Ива Иванова: Г-н Радунчев, в момента проблемите за авторските права в интернет стават още по-актуални заради предприетите и предстоящите да се предприемат мерки в редица държави за ограничаване на достъпа на потребителите до „незаконно” съдържание в интернет. Как, според Вас, трябва да се променят международните правни норми, за да се постигне най-после решението на проблема с авторските права?
Йордан Радунчев: Правото на достъп до интернет е приравнено от ЕС към правото на достъп до образование. Няма начин законно да се ограничи. В едно домакинство, ако един от членовете му сваля защитени обекти и достъпът бъде спрян, всички са лишени от Интернет и следователно от достъп до институции. Това не е начин да се бори този проблем.
И.И.: Защо?
Й.Р.: Просто няма да мине. Във Франция опитват да го прокарат на второ четене, в Англия се обсъжда, но едва ли ще стане закон. Всъщност трябва да се предефинира самата система за авторско право – тя е правена за време без Интернет, не отразява действителността. Цялото законодателство за авторските и сродни права защитава не творците, какъвто е първоначалният смисъл на тези норми, а праводържателите – издателства, музикални компании. Необяснимо е как един творец би получил доход от продажбите си 70 години след смъртта си, както е възприето в повечето държави. Очевидно някой друг ще го инкасира. Според проучвания ако не излезете на печалба през първата година от издаването на албума си, няма да излезете на печалба изобщо. Разумен срок за защита на комерсиално разпространение на съдържание би бил пет години. Както в момента са уредени, законите са смислени и приложими, ако изключим Интернет от действителността. Интересът на един автор да сключи договор с компания се състои в осигуряване на разпространение за творбите му. Възползвайки се от възможностите на Интернет той не се нуждае от звукозаписна компания, за да достигне до почитателите си. И да не забравяме, че интернет е само медия. Ограничаването на достъпа до него би било равностойно на забрана на машините, защото могат да произвеждат оръжия. Не бива да обвиняваме Интернет за последствията от неадекватните закони. Ако правовата база се промени, за да обхване Интернет по приемлив начин (без ограничаване на достъпа), ще продължим естественото си развитие напред.
И.И.: Какво е необходимо да се направи?
Й.Р.: Трябва да се ограмотят творците за възможностите, които им предлага Интернет, и защо в момента системата не работи за тях. От продаден албум един творец взима два лева, а звукозаписната компания – десет пъти повече. Пречи се и на разпространението на творчеството им, защото компанията продава само това, което й носи печалба. Законите също се диктуват от нея. Водят се дела срещу Интернет потребители за сваляне на защитено съдържание. В медиите се тръби, че е ограбен творец. В документите по делата никъде не се говори за това, колко е ощетен творецът – посочено е какви са загубите на компаниите. Отговорът на въпроса каква част от сумите за които претендират би получил твореца ще разкрие реалното положение на нещата.
И.И.: И все пак, може да се намери решение на проблема?
Й.Р.: Разбира се, действащи модели има и в момента. Например онлайн магазина за музика на Apple. Въпреки че не е напълно свободно достъпен, тъй като е ограничен до устройствата на фирмата.
И.И.: Но много от тези услуги не са достъпни от България…
Й.Р.: Това е част проблема и проблема с патентите. Друга алтернатива е You Tube. Творци придобиват световна известност защото клиповете им са свободно достъпни там. В САЩ първият закон за защита на авторските права, е изисквал само споменаване на автора на творбата. Не е ставало дума за приход от творбата. В момента има призиви срокът на изключителните права над творбата от 70 години след смъртта на автора да се увеличи двойно!
И.И.: В платформата на Българската пиратска партия е обявена идеята за „свободен и независим обмен на информация”. Какво разбирате под това?
Й.Р.: Това е фундаментално право. Хората не трябва да се притесняват какво казват, какво правят и каква информация обменят в Интернет. Ако затворим границите с китайски стени и прекратим преминаването през тях, може и да спрем трафика на наркотици, но на каква цена? Не искаме това да става в Интернет. Да, той се използва от криминални елементи, но това не е негова „вина”. Детската порнография, като най-фрапиращ пример, се случва извън Интернет – тя се разпространява в него. Няма да я спрем, акоспрем Интернет – нея я е имало и преди него, обмен на музика също. Ограничаването на достъпа до Интернет е срещу интереса на Обществото.
И.И: За да бъде ясно, против защитата на авторското право в интернет ли сте?
Й.Р.: Не! Против злоупотребата с авторски права сме. Авторите трябва да бъдат възмездени. Техните интереси трябва да бъдат защитени, но реално и пълно. Действащите закони ощетяват както творците, така и потребителите. Печеливши са компаниите, които се хранят от тези закони.
И.И.: Защо трябва да бъдат отхвърлени патентите и по какъв начин?
Й.Р.: Най-фрапиращият пример са патентите във фармацевтиката. С патентите корпорациите възпрепятстват конкуренцията и лишават понякога цели слоеве от населението, цели континенти от животоспасяващо лечение. Обичайна практика при високотехнологичните компании е да се патентоват технологии с цел да се спре конкуренцията – тези технологии не се разработват и никога не влизат в обръщение, целта е да не се позволи на други компании да излязат с продукт на тези технологии. Първоначалната идея на патента, е била да насърчава научните разработки, да се осигурява средства. Днес резултатът е обратен – патентите се използват за спъване на развитието. Компании, които държат хиляди патенти, а реализират една много малка част от тях, ефективно препятстват работата на учените от цял свят, лишавайки ги от достъп до тези технологии. Има механизми насърчаващи разработката, без да се използват патенти: държавата може да се включи с дотиране, могат да се образуват публични дружества, фондации с нестопанска цел, да се предвидят данъчни облекчения за компаниите върху средства за научна работа.
И.И.: Какви конкретни проблеми си поставяте да разрешите в България?
Й.Р.: Трябва да се ограмоти обществото за ситуацията с авторските права и патентите. Хората чуват само едната страна и са склонни да й вярват поради не информираност. В момента едва ли не всеки у нас е престъпник. Трябва да се декриминализира споделянето на информация. Да се прави разлика между комерсиална употреба на произведение и употреба за лични нужди. Факт е, че хората, които свалят музика от интернет, след това са 90% от хората, които си я купуват. Трябва да се осветли и намесата на държавата в личното пространство. Държавата не бива да гледа на гражданите си като на престъпници. Законът за електронни съобщения задължава доставчиците на интернет услуги и мобилните оператори да пазят информация за това какво правите в интернет, с кого комуникирате. Съдии от СГС изразяват лично мнение, че информацията, която се събира по ЗЕС, не представлява специално разузнавателно средство и следователно не е необходимо специално разрешение за достъп до нея. Това е страшно, тези органи дават разрешението и трябва да контролират използването й. Информация трябва да се събира тогава, когато вече сте разследван. Нуждата от тази информация се оправдава с борбата с престъпността разчита се, че обществото е готово да жертва свободата си за сигурността си. Обаче, както знаем, който жертва свободата си за някаква предполагаема сигурност, накрая губи и двете. Ние ще бъдем гласът на здравия разум, който стои на пътя на такива крайни мерки и гарантира приемането им във форма, в която да са защитени максимално правата гражданите. Трите ни цели са промяна на законодателството за авторските и сродни права, отмяна на законодателството за патентите, ограничаване намесата на държавата в частното пространство и живота на гражданите. Нямаме икономическа или управленска програма. Нашата цел не е да управляваме, а да влияем на законодателния процес в полза на тези цели.
И.И.: Какво е влиянието на пиратските партии в Европа и имат ли те постигнати конкретни резултати?
Й.Р.: Влизането на депутат от Шведската пиратска партия в Европейския парламент е добър резултат. В Швеция Пиратската партия стигна до положение на трета политическа сила. Там вече е невъзможно да се приеме закон в ущърб на гражданските права. С явяването си на избори, те принудиха зелените и леви партии да променят становището си по много въпроси. В Германия Пиратската партия взе 2% от гласовете.
