Днес гледам информация за изборите в Сандански. Там, както и на морето и в по-апетитните късчета на България изборите не минават без рекет, без бой, без купуване на гласове, без рекет, без бой.
Все повече хора взеха да ‘влизат’ в политиката. Не помня кой беше казал, че когато народа иска да влезе в политиката идва време за комунизъм и за онази революция, която толкова ще напомни на 1917 година и за Аврора.
Полицайчета, бизнесменчета, племенници на престъпници, дори разни субекти се решават да навлизат в политиката с една или друга цел.
Защо хората вярват на измислени неща. Ами, просто е, защото повечето хора, не знаят какво искат.
Един субект, казва „Ще изгоним турците и циганите“ и народа си вика „Ух, че хубаво, точно от това имам нужда“
Друг казва „Ще увеличим пенсиите“ и пенсионерите хукват да гласуват. Да увеличават ги, но след като инфлацията ги е изяла двукратно
Трети говорят глупости и неразбираеми неща за масите и те им вярват. Един дядо ми сподели „Щом не им разбирам, значи са умни и знаят какво правят“.
Когато имаш ясна цел, обаче, можеш ли да избираш на кой да вярваш. Наситихме се много години на всякакви обещания и все чакаме на всяка нова партия да бъде месията, който ще ни спаси. Е, няма да стане. Много ясно.
Ние сме хората, които трябва да се спасим. Сами!
Кой е виновен за положението в страната? Управляващите? Може би в малка степен.
Ако живеем тежко и все се оплакваме от инфлацията, от дупките, от това, че правилата не се спазват, от това, че намират заклани деца в дворовете или малолетни биват изнасилвани по брутален, от това, че ученици бият учители и обратно, тогава не са виновни управляващите, а сме виновни ние.
Най-лесно е да обвиниш друг, за това, че има катастрофи по пътищата вместо да намалиш скоростта и да не говориш по телефона. Да, простo се иска да спазваш правилата, а не да се правиш на тежкар.
Всичко е в нашите ръце и в нашите умове. Ние можем да го променим заедно, но само ако знаем какво искаме. Тогава вече ще знаем и за кого да гласуваме.
Макар и ‘всички да са маскари’, все ще се намери някой, който по волята на обществото да помогне в промяната.
Страх ли ни е
Българите сме пасивни. Ние чакаме, някой да дойде и да направи нещата които искаме да бъдат сторени, затова и прехвърляме вината по най-бързия начин – общината, правителството, ЕС, САЩ, Господ ….
Страх ли ни е от промяната? Страх ли ни е да застанем с това робско мислене на примиренци зад идеите си и да работим те да станат реалност за да може да живеем по-добре.
Всичко е в нашите ръце и в нашите умове. Ние можем да го променим заедно, но само ако знаем какво искаме и как да го отстояваме.
Докато сме такива, ‘които не рипат срещу ръжена’ ще го търпим на наш гръб, ще се оплакваме, а вечер ще се прибираме, ще пием по една ракия и ще псуваме Държавата, комшиите и живота си
