Превърнали сме се в същества, които ядат, серат и мразят себе си и околните. Това е единствената емоция, която ври в нас. В обществото ни крещи тоталната липса на мотивация, воля, други емоции и интерес към стимулите от заобикалящата ни среда Омразна Апатия!
Дали можем да променим това чрез Театър?
Тухлата
Нека ви разкажа малка история.
Върви си човек по улицата и се спъва в тухла. За малко да се пребие. Псува роднитните на кмета за инцидента и куцукайки се отдалечава. Изчезва в мъглата…
Идва втори човек и заобикаля тухлата. За малко да се пребия – мисли си. Псува роднините на кмета за инцидента и куцукайки се отдалечава. И тя изчезва в мъглата…
А можеше ли някой от тях да премести тухлата?
Тук не става дума за това дали сме консерви или либерали, както би изтъкнал Бай Ганю. Тук става дума за човещинка.
Става дума за това да видиш нещо, което ти лично би могъл да направиш, за да помогнеш на следващия след тебе, дори и да не го харесваш.
Ядем, Серем и Мразим.
Нямаме желание да направим света си по-добър. Да осъзнаем, че не ни трябва разрешение от някого да направим нашия малък свят по-добър. Бог високо, цар далеко, казваме. Ами ние, като личности?
Театър
Театърът като изкуство не е само сълзи и смях. Той може също да бъде инструмент за лечение на апатията и омразата Театърът може да провокира, учи, създава и разрушава. Той е най-личното изкуство.
