Browsing category: Мишмаш

В понеделник в комисията по вътрешен ред в парламента ще има поредното „обществено обсъждане“ на подслушването на Интернет и мобилните комуникации. След дъжд качулка, бих казал, защото така или иначе, вече не може да се направи почти нищо, след гласуването на двете комисии вчера.

Аргументи много. Фактът, че гражданското общество реагира ме радва. Много гласове се чуха и в двете посоки. Много медии веднага дадоха думата на правозащитници, много асоциации реагираха и то в рамките на няма и 24 часа.

Така единствено може да се разбере, че има проблем !

Не мога да уважавам хора, които гледат с леко око на правата ми и благодарение на неразбиранията си и тоталната си липса на мнение, действат като овце и гласуват каквото им каже господ или там който те сметнат за такъв.

„Законопроектът на МВР за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който предвижда въвеждането на тотален контрол на телефонните разговори и интернет от МВР, беше приет на първо четене от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

„Защитихме законопроекта, както беше направено на обществената дискусия в МВР“, посочи зам.-министър Веселин Вучков, който представи проекта на закритото заседание на комисията.“

В другата комисия, която чакам Пейо да сподели мнение, поне е била открита и доста истини са казани, но така или иначе овцете са си овце, без значение какво им се говори, те просто нямат възможността да чуват и разбират.

Разбира се, не мога да изключа и подкрепата от депутати от Синята коалиция и невербалната подкрепа от други, които или не бяха на заседанието или гласуваха въздържали се по свои си причини.

И завършвам пак с цитат от Дневник:

Във Франция, която е с население близо 60 млн. души, годишно разрешенията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) са около 5 хил., а правените телефонни разпечатки – 40 хил.

В България при население 7.6 млн. СРС-тата годишно са над 10 хил., а разпечатките – над 350 хил., по данни на бившия министър Михаил Миков, представени във вътрешната комисия.

Както се казва, ние си ги избрахме, ама и НИЕ можем да си ги „маризим“ както искаме, в преносен смисъл разбира се.

Днес е денят на правата на човека и колко удобно, днес в комисиите на парламента, ще се гласува лишаването ни от права в закона за електронни съобщения, виж моята предна публикация. Дали ще направим нещо? Аз със сигурност, каквото мога, въпреки, че сам почти нищо не мога да постигна, а ти?

Помисли дали заслужаваш/искаш да живееш в Държава, която постоянно те следи къде се намираш, колко време прекарваш пред компютъра си, с кого си пишеш в Интернет и с кого си говориш по телефона?

С тези мисли, ти честитя празника, в който ние защитниците на човешките права празнуваме и искаме ТИ да помислиш малко за правата си и да искаш другите да ги спазват. НЕ БЪДИ пасивен, а действай !

Благодаря ти предварително !

Не съм писал тук за номинацията ми за „Човек на годината“, защото считам, че не съм направил нищо, че да бъда номиниран за тази награда, която се дава за принос към правата на човека. Според инициаторите на проекта – „търсим смелите, сърцатите, онези с гражданска доблест – за да ги отличим и поощрим.“. Трима човека са застанали зад кандидатурата им, за което искам да им благодаря и се надявам да мога някак си да оправдая доверието им.

Пиша това, защото церемонията наближи. Тя е на 10 декември и ще се проведе в София и освен мен са номинирани и хора, който заслужават да я спечелят и такива, който не заслужават да я спечелят, но журито решава това. За мен е чест, че съм сред 22-мата номинирани за принос към правата на човека.

Всъщност всеки блогър, който има активна гражданска позиция заслужава тази награда и аз ако я спечеля ще си я поделя със всеки един, който пише и има собствено мнение, защото чрез новите медии, демокрацията набира сила, макар и всеки сам да се мъчи да реши проблема си, важното, е че нещото се случва.

Днес отивах да си плащам вноската за апартамента, която ми е 60% от заплатата и ме изненадаха, че трябва да си дам личната карта да я снимат на ксерокс. Разбира се, че попитах защо. Те ми извадиха някакво снимано копие на това, че са регистрирани като регистратор на лични данни и аз пак попитах за какво им е личната карта. Разбира се, казаха, че е вътрешна процедура. Аз им казах, че по закона за личните данни те нямат право да снимат картата, а само да съхраняват личните ми данни, които са им в системата. Стигнахме чак до шефа на клона и успяхме да намерим решение, което разбира се е хак.

Най-странното е, че в бланката за лични данни, потребителят е длъжен да се съгласи да си даде сниманата карта на банката, което е безумие и веднага отива в КЗП, нищо, че няма пак да му обърнат внимание.

Решението беше, да напиша, че не искам да предоставя картата си снимана, но съм съгласен да ми обработват данните в банковата система, за да може тя да работи.

Интересно е, че ако не се съглася, ще трябва да върна целия заем и всичко, което дължа на банката. Ето и натиска от къде идва, а не си подписал и си си дал картата да снимаме, а сме ти резнали кредита. – операция от която и двете страни нямат полза, най-вече Банката :)

адв.Христов преди малко ме помоли за съдействие за негова инициатива, която той е подел. Ще съди търговския регистър, защото не му позволява да използва за дадена функционалност Mozilla Firefox, а има настояване за използване на IE.

Това е проблем с който аз отдавна се занимавам и съм писал на този блог, а именно равнопоставеността на всички граждани пред електронното лице на държавата, разбира се примера е с електронно подписаните документи и повече от моята кауза, може да се види тук, но нека се върнем на проблема на Милен, за който разбира се, може да прочетете в блога му.

Колкото и странен (за повечето от вас) да е случая, това ще доведе де прецедент и аз и „Електронна граница“, заставаме твърдо зад инициативата му и ще действаме това да се случи.