• Цензура в Интернет ли?

    Нели ме изпревари и публикува поредната дивотия, която искат да направят в онова нещо, което никой не знае какво прави – ЕП. В тази връзка ето и малко повече информация.

    Не се учудвам, че именно социалистите са го предложили. Преди няколко дни бях на висш форум на една наша партия – ПД Социалдемократи, където бях поканен като гост и да произнеса приветствие до делегатите. Имаше всякакви мнения и идеи преди моето изказване, но, по-интересното беше едно изявление на зам.председател на КНСБ, който индиректно каза, че Интернет е място за промиване на мозъците на младите с нео-либерални идеи.

    Според същия господин Димитров, навсякъде в Интернет има информация за това, колко е хубав плоския данък или пък друга информация, която не отговаря на тяхното разбиране за хубаво, но никъде не се споменавало за обратната теза.

    Аз го апострофирах, разбира се. Мнението, че едно нещо го има в Интернет, а друго го няма е най-малкото непознаване на средата. Докато в една медия някой може да реши, кое да се излъчи и кое не, от друга страна в една свободна мрежа като Интернет, може да се намери всичко, и най-вече може да се публикува всичко и твърдението, че Интернет едностранчиво предлага една или друга теория е меко казано абсурдна.

    Друг е въпроса в непознаването на нещата от страна на тези, които са си поставили задачата да ни управляват. Не, не говоря само за тази партия, а по принцип.

    Грешките на мислещите по стар начин се показват фрапантно и будят насмешка, но зад тази ирония се крие нещо много по плашещо, което води до ограничаване, както и в случая на това решение за което говори и Нели.

    Аман от невежи хора, имащи власт.


    Тук, можете да прочетете основните моменти, които засегнах в речта си пред социалдемократите.
    г-н Димитров ни даде чудесен пример, как хората вярват безрезервно на неща, които не познават.

  • Трите удара на Европа и къде сме ние?

    Преди няколко дни Вивиан Рединг, комисар по информационното общество и медии, спомена в изказването си по време на фестивала в Кан, че всички европейски държави с изключение на Франция са против въвеждането на така наречените „три удара“.

    Понятието и два от бейзбола, където след трети пропуск, играча бива изваждан от игра. Идеята, която се опитват да въведат като закон в Европа, рязбира се, че идва от ‘освободителя’ Саркози и то много кратко време, след посещението му в САЩ. Повече по темата има в раздела в ‘Електронна граница’. Обърнете внимание на този материал.

    карикатура

  • Борбата срещу пиратите, пиратството или свободния разум?

    Европа ни готви нов удар.

    Подготвят се серия мерки за „борба с пиратството“. Част от мерките са легализиране на spyware слаган от производителя на софтуер, за да може да се следи дали той е ‘законен’.

    Всички сме загрижени от поправки, заплашващи личните данни, които са предложили за обсъждане докладчици от Комитета за култура на Европейския парламент.

    Те предлагат за разглеждане две предложения за рамкови директиви, известни като „Телеком пакета“. Предложенията имат за цел да внесат наредбата за „гъвкава реакция” или за „трите удара” в пакета.

    Долния документ трябва да информира европейските депутати за подробностите на тези поправки, причините, които се изтъкват за нанасянето им и как те застрашават правата и свободите на гражданите. Френското общество за колективни авторски права SACD, предлага още няколко поправки. Те предвиждат понижаване на нивото на сигурност на личните данни в Европа. Те нарушават едно скорошно постановление на Европейския съд. Други поправки позволяват на Интернет доставчиците да санкционират потребителите без съдебна процедура.

    Съобщението разглежда и други поправки, предвиждани от Комисията за кулутра, които биха довели до узаконяване на шпионския софтуер в областта на културата, до институционализиране влиянието му или да им позволи да определят кои безжични технологии да се използват в обществото. Последната разгледана поправка отрича съществуването на правото на хората да препредават свободни или лицензирани творби в обществени домейни. (PD, Creative Commons или GPL)

    Повече за това, вижте в документа, намиращ се тук (на английски)

    Ако желаете да спрете тези директиви и бъдещи такива, запишете се към „Електронна граница“ и участвайте в европейския ден под наслов „Свобода, а не страх“.

  • Statewatch публикуваха доклад за data retention в България

    Стейтуоч е създадена през 1991 г., с цел наблюдението на европейските политики, засягащи гражданските свободи. Вчера те публикуваха нашия доклад и информация на техния сайт.

    В доклада се изнасят данни за последните мерки, които предприехме по повод наредба 40, която дава право на МВР да събира и съхранява чувствителна и лична информация за всеки потребител на Интернет, както и един преглед на всичките събития до тук, публикувани в Global Voices.

    Документа и информацията, може да се види на страницата на организацията, намираща се на адрес: http://www.statewatch.org.

    Aко се интересувате от тематиката и искате да сте активни, можете да се запишете за пощенския списък тук.

  • Моето изказване по време на дискусията „Права и сигурност – новите рискове“ по повод наредбата за подслушване на Интернет

    „…Директивата, дами и господа, дава правото на всеки един в МВР да използва по начин, по който не може да бъде проследена тази информация за всеки един от вас. И когато не дай се боже станете неудобен, припомняме случая със стачката на лекарите, информация, която е събрана по някакъв път се появява и започва да служи за уронване престижа на хората. Сигурен съм, че всеки може сам да се сети тази информация по какъв друг начин може да се използва. Това прави държавата основен нарушител на свободите на гражданите. Държавата обаче принципно е създадена да ни защитава. Ние трябва да разчитаме на държавата си да ни пази правата и свободите, а не ние да правим това. Иначе за какво ни е държавата?…

    Проблемът е, че се наблюдават свободни граждани, които не са заподозрени в престъпления, нито са виновни или най-малкото са обвиняеми. Може би ни обвиняват, че живеем вече. Всеки български гражданин ще бъде щателно проучван и ще бъде събирана информация за неговия личен живот, дори и бизнес живот с цел евентуално, ако трябва, евентуално ако стане неудобен за някого или евентуално стане престъпник. Както се казва на всекиму се случва да стане престъпник в някакъв момент, но това не значи, че трябва да следиме всички. Това освен, че противоречи на основните документи за които ще се говори, и на Хартата за правата на човека, но и на нещо много важно, което се забравя в последно време, че българския гражданин е невинен до доказване на противното. С презумцията, че трябва да се събира такава информация се оказа, че българския гражданин е виновен до доказване на противното.

    Прочетете го цялото тук.. Ако желаете да разберете повече за проблема или да помогнете, посетете страницата на „Електронна граница“

  • Развитие с подслушването в Интернет

    Малко развитие отново има тук. Скоро още подробности.

    Жалбата, която е подадена от ‘Програма за достъп до информация’ ще се гледа на 25.06.2008 09:00 в зала № 3. /За да видите решението, трябва да сте регистриран в деловодството на ВАС от тук./

  • Медийна подкрепа

    След като вчера GlobalVoices публикуваха материал на английски за борбата срещу подслушването на Интернет, днес и македонската версия се включи с превод на материала.

    Това е втората подкрепа от международна медия след репортери без граници, които още няколко часа след протеста ми бяха загряли телефона.

    Благодарим

  • Дали човешките права са важни? Как мина дискусията

    Както знаете, вчера беше проведена полезна дискусия относно нарушаването на човешките права от страна на НАредба 40 и на други нормативни актове. Целта на дискусията не беше да се спрем само на конкретния акт на МВР и ДАИТС, но да се подложи на дебат къде минава тънката граница между свободата и сигурността.

    Първи започна Гиньо Ганев, като с няколко думи представи същността на проблема и с познатото си начин на убедително говорене зададе праявилния тон на дискусията.

    След него говори Иво Марков, който беше от организаторите на форума и внесе с нас миналата седмица сезирането на Омбудсмана.

    Аз поех щафетата и в 15 минути успях да говоря за всички аспекти на проблема с малка презентация, която можете да намерите в края на този материал. Спрях се на човешките права, на довериетето към Държавата и към институциите, на страховете на всички и на разбирането ни, че за да имаме свобода, наистина трябва да имаме сигурност, но нито това е начина, нито това е принципа. Повечето неща са вътре в презентацията.

    След мене започнаха да говорят един по един всеки, които искаше думата и които успя да се включи във дискусията за определеното й време от 2 часа и 15 минути. Ето някой от акцентите.:

    Николай Камов – народен представител – Говори за въпроса, който зададе към Румен Петков от трибуната на Парламента, относно наредбата и за отговора, които ‘получи’. Сложих го в кавички, защото е доста смешен и неориентиран.

    След него говори представител на ДАИТС, който показа тяхната гледна точка на изпълнител, но не и на мислител на тази наредба. Последваха редовните оправдания за задълженията, за Директивите, за мишките…

    След това говори Румен Дечев от Съюз за стопанска инициатива, който направи наистина добър преглед на проблема от тяхна гледна точка и умело балансираше между правната и икономическата гледна точка върху проблема.Той ясно показа, че проблема не е основно технически, а повече политически , социален и юридически, с което аз съм напълно съгласен, понеже дискусията беше за ограничаване на свободата.

    След това микрофона взе Димитър Стоянов – наш евро-депутат, който е бил наблюдател по време на приемането на тази директива и изнесе интересни факти за начина на гласуване на това решение и за това как политическите принципи се обръщат на 180 градуса. „Трябва да се борим срещу Тероризма, а не срещу електронните писма на терористите“, тоест да лекуваме болестта, а не симптомите.

    Адвокат Груйкин, се спря на юридическата обосновка на проблема и извади ясни противоречия между наредбата и основни документи, които са основополагащи за начина на живот , които имаме. Направи и  сравнения между нашото и европейското правои потвърди всички правни аргументи, които имахме срешу наредбата и даде поле за добавяне на нови.

    След него говори Минчо Спасов, народен представител  и председател на комисия по сигурност в Парламента. Той сподели информация от наскоро приключилата му визита в САЩ и разговора с зам.прокурора на задокеанската държава – Алис Фишер, която е споделила, че САЩ всъщност са ‘сърдити’ на Европа, че са приели такъв акт за задържане на данни и това със сигурност не е изизкване на тяхната страна, нито натиск.  От него имаме и поет анагажимент за по-нататъшна законодателна работа.

    Адвокат Кашъмов от ПДИ, кажа, че днес те ще внесат тяхната правна обосновка за невалидност на тази наредба във ВАС. Но мое лично мнение е, че проблема не е само правен и работата само в една насока би само попречило на целия процес, но е чудесно, че сая направили доста неща, което е и тяхната работа.

    След него говори Невен Дилков от СЕК, като представи гледната точка на доставчиците на Интернет. Позицията му беше ясна и чиста и сподели за техните идеи, за това как може да се развие тази наредба, че реално да върши работа в законовия периметър. Той се спря и на това как до сега се работи по такива проблеми и даде няколко примера, показвайки, че ние нямаме нужда от  специални нови наредби.

    След това думата взе полковник доцент Богданов от Военната акадения, специалност Нац. сигурност. Той сподели, че акаденията всеки ден прави такива дискусии докато обучава хората. Няма сигурност без свобода и свобода без сигурност, каза още той. Въпроса е къде да минава границата.

    След него говори Екатерина Бончева от комисията по досиетата и изнесе страшно интересни факти за това какво се е случвало в Държавна Сигурност преди време и колко приличат събитията, които се случват сега, на онова време и на секретните разработки от тип „Вихрен“, „Пирин“ и „Родопи“. На мене ми хрумна, че сега може да го кръстим „Рила“, защото технологиите са напреднали толкова, че досиетата ще се популват сами, без нужда от агенти. Нали имаме Интернет.

    След нея говори г-н Генов, съветник на Румен Петков, които запулни времето си с общи приказки и каза, че те все още се обучават на тематиката ?!?

    До края имаше и още изказвания в плоскостта на защитата на правата. Хубавото е че имаше и доста неизказани мнения, което е предпоставка за това да има и друга дискусия, която да даде резултат. Скоро, до 2-3 дни ще има конкретни мерки. Вече имаме покана за започване на законопроект, които да се занимава с тези проблеми, а и проверките на Омбудсмана тепърва започват.

    Трябва да се действа, а не да се мълчи. Аз искам да кажа, едно огромно благдаря на всички, които дойдоха. Имаше около 70 присъстващи (без медиите) и за мен задачата за осъзнаване на проблема, вече е решена. Сега следват другите задачи.

    Има пълен аудио-запис на цялата дискусия, които ще публикуваме скоро.

    Ако тематиката не ви е безразлична или искате да работим заедно с вас по такива проблеми или искате да станете наш представител във вашия град – станете член на „Електронна граница“ и нека да работим заедно.

    Файлове:

    Ето презентацията, в която горе долу се показват аспектите на проблема.