Ето, че мина един месец и малко от протеста срещу наредбата на МВР и ДАИТС, станала по известна като наредбата за ‘подслушване на Интернет’. Много впечатления събрах и много реакции. Този протест, макар и малоброен освободи куп реакции от пресата, от телевизии, радиа и над 4000 сайта в мрежата.
Имахме участие в ток-шоута, сутрешни блокове, срещи с народни представители, адвокати, специалисти, Омбудсмана и много експерти.
Проблема е сериозен и се простира отвъд нарушенията в наредба 40. Въпроса е доколко трябва да се ограничат правата на гражданите в името на сигурността им и какво трябва да жертваме за да можем да сме сигурни, че живеем сигурно.
Разбира се, това има много фактори и когато обществото е уплашено е готово да даде всичко само и само да не се повтори това, което се е случило или да се предотврати.
Пример ли? След трагедията във влака, от БДЖ прокараха наредба за събиране на имената на пътниците и дадоха права на персонала по гарите да пребърква багажа с цел да не се носят спиртни напитки. В общото мислене за трагедия и паника, това се прие безропотно от обществото, а както всички знаем тази мярка е повече от глупава.
Едностранчивото оповестяване на новините също е проблем, когато обществото не разбира проблема е много лесно да се манипулира.
Пример ли? МВР казва – с помощта на skype заловихме този педофил и този наркобос, вижте колко хубаво е да събираме данните. И стадото потегля след „водачите си“.
Нивата
Друг голям проблем в България е, че всеки иска да копае сам в нивата. Към момента на протеста никой не беше чувал за наредбата и никои не беше осъзнавал проблемите, които тя носи. След като се разшумя, много ‘организации’ се хванаха с нея и започнаха да ‘работят’ във своята си насока и разбирайки или не разбирайки те продължават да копаят и вместо да се обединят в името на правата на гражданите или в името на махането на тази наредба, те се мъчат да станат велики, като бъдат първите, които да направят нещо и по този начин да попречат на другите да ги изпреварят, но не и с мисълта да свършат работа.
Обединението на интереси не е възможно в България. Дали поради културата ни, дали поради доверието или силата на разделението, не се получава и затова, ‘разделяй и владей’ си е направо попадение в целта, понеже срещу големия проблем се борим с малки оръжия, вместо да се обеденим и да имаме голямото оръжие, което да ни е съюзник.
Проблема с Наредба 40 не е само правен, той е и социален, той е и психологически, той минава и в една друга плоскост на доверието. Борбата му само с правни термини и аргументи ще е загуба и ще даде повече възможности за обличане в по-неатакуема правна дреха в последствие.
Това са нещата, които ми направиха впечатление.
Aко сте градивни хора, които искат да помагат и да работят в сферата на цифровите свободи – станете част от „Електронна граница“.
Имаме нужда от хора във всяка една област и във всеки един град на страната. Станете част от нас, за да браним заедно правата си. Имаме нужда от помощ.
–
Снимка Емил Иванов