2. Има 5 вида посетители:

    – 2.0 Идвам да слушам, да се наплюскам и да си ида, Open значи безплатно;
    – 2.1 Любопитно ми е, полезно ми е, ама няма да дам пари щом не съм длъжен, нищо, че имам;
    – 2.2 Нямам пари, но искам да участвам – супер, че мога да науча нещо;
    – 2.3 Полезно ми е, ще дам 20 -30 лева за организаторите;
    – 2.4 Има и хора, които правят толкова много неща за отворения уеб и свободата, че аз лично не мога да им искам пари.

    3. Доста ще искат качествено събитие, без да са дали 1 стотинка за участие и после ще мърморят, че нещо не е както наред, нали има спонсори – що и ние трябва да даваме пари.

    4. Всички лектори са дошли доброволно в името на това, че България е бедна страна и няма да вземат и един лев, дори и хотела няма да им платим, а можеше.

    5. Събитието изисква всички, които участват да са заинтересувани от темата и да участват в дискусиите – има хора, които ще седят в ъгъла и ще мълчат – да гледат сеира.

  • Почистване на парковете? Да, бе да!

    Днес се хванахме със Силвия, взехме Косето и се засилихме към „Шуменско плато“, за да участваме за втори път в почистването на парка, което разбира се, беше и широко рекламирано по всички медии.

    Закъсняхме малко и съответно на сборното място нямаше никой. Качихме се до управата на парка, където по принцип се започва почистването, но там беше солидно затворено, миришеше на кебапчета от сеседната чалга кръчмица и хора опушваха с барберю наоколо.

    Никой не беше чувал и за днешната акция. Минахме 320 километра за нищо. Няма и да идем повече. Като се замисля, това е точно Глобул стил – много приказки -никаква организация.

  • УебТех – какво мислите?

    УебТех събитията се провеждат от 2004 година и досега са имали издания във София, Варна и Велико Търново. Освен тях, направихме няколко баркампа, няколко BlogCamp-a, един Privacy Camp и една обучителна вечеря.

    Ако сте били на някой от тях ви моля за 2-3 минути от времето, за да решим заедно какво е най-добре за бъдещето.

    Идеята?
    Идеята, която се върти е екипа е следната:

    – Вместо едно голямо събитие (за 300 човека) да има 3-4 по-малки (100) и по фокусирани събития на принципа на BarCamp;
    – Ще има един лектор от чужбина и 2-3 лектора от България + това,че всеки желаещ, който присъства на събитието може да заяви лекция преди започването й.
    – Мислим да се фокусираме върху Русе, Варна и София, но предложения за други градове е добре дошла.

    Ползата?
    Основния проблем е, че на събития като УебТех /P2P има много лекции и има много теми, което прави ползата за всеки присъстващ много ограничена.

    За кого е насочена?
    Събитието е за програмисти, дизайнери, UI специалисти, разработчици и хора, който изкарват парите си или са фенове на (хо)битове и байтове!

    Обратна връзка
    Моля ви за мнение за идеята, която ни хрумна, за евентуалните градове, както и какво теми ЛИЧНО теб биха те заинтересували.

    БЛАГОДАРЯ!!!

    P.S – Aко не знаете, в началото на юни в София ще има OpenCamp – места все още има.

  • Ira Deum се завръща с нов СУПЕР албум

    След около 15-годишна раздяла българската група IRA DEUM е отново заедно с надеждата да запише нов албум.

    Творбата е вече почти готова, остава да бъде добавена само още една песен. Групата се надява дискът да бъде издаден в САЩ от „Stormspell Records“, които проявяват интерес и към преиздаване на предходните два албума, а в България дискът ще бъде самиздат.

    Той носи заглавието „Demoratoria Irae – Back in Dark Ages„.

    Aко не ги помните – ето малка подсказка, която бледнее пред новите парчета:

    Ако сте любопитни, можете да следите сайта на групата, където има информация къде може да чуете малко от парчетата от новия албум.

    Ако сте фен на траш музиката – време е да си спомните/научите за тази добра българска група.

  • Co-working място във Велико Търново

    Събира се екип, който да има желанието да създаде co-working място във Велико Търново:

    Какво е то:
    + Голям Апартамент или друго помещение с обазаведена кухня, тоалетна, Интернет и много работно място за вашите идеи.

    Какво ще правим:
    + вместо да работите от у вас си (или да се чудите от къде) – можете да работите при нас, сред други хора и идеи;
    + вместо да се чудите как да започнете ИТ кариера, можете да дойдете да видите какво правят другите;
    + вместо да се чудите какво да правите след училище – елате при нас с лаптопа си и пишете код или създайте нов робот или използвайте въображението си.
    + ще организираме мини-събития на различни теми;
    + ще си каним гости;
    + ще хакваме разни неща;

    Финансиране:
    + Разходите се делят по-равно между всички. (примерно по 30-40 лева на месец )

    Ако сте заинтересуван/а от такъв проект , пишете ми на shopov.bogomil@gmail.com и когато наберем достатъчно желаещи, можем да започнем проекта.

    Яко е, нали?
    Вижте подобни места:
    БетаХаус
    InitLab