All posts by:Богомил "Бого" Шопов

Венчър фонд ще инвестира в България сериозна сума за стартиращи проекти и компании, съобщиха организаторите на конференцията УебТех 2007, която ще се проведе във Варна на 29 и 30 юни. Фондът ще представи на технологичния форум схемата за кандидатсване за финансиране.

Всички участващи в конференцията ще могат да говорят лично с представителите на фонда и да получат възможността да финансират идеите си, увериха от УебТех.

Основен акцент на тазгодишната конференция за интернет технологии и бизнес е Web 2.0 – принципи, технологии и умения за комуникация и споделяне на съдържание. През двата конферентни дни участниците ще чуят и видят много лекции и демонстрации на теми като програмиране, техническа документация, база данни и изграждане на уеб.

Във форума ще участва и издателство O’Reilly, което ще представи нови заглавия по тематиката на конференцията, достъпни за покупка с голяма отстъпка.

Футболна среща между отбора на отворения и затворения код, борса за предлагане и търсене на работа в ИТ сферата и много интересни лекции допълват програмата на УебТех 2007.
Участието в конференцията е безплатно
/по материали от technews.bg/

Firefox взе наградата за най-добро средство за достъп до уеб на наградите WebWare. На второ място е Opera, а на трето е IE.

WordPress, който задвижва и този сайт, взе първо място в категорията за уеб-публикуване.

Избора на победителите стана след гласуване за определен период от време на сайта на наградите, които са част от големия портал CNET. WebWare e награда за най-добра Уеб 2.0 услуга или сайт.

Едва ли има друг белег за еволюцията на човечеството, какъвто е изкуството, което творим. Едва ли имаме друга по-тясна зависимост между моралните и човешките ни ценности, емоциите и съпреживяното ни минало, толкова близко изразена чрез изкуството. Създавали сме своята култура стотици и хиляди години назад в миналото.

С въглени сме драскали по стените на пещерите, със сечива сме моделирали дървото, камъка и металите. Отливали сме скулптури, строили сме архитектурни паметници, пеели сме песните си и разказвали историите си от поколение на поколение… Рисуваме със светлина и до днес. Нищо че в ръцете си вече държим високотехнологични апарати с вградени множество специализирани микрокомпютри – в телата, в обективите, в аксесоарите. Въпреки технологиите – фотографията продължава да бъде все онова същото рисуване със светлина от времето на лентата или дагеротипията. Продължава да бъде израз на същия човешки стремеж да улови магията на емоциите, мимолетността на спомените, да разкаже без думи душите ни или това, което искаме да споделим с останалите.

Човечеството създава изкуство от първия ден, в който е съществувало. Много преди златото да има стойност, преди да същестуват парите, държавите, законите, правилата, юристите и… нашият свят – такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме днес. Хората имат нужда да създават и консумират изкуство за да изразяват себе си, емоциите си, да се впечатляват взаимно, да се сближават, да общуват помежду си. Когато сме живели в племена, изкуство са създавали всички – то не е било елитарно, не е изисквало ценз, защото се е правело единствено с душа. Границата между актьорите и публиката се появява много късно – почти в наши дни, на фона на хилядолетната ни история – и приблизително по същото време, когато изкуството започва да се комерсиализира.

Появата на шапката за пари пред огнегълтачите и змиеукротителите, еволюирала до билетчето за вход в наши дни, дава на публиката професионално изкуство, но и я пресъздава като пасивен зрител, заедно с появата на границата между творецът и консуматорите на култура. И тази дистанция сякаш охлажда вековната топла връзка между изкуството и неговата публика.

За нас днес е естествено и лесно да се чувстваме зрители. Малцина се престрашават да се нарекат творци. Професионализмът често налага шаблони, недостижими за обикновените хора, а юристите превърнаха изкуството в бизнес, оплитайки го в строга система от правила за авторски, издателски и разпространителски права. Толкова сме свикнали с концепцията All rights reserved*, че дори не се запитваме защо всъщност си купуваме билетче, когато преди филма в киното гледаме поне петнадесет минути реклами. Музиката, която купуваме не можем да копираме за приятелите си, нито можем да използваме фотография, която ни е харесала за колаж, без разрешение.

В същото време живеем в ерата на Интернет, радваме се, че сме част от online поколението, което споделя през мрежата всичко. Технологиите не само обезсмислиха географските граници, те дават в ръцете на обикновените непрофесионалисти повече инструменти и възможности да творят и споделят. И същите тези непрофесионалисти, може би някак по инерция, много често не чувстват нуждата да са близо до публиката си. Бързат да се подпишат под всичко свое с логото “Всички права запазени”, което всъщност съвсем не ги прави автоматично професионалисти.

В противовес на това за щастие има и достатъчно много хора, които щедро споделят творбите си. Те не винаги претендират за професионализъм, но всъщност правят онова изкуство по онзи човешкия начин, който сме изоставили в миналото си. Преди дистанцията между твореца и публиката. Когато изкуството се прави от хората за самите тях – безкористно и без граници и условия, когато то е истински свободно – за преразказ, за споделяне, за подаряване… без билетче за вход.

И това не е романтична утопия – договорите за употреба Creative Commons набират все по-голяма скорост и популярност в това същото наше време. При това те не са контратеза. Те дефинираха революционната допълваща концепция Някои права запазени**. С идеята да улеснят тези, които нямат нищо против ако техните фотографии, текстове или музика се разпространяват свободно само срещу цитиране на името им, или за някаква некомерсиална цел. Тези договори са преведени на много езици, включително и на български и са ползват все по-масово по целия свят.

Свободната музика, свободните фотографии или свободната литература всъщност са едно приятелско отношение към публиката, което се отплаща с любов и популярност. Хората обичат да споделят и да си показват красиви неща. Така авторите печелят популярност без да имат меценат или издател. Феновете им осигуряват безплатно разпространение само защото харесват нещата им. Успешните автори биват забелязвани и уважавани от най-важния субект – тяхната публика. Която вече не е пасивен зрител – тя подсказва идеи, прави колажи и ремикси, преразказва свободно, защото е изчезнала страховитата бариера на забранителното “Всички права запазени” равносилно на “Не пипай!”. Освободените идеи могат да надживеят автора си, да се доразвият като производни творби и да бъдат преразказани от много хора след него – точно както преди се е създавал фолклора.

Фотографията за мен е най-голямата ми страст. Много повече от хоби. Живея с тази любов от малък. И последното, което ме вълнува е дали някога ще спечеля нещо от своите снимки. Те се харесват на някои хора, а на други не. Аз харесвам някои от тях повече от други. Важното за мен е, че аз съм съпреживял създаването им. Получил съм своята отплата. Затова има значение за мен и хората да имат възможно най-малко бариери за да се докосват до тях. И до всичко, което им харесва. Да си правят копия, защото изрично им го разрешавам. Едно изкуство, колкото и уникално да е то, ако не докосва никого и няма своята публика самото то е лишено от смисъл и значение. И ние хората и нашето изкуство съществуваме единствено заради другите… Затова съм решил да раздавам фотографиите си свободно – за всички, които намират нещо в тях.

И вие, които четете това – опитайте – следващия път, когато снимате – извадете две-три снимки от своята серия и напишете под тях, че те са свободни под някой Creative Commons договор. Можете да публикувате така във Flickr например. Запазете си някои права, а не всички. На адрес http://creativecommons.org/ ще научите как. Правете го понякога поне, ако не редовно и ще видите, че няма нищо лошо ако споделите малко повече от себе си с другите. Те пък някой ден ще го направят за вас. Ще можете и вие да преразкажете чужда идея по своя начин, без да ви обвиняват в плагиатство. Ще можете да комбинирате своя идея и подсказано от друг автор изпълнение. Ще можете да добавите свободна музика към своята презентация, защото някой вече е споделил творбата си с вас. А ваша снимка може да стане популярна, само защото някой музикант я е предпочел за корица на албума си. Така с времето ще има много свободни фотографии, музика, литература. И ние хората ще имаме повече избор и по-малко пречки да провокираме взаимно креативността си.

Повече от пиратството могат да ни ограбват единствено бариерите, които сами си поставяме пред себе си. И свободното изкуство е един от начините да бъдем по-истински, повече човеци и повече творци. Най-малкото никога не е късно да опитаме…

Йовко Ламбрев
yovko.net

Тази статия е написана специално за Photosynthesis, но може да бъде копирана и разпространявана свободно по волята на нейния автор, съгласно условията на договора за употреба Creative Commons – Признание.

Какво е свободен софтуер?

Свободен софтуер е термин, с който се определят компютърни програми, чиито автори дават право на потребителя да ги използва, копира, изучава, променя и подобрява. За да бъде свободен един софтуер, лицензът му трябва да гарантира следните четири основни свободи на потребителя:

Свобода да използва програмата за всякакви нужди.
Свобода да изучава начина на работа на програмата и да я променя за собствени нужди.
Свобода да разпространява програмата.
Свобода да променя програмата и да публикува променената версия.

Свободният софтуер се разработва от общество от разработчици по света, а не от конкретна фирма. По последни данни, софтуерните фирми в света помагат за разработването едва на 15% от свободния софтуер. В неговото създаване няма нищо тайно или скрито и поради това потребителите закономерно му гласуват по-голямо доверие що се отнася до опазване на личните данни или безопасността в интернет, например. Наред с другите му привлекателни характеристики трябва да посочим и факта, че повечето продукти на свободния софтуер са безплатни. Все добри причини за да бъде свободния софтуер наистина търсен и предпочитан.

Примери за свободен софтуер са:

Ubuntu, Debian, FreeBSD, OpenBSD са свободни операционни системи.
GNOME и KDE са свободни среди за работа.
Свободният OpenOffice е мощен, пълнофункционален офис пакет с възможности за текстообработка, електронни таблици, презентации и др.
Firefox е най-бързо развиващият се интернет браузър, който също е свободен.

Има ли не-свободен софтуер?

Да, има. Примери за такъв софтуер са повечето програми на Microsoft, Adobe, Corel и много други компании, които продават своите продукти на пазара. Те не гарантират правата на потребителя, описани в предния абзац. Програмите им са защитени от евентуална външна намеса и много от недостатъците им остават скрити.

Интересно е, че при анализ на работата на офис приложения (Microsoft Office и OpenOffice) се установяват разлики в полза на софтуера с отворен код.
Времето, прекарано в работа по даден документ с Microsoft Office е значително по-дълго от времето, прекарано в работа по документ, когато се използва свободният OpenOffice.

При анализ на продуктивността, резултатите също са в полза на OpenOffice. Като цяло, работата с Microsoft Office показва значително по-ниска продуктивност от тази на OpenOffice.

Икономическо значение на свободния софтуер

Дялът от пазара на свободен софтуер е най-голям в Европа. Следват Съединените щати, Азия и Латинска Америка, като се очаква през следващите години Латинска Америка и Азия да заемат челните места. Изчислено е, че ако трябва да бъде разработван, тестван и дистрибутиран от фирми, свободният софтуер би струвал около 12 млрд. евро. В Европейския съюз компаниите са инвестирали 1.2 млрд. евро за разработка на свободен софтуер. Това е донесло 263 млрд. евро печалба за година и 565 000 работни места.
Специалистите прогнозират, че до 2010 г. секторът от икономиката, свързан със свободния софтуер ще достигне 4% от брутния вътрешен продукт на ЕС. От друга страна работата в областта на свободния софтуер спестяват на индустрията 36% от инвестициите в изследване и разработка. Това позволява средствата да се пренасочват към други нужди и да се повишава ефективността на софтуерните компании.

Правото на потребителите да изискват качество на продуктите и услугите се счита за ключово социално и икономическо предимство в Европа. Качеството обаче не е само функционална характеристика на продукта. То включва и начините на производство, социалните аспекти, екологията и опазването на околната среда. Доказателство за това е все по-бързо разпространяващото се потребителско поведение свързано със справедливата търговия, намаляването на консумацията на енергия от сградите и уредите, биологичните храни и устойчивото потребление. В този списък на потребителския активизъм през последните години се включва и ползването на свободен софтуер.

Какви са изводите?

Шеста рамкова програма на ЕК финансира специален проект, анализиращ икономическото влияние на свободния софтуер. Ползите от неговата употреба стават все по-очевидни. Почти във всички случаи използването на свободен софтуер е свързано с намаляване на разходите в дългосрочен план и по-ниска цена като цяло. Ако добавим и въздействието върху останалата част от софтуерната индустрия и околната среда, свободният софтуер се очертава като изборът на бъдещето.

Електронните отпадъци

Този месец Грийнпийс съобщи, че Vista, новата операционна система на Microsoft, би могла да увеличи значително количеството електронни отпадъци. Въпреки че системата предлага само две нови функции,тя има високи изисквания към персоналните компютри. Ето защо много от тях няма да могат да работят с Vista и ще се наложи да бъдат заменени с нови.

“Чрез Vista, Microsoft може действително да ускори излизането от употреба на половината персонални компютри в света, особено в отсъствието на цялостно функционираща глобална система за рециклиране на старите машини”, казват от Грийнпийс.

SoftChoice Corporation анонсира, че 50% от настоящото поколение персонални компютри са “под необходимите изисквания за основната система Windows Vista” и 94% не са подготвени да работят с версията Windows Vista Premium.

Каква е алтернативата?

Алтернативата е в ползването на свободен софтуер. Пример за свободна операционна система е Линукс (Ubuntu, Debian и др.), която съществува от 1991 г.

Според проучване, изготвено от Университета на ООН – Мерит в Холандия, България е на едно от челните места по употреба на свободен софтуер. Около 70% от правителствените структури използват свободен софтуер и софтуер с отворен код, 40% от правителствените чиновници използват OpenOffice, a 70 % – браузър Firefox.

Преминаването към Линукс може да предотврати милиони тонове токсични отпадъци под формата на стари чаркове от компютри. За оползотворяването на всеки изхвърлен компютър са необходими около 240 литра гориво. Умножете това по 17 милиона ненужни компютри и ще получите огромната загуба за околната среда.

Автор: Асен Ненов, сп. Потребител, бр. 3.

Всички големи филмови студия използват основно Линукс за анимация и специални ефекти. За сега няма по-голям потребител от DreamWorks Animation, с над 1000 Линукс десктопа и повече от 3000 сървъра.

“За направата на Шрек 3 ще използваме приблизително 20 милиона работни часа” казва главния аниматор на Дриймуъркс Ед Ленърд. „Във всеки следващ филм продължаваме да се доближаваме до границите на невъзможното, като това изисква все по-голям компютърен ресурс.”

Всеки знае закона на Мур, който предвижда двойно увеличение на компютърната мощност на всеки 18 месеца. По-малко известен е фактът, че работните часове за правене на анимация се увеличават двойно на всеки три години.

През 2001 г. направата на първия Шрек е отнела около 5 милиона часа. Вторият филм от 2004 е отнел повече от 10 милиона часа, а сега Шрек 3 използва 20 милиона работни часа.

“Обикновено работим по около 12 филма едновременно”, казва Ленърд, “всеки от тях е на границите на възможното в компютърната анимация.” В Дриймуъркс работят 1200 души, две трети от които в студио Глендейл, а останалите в студиото в Редууд сити, като двете места са свързани с двугигабайтова мрежа. (Трябва да се знае, че Дриймуъркс Анимейшън е обществена компания начело с Джеф Каценбърг и няма нищо общо с компанията Дриймвъркс на Стивън Спилбърг, която наскоро се сля с Парамаунт.)

“Във филма има много специфични технически постижения, включително подобрения на косите, облеклата и самите герои, както и създаване на изцяло ново ниво на анимиране второстепенните герои”, казва Ленърд. Върху Шрек 3 работят около 350 души – 300 в Редууд и 50 в Глендейл.

Коса на вълни и дълги рокли

В Шрек 3 Фиона превръща множество класически приказни принцеси в екшън героини, които защитават кралството Най- най –Далеч от узурпатора Приказни. Превръщането на нарколепсията на Спящата красавица в мощно оръжие или убеждаването на вманиачената на тема чистота Снежанка да си изцапа ръцете е нищо в сравнение с техническите трудности срещани от аниматорите.

„Дриймуъркс разполага с методите, библиотеките и софтуерната инфраструктура необходими за създаването на първокласни анимационни филми,” казва Ленърд. „Ние разработваме и поддържаме набор от приложения за всеки наш филм, включително собствена система за анимация, осветление, приложения за анимиране и композиране; приложения за ефекти като огън, вода, дрехи, масови сцени и много други.” Ленърд смята, че имат няколко милиона реда обикновен код, повечето написан на C (който вече не се поддържа) и C++ (по-нов код).

Андрю Пиърс е главният аниматор в групата в Редууд. „Дългата коса е вероятно най-голямото технологично постижение в Шрек 3”, казва той. „В предишните анимации много рядко се виждаха дълги коси” „Отне ни месеци да създадем сцената с отметването на косата в Шрек 2” отбелязва специалистът по визуални ефекти Филип Глъкман. „В Шрек 3 косите са навсякъде”. Спускането на косите по раменете изглежда лесно за моделиране, но всъщност е много сложно. „Движението на косата трябваше да стане много по-автоматизирано” казва Глъкман. Аниматорите нямат време да подреждат всеки косъм на ръка.

“Имаме повече действия и с облеклата, включително разкъсване на дрехи”, казва Пиърс. „Бързите движения винаги са трудни. В истинския свят „бързо” е бързо само толкова, колкото позволяват възможностите ти, но това никой не го е казал на нашите аниматори. Ако постигнеш ускорение от 0 до 500 м/час за една секунда, със сигурност ще си скъсаш някоя дреха.” Анимирането на реалността е много повече физика отколкото изкуство.

Станахме доста

Предизвикателството е не само да анимираш някакво облекло, а колко точно облекло. „В един кадър имаме много герои”, отбелязва асистент режисьора на Шрек 3. „В Шрек 3 участват 48 героя”, казва режисьорът Крис Милър. „Имаме големи масови сцени с от 40 до 50 героя на сцената и 2500 в публиката.” „Предизвикателството на масовите сцени е, че всяко лице в тълпата трябва да е различно”, казва Пиърс.

„Ако трябваше да правим различни настройки за всеки герой, това щеше да отнеме твърде много време,” казва Лусия Модесто, режисьор на героите. „Затова вземаме един първоначален общ образ и го променяме. Имаме Мъж А, Мъж В и Жена. Най – големите разлики, които се виждат в масовата сцената са в силуетите, косите и шапките. В Шрек 1 имахме един общ мъжки образ с три вариации, а сега вариациите са 16. Вариациите на жените нарастнаха от 5 на 25 с 13 различни прически.” Положени са много усилия героите в Шрек 3 да изглеждат по-добре, но и същевременно непроменени.

Нека бъде светлина!

„Сферичните илюминации са нещо, което всички осветители обожават”, казва Пиърс. „Те осветяват абсолютно всички повърхности” Проблемът е, че такива илюминации често се правят с лъчево проследяване, което може да бъде много скъпо. „Идеално е за прелитания покрай сгради, където светлината стои неподвижно върху сградите. Нашият проблем е, че всичко в Шрек 3 се движи”, казва Пиърс. Софтуерът на Дриймуъркс пресмята напред във времето какво няма да се движи и след това се опитва да пресъздаде частите, които се движат.
„Сферичните илюминации са в почти всяка сцена на Шрек 3”, казва Пиърс. „Това, което ни ограничава в момента е сложността на сцените, например горите. Тук лъчевото проследяване не е много подходящо.”

По-голямата мощност на Линукс, многоядрените чипове и софтуерът дават нови и нови възможности в компютърната анимация.

“Аз съм шеф на оформлението”, казва Ник Уокър, което ме прави цифровия фотограф.” Оформлението е групата, която определя къде ще стоят виртуалните актьори във виртуалните декори.

„Шрек е висок пет метра, би могъл да глътне главата на Фиона, докато се опитва да я целуне. Котаракът в чизми и Магарето също са с различни големини и е много трудно да ги поставиш един до друг в една сцена.”

/следва продължение/

Снимките са собственост на DreamWorks Animation LLC. Mатериалът е публикуван в LinuxJournal.
Превод: Силвия Касабова

Четвъртото издание на конференцията за Интернет- технологии ще се проведе между 29 и 30 юни 2007 година във Варна в 2 зали на ТУ. Можете да комбинирате слънце, море и технологии.

Целта на проявата е да покажем новите тенденции в интернет технологиите, приложението им в бизнеса, както и да обменим опит със специалисти доказали се в тези области.

Наши гости са били много български професионалисти, както и чуждестранни такива, като Ричард Столман, Дерик Ретханс, Ландон Брадшоу, Марко Хасинен и други.

Волно или неволно, основния акцент на УебТех 2007 стана Web 2.0. Ще се обсъждат технологии, концепции, начини на работа и ще се демонстрират приложения. 40 % от всички лекции са посветени на тази тема и се надявам наистина да се получи едно чудесно събитие.

Казвал съм го и преди, сега пак ще го кажа. Във Варна УебТех събира повече хора отколкото София. Незнам каква е причината, но е така. Тази година освен технологиите, ще има много интересни неща, а освен това близоста до морето и чайките дава още една причина защо да си вземете отпуска в края на месеца и да дойдете с нас. Елате цялата фирма, даже.

На втория ден, разбира се, ще свършим по-рано за да можем да отидем и на Manowar концерта, защо не да посрещнем и 1 Юли …

Ще се получи чудесно събитие. Елате с нас !

Въпрос: Разкажете повече на нашите читатели за проекта за превода на Убунту на български. Как се роди идеята да се захванете с него. Какви планове имате за бъдещо развитие на проекта.

Боян: Проекта за превод на Убунту на български не е нов. Преди известно време няколко човека се заеха да локализират документацията за тази дистрибуция, тъй като тя бе все още доста млада, смея да твърдя дори бебе.
Проектът в последно време се забеляза че е замрял, за разлика от мощните темпове с които тръгна развитието на Убунту.

Нямаше информация на родния ни език за това защо да предпочетем тази дистрибуция, защо
тя е подходящата за нас дистрибуция, а още по-малко бе информацията за това как се работи с нея. Именно за това стартирахме тази инициатива за превод на Убунту на български, която да събере на едно място всичката писана до сега информация за Убунту, да предостави едно място за новините свързани с Убунту и да започнем процеса по допълването й. Както казах други хора са се занимавали преди това с подобен проект, но в момента информацията продължава да е оскъдна.

Ха-ха-ха бъдещите творчески планове… идеята е да направим тази дистрибуция известна на всички, защото тя наистина променя начина по който обикновения човек работи с Линукс, а най-лесния начин да направим това е да предоставим богата информация за него.

За сега има доста ентусиасти, които с охота се заемат да помагат в тази насока, а
инициативата е все още млада. За да помогнете на проект като този, не е въобще необходимо да разбирате от Линукс, а стига само да имате желание. Можете да помогнете като разказвате, документирате, а ако разбирате от програмиране или дизайн… още по-добре.

Защо точно Убунту. Много хора твърдят, че развитието на тази
дистрибуция зависи много от спонсора им , а не толкова от обществото,
което го разработва.

Боян: Защото това е млада дистрибуция с много години история. Странно звучи, да!
Убунту е дериватив – дистрибуция, изградена на базата на дългогодишния опит на Дебиан (шеговито наричано от противниците му Дебилиан). Дебиан беше сериозната дистрибуция, на чиято база се изграждаха хиляди сървъри по света.

Убунту от своя страна използва тази стабилна база за да изгради една приветлива за потребителя операционна система. В Убунту има много иновация, улеснения и добри идеи, които прикриват иначе суровия характер на Дебиан. Много хора не я харесват заради нейния иновативен подход, а именно Уиндоусизирането й. В нея, за разлика от други дистрибуции, почти всичко може да да стане с няколко движения на мишката.
Колкото до развитието на Убунту, не беше ли по едно време с подобен проблем и Федора? Изхвърлена като пеленаче от RedHat за да умилостиви боговете на отворения код, а сега е с първата си самостоятелна версия, която се появи преди седмици.

Зависимостта… Както и останалите подобни дистрибуции, Убунту е проектирана да се ръководи от общество. ИЗЦЯЛО! Развитието му не лежи ни най-малко на гърба на Canonical ltd., тъй като участието на Canonical е единствено идеята. От там нататък те единствено помагат на проекта, защото плановете за развитието на тази дистрибуция са дългосрочни. Това което основателя на Убунту e осъзнал е, че една дистрибуция е създадена “наужким”, ако не е помислено за развитието й, за прилагането и в бизнеса, защото имено там е голямото потребление.

Признай си, че ако една операционна система като Windows, да ме прощават читателите, не беше продадена на компаниите с по 20,000 служители, те нямаше да я ползват и у дома си и в момента развитието й щеше да е на ниво команден ред и една изкуствена графична среда.
Canonical живее от нещо елементарно – предоставяне на услуги като поддръжка на линукс работни станции и сървъри. Те преговарят с големите компании да сложат именно този линукс и те да извършват консултациите около него. Директно давам за пример нашумялата
напоследък новина за DELL. Не са една или две компаниите по света, които се хранят от това и не намирам за странно те да подпомагат дистрибуцията която им харесва, както правят от Canonical ltd.

Разкажете малко за себе си, какво работите, какви други проекти
правите.

Боян: Увлякох се по линукс преди 4 години когато за малко да унищожа компютъра в къщи, но вече 3 години съм му се доверил изцяло, а явно и той на мен.

Освен този проект, поддържам сайта “PHP за Българи”, като участвам и в българската PHP потребителска група. Хоби и професия също така ми е разработването на Web-базирани приложения и предпочитам това да става на PHP, като с това се занимавам приблизително от 6 години.

Пожелайте нещо на читателите на списанието

Боян: Искам да им пожелая всичко най-хубаво… хе-хе! В същност искам да им пожелая да реализират всичките си идеи, да направят успешен бизнес с тях, но да го направят благодарение на отворения код, защото това е един от малкото начини да помогнат
истински на хората – като им дават възможност да се развиват. Кой ли не би дал мило и драго след 5 години хората по света да живеят по-лесно благодарение именно на една негова инициатива с отворен код…

Oрганизационния екип на празника на свободата “OpenFest”, обяви, че датите за провеждане на събитието са 27 и 28 октомври 2007 година. Очаквайте много новини в специалната рубрика за OpenFest.