Ако си търсите подходящ софтуер за микроблог, то отговорът е …Wordpress.
С подходящата тема и с чудесния софтуер се получава това.
Ами, успешно микроблогване. Ако искате, можете да свалите темата от тук.
Browsing category: Нови медии и идеи
WordPress теми на български език
Eто едно интересно предложение, включващо:
2 изчистени теми, адаптирани на български език:
- превод на данните по подразбиране, които не се поддържат от превода на WordPress на български
- промяна на датата, така, че да е в наш стил, а не да покава странни цифри и подредба.
- Поставяне на CreativeCommons лицензиране (което можете да махнете, ако не ви харесва)
- Промяна на стилове, полета и размери така, че да работят добре с нашия език
3 разширения:
- За добавяне на всеки ваш материал към социалната мрежа на svejo.net, ако желаете.
- Чудесно разширение за пълна статистика. (посещения, търсения, ключови думи, референти, държави, часове, браузери и много други)
- Разширение за да показвате какво се случва с вас, чрез сайта за микроблогване edno23.com
Aко искате да се приближите още малко до перфектния блог – вижте това. и го споделете с приятели
Идентификация: MicroID
Може би понякога е полезно да се знае, дали автора на даден сайт, наистина е авторът му. Интересен казус, който вече има своето си място в уеб, чрез създадения наскоро логика за това, наречена MicroID.
Tя не е нищо особенно, а се базира на следния прост алгоритъм:
uri+uri:algo:hash
Сигурно ви изглежда като някаква странна смесица от букви и цифри, но всъщност е много проста и аз ще ви я разгадая.
Всъщност нека да погледнем как изглежда един готов ресурс, който служи за идентификация на определен e-mail адрес и един уеб-сайт.
mailto+http:sha1:0e7271ac131b8c5b6d61195fd21b59f283f37af1
uri+uri
malto и http са uri частта на горната формула. URI e уникален идентификатор на ресурси. Той указва какво е поискал потребителя.
Mailto: – означава, че е поискал да изпрати e-mail до някого
http – че е поискал показването на уеб-страница или ресурс
algo
Taзи чудна дума всъчност означава алгоритъма по които се създава следващата част от идентификатора. За момента той е sha1.
hash
Последната част от идентификатора пък е съставена от намирането на хеша на вашите e-mail и адрес, които искате да идентифицирате със себе си.
hash = sha1(
sha1( „mailto:bogomil@spisanie.com“ )
+
sha1( „http://bogomil.info/“ )
)
Резултат
В крайна сметка се получава готов низ, който можете да използвате по следния начин. Ако искате да се знае, че този сайт е ваш, сложете уникалния отпечатък, който генерирахме преди малко в кода на страницата си, например така:
<head>
…
<meta name=“microid“ content=“mailto+http:sha1:0e7271ac131b8c5b6d61195fd21b59f283f37af1″/>
…
</head>
Как да се използва?
Примерно при регистрация на някой сайт в машина за търсене или в каталог, може да се изисква да се докаже собствеността върху сайта. Google използват подобен алгоритъм за да потвърдите сайтовете, които се въвели за използването на няколко от техните услуги.
Друг полезен начин е комбинацията на микроформати, за които писах в предния материал с MicroID, за да се покаже собствеността върху даденото резюме например.
Ако искате да видите и други приложения, както и да си генерирате собствено MicroID, отидете на този сайт.
Използване на уеб услуги за доставка на информация
Не знам дали знаете какво е уеб-услуга, но в кратце, тя не се различава в нищо от това, което знаете за услугите.
Нека да се представим, че искате на някого да ви направи услуга, като ви преведе нещо или ви плати нещо или да ви даде информация от която имате нужда.
Ако можем да я представим в графичен вид, ето как би изглеждала тя:
1.Искаме нещо от някого
2.Той решава дали да ни го даде или не
3.Ако отговорът е “НЕ”, по някаква причина, той би трябвало да върне отрицателен отговор или въобще да не отговори
4.Ако отговорът е “Да”, той би трябвало в момента на отговора да даде желаната информация или да го направи по-късно.
Нека сега да сложим и другия основен елемент за да имаме уеб- услуга – Интернет.
Какво е нужно, за да ползваме една уеб-услуга?
Разбира се, че първо е нужно да имаме Интернет или интранет, в който комуникацията да стада по HTTP.
Малко теория
Другoтo, което ни е нужно е да имаме доставчик на услуги. За да се избегне хаоса в предлагането на услуги, има създадени спецификации и протоколи за това. Най-известният за това е SOAP, на чиято спецификация няма да се спирам сега, но той може да бъде онзи ‘приятел’, когото можем да помолим да ни извърши услугата и да направи нещо за нас.
Пример
Може би най-известния пример за уеб-услуги това, е когато поискате информация за времето по пощенския код, тя да ви бъде доставена или, ако желаете да направите плащане, да можете да го направите или ако желаете да проверите цената на една книга да имате възможността да го направите.
Протокола по който се доставят услугите, може да бъде имплементиран на почти всеки програмен език, което пък ви дава възможността да използвате функционалности, които вие не можете да разработите. Няма как да направите система за познаване на времето и на температурите, нали? Други вече са го направили, защото разполагат с апаратура за измерване и с лаборатории в които работят специалисти и са решили да ви дадат възможност да използвате тази информация под формата на уеб услуги.
Искате да си направите карта за пазаруване и да приемате плащане? Чудесно! Можете отново да използвате такива уеб-услуги, които да ви помогнат с това и да направят уеб-сайта ви по-посещаем и по-лесен за поддръжка.
Разбира се, че можете, ако имате познанията и възможностите да предлагате и вие уеб-услуги, които другите да използват. Спомянм си, че преди 2 години предлагахме една такава услуга, която при подадено име на домейн, връщаше цялата налична информация за него.
При малко повече желание, можете да продавате полезни услуги и да печелите пари от уменията си и от нуждите на тези, които ще ви ‘молят’ за тях.
Микроформатите: Работа и резюме.
Новите тенденции в уеб се основават на полезността и на идеята за преизползване на информацията. Микроформатите са опит за преизползване на информацията публикувана в Уеб, така, че неизползваемата част на тази информация да бъде достъпна през стандартен интерфейс. Това е част от семантичния подход за търсене на информация, но с правила определени от издателя на информацията.
Може би звучи малко сложно, но това всъщност е една проста концепция, появила се в близкото минало. Както знаем, търсещите машини минават през нашия сайт, филтрират информацията и вземат частта, която им е нужна. Всяка машина си има своя собствена логика и начин на намиране на информацията.
От друга страна всеки уеб-човек, публикува информация в Интернет, която в по-голямата си част е HTML.
Идеята на микроформатите, че този HTML, може да носи много повече информация, която няма да пречи на визуализацията, но ще носи ценното послание, какво е това което се публикува.
Да речем, ако имаме резюме с което искаме да си търсим работа и за да изпълним това го публикуваме на сайта си. Търсачката минава, събира информация и когато някой потърси нещо, което ние искаме да работим, се появяват много резултати, базирани на текстово търсене.
А дали …
Какво, обаче би било, ако можехме да търсим следното в Интернет:
“Търся Business developer с 3 години опит и завършил русенски университет”
Това, да знаете от сега, няма да върне нищо в моментното съсътояние на нещата с търсене в уеб. Добрата новина е, че се работи това да се случи, именно с микроформатите.
Как точно
Когато искате да попълните резюмето си, вие можете да укажете със специални символи, че това е позицията, която искате да работите, да изброите работодателите си, отново със специални елементи, да посочите какво умеете и какво бихте желали да научите, да посочите сертификатите си и т.н
Във външния вид на резюмето ви няма да се промени нищо, но вие ще сте посочили, че именно Business developer е позицията която желаете и това е част от вашето резюме.
Следващият етап е търсещите мащини да могат да да разпознават тази информация или да се създадат сайтове, събиращи такава информация.
Схема
Нека да направим една малка схема на тази логика, която да демонстрира една такава система. Това е и идея за един стартъп, които с малко вложени услилия, може да направи много пари, ако построи такава машина у нас:
- Потребителя изгражда резюмето си, били то на ръка или с помощта на специален скрипт, които слага съответните тагове на микроформата hresume
- Когато потребителя е готов се изпраща ping то сайт, който поддържа такива резюмета или се чака да мине машина за търсене, която да прочете информацията
- Потребителят е в базата данни, вече с данните, които сам е въвел.
- Всеки може да търси през уеб интерфейса на този сайт.
Направата на такъв сайт би била удачна в това, че информацията за нашето резюме се контролира от сайта на потребителя. Примерно аз съм си направил резюме и веднага след промяната тя се отразява и на сайта предлагащ търсене по определени критерии.
Ако се интересувате от техническото приложение на тези теории, можете да прочетете спецификацията, тук и да видите една услуга, която ви предлага да си направите резюме, напълно съвместимо с този микроформат и да го сложите на сайта си. Вижте и реализиран пример за такава схема. Можете да създадете резюме, да си го запазите и да уведомите сайта, че то вече съществува.
Изводи
Ако към момента, напълните цялото си резюме с желаната позиция, например, посочения от мен Business developer, е много вероятно търсачката да ви намери при нейното текстово търсене. След приложението на микроформатите, ще може само с един ред, това да стане видно на търсещия точно такава информация. Правилно, лесно изпълнимо и начин за навлизане на пазара на такива услуги.
След като сайта разполага с информацията, той лесно може да я визуализира, категоризира и да я представи по един чудесен и ползваем начин на посетителите си и още по-добре … да изкара много пари.
Качеството преди всичко или …? (Списание 2.0)
От време на време си купувам списания или вестник. В офиса точно зад мене има една голяма купчина списания по всякакви теми:
Наличието на тоалетната хартия под тях не е случайно. Замисляли сте се за какво използвате списанията. В началото на годината давате 100 лева за абонамент и край, започвате да получавате безмислена поредица от странно миришеща хартия с реклами и блудкаво написани статии.
На мен не ми трябват такива.
Странното е, че повечето статии са преводни или списанието се е ‘мърчандайзнало’ с някой гигант и превежда на поразия. Безмислено съдържание направено да продава реклами. Е, разбира се от време на време има и добри попадения, но пък трябва да сте късметлия за да го намерите в страниците и в падащите брошури и странния тип разположение на материалите.
Щом има клиенти …
За всеки влак си има пътници, както и за всяко списание си има читатели. Но, какво става, когато се появи влакът – стрела. Нама ли хората да минат на него – защото е по-удобно, по-полезно , защото е бързо и по-приятно. Аз бих предпочел да пътувам 3 часа сред уют отколкото 10 часа в раздрънкания влак. А какво ще се случи, ако през тези 3 часа, аз мога и да гледам любимия си филм, ама само за мене, ехххх.
Какво аз искам от едно списание?
- Да ми доставя ценна информация, където другаде не мога да прочета и която е полезна (!!!) за бизнеса ми или за мене като професионалист или човек
- Да ми подсказва проблемите, които мога да имам в моята сфера и да ми помага да ги реша.
- Да ми дава възможност за комуникация с авторите на материалите, ако искам да ми помогнат. Авторите да са специалисти, а не преводачи на чуждо съдържание.
- Да мога да си поръчам материал само за мене с мой проблем и мое решение, което да реша дали искам да споделя с другите.
- Да мога да гледам видео и да слушам аудио, а не само да прелиствам страници или да чета файлове.
Ето при такива условия, аз бих си платил билета за влака стрела и с кеф бих си спестил времето и бих се возил удобно. С удоволствие ще отделя и 3 часа да прочета списанието, защото ЗНАМ, че там ще намеря това което търся и дори понякога и идея да си нямам, че може нещо да ми е полезно.
Искам специализирано издание за бизнеса и за Интернет. Искам модерен подход към клиента, искам и нови технологии. Стига с този Гутенберг, дайте ми свобода, технология и информация.
Решение
Много искам нали? За това реших да започна инициирането на едно такова списание, което в интерес на истината вече е в доста развита фаза. До края на следващия месец, ще можете да получите брой 0 (пилотен) на изданието, наречено „Business Web“.
Очаквайте скоро и сайта му с повече информация за абонамент и за начина по който всеки може да поръча материал и да има списание само за него. Да, свой собствен брой със насоките, които вие зададете. Какво по-хубаво от това.
В първия брой ще се спрем на следните теми:
-
Какво е Community Management и как да го използваме за да подобрим работата ни с клиентите
- Какво е нужно за да работи една малка офис-мрежа. Компютрите са една началото
- Теория на социалните мрежи. Защо повече компании пускат свои социални мрежи?
- Serious games. Kак да оценим персонала си и как да работим с него и как да определяме и решаваме проблемите
- NFC – технология и примери за идеите на бъдещето. Дали безконтактната комуникация е бъдещето
A вие какво искате да има? Дайте предложения за теми и проблеми?
Искате ли повече информация?
Ако желаете да бъдете уведомени, когато уеб-сайта на „Business Web“ излезе, моля запишете се от тук. Записването не ви ангажира с нищо.
Малко теория на социалните мрежи
Много хора възприемат социалните мрежи като име за FaceBook или Linkedin услуги, но реално погледнато понятието бърка много по-дълбото и кат отеория и като практика.
Понятие
Нека да видим какво казва wikipedia за понятието:
„Социалната мрежа е социална структура от възли (представляващи предимно отделни хора или организации), свързани по специфични типове възли като идеи, виждания, финансови облаги, приятелство, традиции, хипервръзки и други.
В нейната най-проста форма социалната мрежа представлява карта на връзките между всички релативни възли, които са изучавани. Тези концепции обикновено се представят чрез социална мрежова диаграма, където възлите са точки, а връзките са линии.“
Теория
Намирането на връзка между два или повече обекта, винаги е била трудната част в планирането на поведенческия модел на дадена част от определена логика.
Ако имаме човек, който познава друг човек, можем да кажем, че той се отнася към първия с определено отношение, това е ниво едно на поведенчески модел
Aко същия човек, има отношение към друг човек или обект, то може да се предположи, че вероятността обект1 и обект 3 косвено да се познават, което дава предпоставки да се следи и неговия поведенчески модел, за да бъде използван в анализа. Това отново е първо ниво:
Ако разполагаме с повече данни, можем добре да знаем връзката между елементите и да можем да определим възлите на отговорност между отделните елементи. Можем да имаме информация, която да използваме в последствие за нещо друго.
Използването на повече от един вид информация за връзка на обект с обект или на група обекти с група обекти, може да се приеме като ниво 2, когато освен първичната информация се добавя и вторична такава.
Практика
На практика социалните мрежи изглеждат каталог за приятели и за запознанства. Влизаме в сайта регистрираме се и намираме приятелите си. Всъщност социалната мрежа в чистия и вид още не е дорасла и данните, които ние въвеждаме могат да бъдат показателни за равитието й. Социалната мрежа очаква от нас да въведем все повече информация за да може да се достигне ниво 2 из а да може да се определят връзките.
Обществените социални мрежи стигат само до свързване на познати и до използване на вторичната информация за облъчване с много целенасочена реклама. Нищо повече.
Използването на приьомите на проучване, обаче може да доведе до по-серизоно приложение. Не отдавна използвайки именно тях в Турция разкриха опасна нарко-мрежа,само следейки информации от стари дела на съда. Кой с кого е имал подозрение, че е говорил или че е работил. Дори недоказани обвинения, но съществуващи контакти помагат за разкриването на взаимовръзките в една мрежа.
Край
Е, не на социалните мрежи, а на този малък преглед на теорията на мрежите. Има си цяла наука и изписани са много книги за това, но аз в този блог ще продължа да пиша за някой аспекти, които биха могли да са интересни за уеб-хората.
Поведенческите модели могат да бъдат в помощ на полицията ни и използването на определени знания за социалната мрежа биха довели до по-голяма разкриваемост на престъпления, където това е възможност, жалко, че родните ‘спец-ченгета’ нямат такива способности …
Кой и защо краде от Интернет и как да не го прави?
Много станаха случаите, когато дадена печатна или он-лайн медия краде материали с позоваване на автора като Интернет. Нека да видим двата последни случая, които разбуниха отново диалога за това има ли лице Интеренет или там всичко е безнаказано:
Kой ‘цапна’ снимката на женския пазар? – Случай 1
Нека да направим сравнението, ето снимка на екрана на новината на News.bg:
и оригинала на Георги.
Дали успяхте да намерите съвпадението?
Опрадвания
Интересното, е че от News.bg излезли с аргумента, че никой не можел да докаже авторството на снимката и че в google images не пишело, че има някакви авторски права.
Искам да напомня, че по подразбиране всички снимки са със авторски права по нашето и чужди законодателства, а в Google това много добре си го пише, че всяка снимка, може да е обект на авторското право. Това, че не се познават законите не е причина за тяхното нарушаване.
Разбира се, че всяка снимка е собственост на автора, освен, ако не се е отказал от правата си, което Георги не е направил, защото под снимката пише „All images copyrighted 2002-2007 by george ivanov“, което крадците много добре са видели. Мястото на този спор е в съда, ако ощетеният иска да си търси правата по законния ред. Аз бих го направил
Случай 2 – Паста с маслини
Сутринта на 1 февруари в „Стандарт“ се появява ето този материал:
Хайде сега пак да видим оригинала, които се е появил доста по рано – тук
Дали има прилика? Естествено, не ставай смешен, би казал с гордост братовчеда Балки, но тук не става дума за гордост, а отново за права и за нарушаването им с презумцията, че в световната мрежа всичко е безплатно и свободно.
Ако потърсите, ще намерите още много примери и съдебни дела, дори и у нас за този феномен. Все още има водещи сайтове, които се позволяват нагло да крадат и съдържание и авторски материали, но справедливостта ще възтържествува и тук. Амин !
Още ..
Eто и още един случай и още един.
Как да не нарушаваме това?
Тъй като съм добричък, ще покажа на издателите в България ресурси, които могат да използват безплатно, стига да спазят лиценза им. Да има един специален лиценз, които позволява снимката да се използва безплатно и да се продава, само при условие, че се спомене автора й.
Този лиценз е част от богатата палитра на свободните лицензи на Creative Commons и предоставя легална възможност да визуализирате материала си с илюстрация или със снимка. Само, че този път не трябва да слагате Автор: Интернет, а името на автора на снимката.
Знам, че обяснявам като за малоумни, но по друг начин ще ме разберете ли?
Хайде сега да клинем на това линкче и да видим какви пейчици ще излязат.
За край на материала …
За чудесен завършек, пак от сайт на същата компания в която членува и news.bg се появяват често снимки със (c) Интернет:
Смешно е !