Browsing category: Цифрова свобода

Тък, като темата ще става много актуална в следващите години, ето какво ни чака.

Как ще се издават новите документи за самоличност:

• 1. Ще има специални стаи, наречени „биометрични станции“, в които ще се „снима“ всеки един от нас. Стандартната снимка на лицето, което правихме във всяко едно студио, вече ще бъде заменена с малко по-подробни данни. Лицевото разпознаване ще определя различни черти на лицето като разстояние между очите, нос, уста, уши. Измерването ще бъде цифрово кодирано и съхранено върху електронен чип, подсигурен в страница на паспорта.

• 2. След като бъдете „заснети“, ще се наложи да минете през специална мащина, която да вземе пръстовите ви отпечатъци, за да ги приложат към досието ви в МВР.

• 3. След това, информацията се разпечатва, вие я подписвате и след определен срок, имате нов документ за самоличност със чип. В чипа се кодират всички данни и пръстовите отпечатъци и „не може да се фалшифицира“.

Интересната част, след като биваме заснемани, като опитни прасенца, е че достъп до системата с личните данни ще имат само „оторизирани служители“ на МВР, което ще „гарантира“ конфиденциалността на криптираната информация.

Защита

Според закона за защита на личните данни,

Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

По силата на този закон, биометричните данни (отпечатъци и лицевото разпознаване) могат да бъдат класифицирани като лични данни. От там следва, че за да ги обработва МВР, трябва да бъде администратор на лични данни, а той не е, следователно МВР няма право да „събира, съхранява и използва“ данните. МВР, разбира, се разчита на ключовата фраза в закона за МВР, че

“за изпълнение на задачите и дейностите по този закон основните структури по чл. 9 могат да събират и лични данни.”

и референцията в закона за защита на лични данни:

ЗЗЛД се прилага и за обработването на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство, доколкото в специален закон не е предвидено друго

Проблемът, е че МВР е една черна кутия и ние не знаем какво става с нашите данни, защото не е предвиден контрол върху съхранението и използването им. Даваме им нещо и не знаем как и защо го използват, но все пак само „оторизирани служители“ на МВР. Какви са тези „оторизирани служители“, никой не смее да предвиди.

Вчера плъзна новината, че в Софийския университет, ще се сложат камери и ще се влиза само със специални магнитни арти, които освен за вход ще служат и за … контрол на преподавателите и вероятно на студентите. Също вчера дойде и новината, че КАТ иска да се сложат камери на няколко кръстовища по пътя, където стават много катастрофи …

Също вчера дойде и новината, че САМО 1 престъпление е разкрито в ЛОНДОН, с помощта на над 1000 камери за наблюдение, инсталирани в британската столица, която е една от най-технологично накичените със камери.

Аз напълно съм съм съгласен с мнението на Васил, тук:

Много се пише по темата, че слагат охранителни камери в СУ. Бих казал, че това би била поредната причина да не искам да имам каквото и да било общо с тоя университет. Мисля, че на всички е ясно как това е преточване на пари и че камерите ще се използват най-много да се трови живота на някой, а не с някаква реална цел (чиято полезност също би била под въпрос).

Друго интересно мнение е на Весо Колев:

В цялата тази постановка с предвиждания картов достъп, има един особено скандален момент (оставяме настрана публичния статус на Университета, който ще бъде нарушен). Как ви звучи на вътрешно заседание на университетската комисия по обществени поръчки, да присъства лицето Николай Недялков, което е заинтересована от спечелването на търга страна (всъчщност цялата идея за подобно нещо е реално негова). Как ви звучи и факта, че това лице да участва в дискусията по изготвяне на заданието?

Нито един човек от направлението по управление на мрежи в СУ не желае да има нищо общо с тази система – да я управлява който иска или да се управлява сама – за нея бе дадено напълно отрицателно мнение, с което ректорското ръководство изобщо не се съобрази. Нещо повече, самата мрежа за картов достъп се предвижда да използва локалната етернет мрежа на Университета, което е компрометиращ момент. Правете си изводите сами… Лудостите обаче не свършват до тук – искат се високоскоростни камери, които да заснемали бягащи хора, защото можело да не им бъдат видяни лицата. Накрая може би трябва да закупят камери с 16-битови матрици за цветове, защото така ще се заснеме най-добре татуировката на члена на пикаещия накриво в тоалетната (нарушител на хигиенните норми).

Мнението е от блога на Пейо

Добрата новина идва, обаче от икономическата криза, която, както се оказва, не дава пари на СУ за тази супер-мупер система за страшно много пари, коят още се използва, според думите на ректора, да не влизат случайни хора в …университета

Много ми се иска, студентите да реагират адекватно, ама много ми се иска.

Активизъм

Ако искате, можете да се включите в тази група, която има за цел да изпработи протестно писмо, което да се прати до ръководството на СУ. Да се надяваме, че студентските съвети и организации няма да оставят това така.

Включете се и в европейския ден против наблюдението на 12 септември

Няколко нови и интересни неща се случиха миналата седмица и ще видим развитието им през тази:

– МВР официално обяви, че е разполагало, което беше публична тайна с терминали, чрез които има пряк достъп до данните за телефонните разговори на всеки , използващ мобилен телефон.

– МВР официално поиска, парламента да им разреши да ги използва, защото досега, уж, не били можели да ги използват. От тук, нататък, МВР, официално ще може да следи кой с кого говори и къде се намира без причина. Оставало, според министър Цветков, изискването за съдебна заповед. Тогава, защо ви е терминал за достъп. Как точно информацията от този източник, може да се класифицира и да отговаря по закона за СРС, което е изискване към тези данни, заложени в ЗЕС.

– За един месец, МВР е поискало над 400 разпечатки от мобилните оператори, по сега действащия закон за електронните съобщения, за тежки престъпления, което в мен буди едно голямо недоумение. За месец, са станали над 400 тежки престъпления, хм …. Според мен са станали някакви други престъпления, за който МВР са поискали от операторите да им бъде дадена информация (както досега), но операторите на основание на промените в ЗЕС, просто са ги отсвирили.

Какво ще стане тази седмица:
– Очаква се искането на МВР министъра, да стигне в парламента

Някой мисли
МВР отново иска безконтролен достъп до нашите данни от мобилната комуникация. Никой не може да контролира достъпа на МВР до системата с която разполага и към която има наети линии. Всеки служител на МВР, който има достъп, може да влезе, да направи заявка и да получи информацията веднага, без да е нужна заповед или някаква конкретна причина.

А защо се променя закона? За да се случи каквото и досега в новото управление – шум за нищо. Да се вдигне малко прах, хората да се почувстват спокойни, а всъщност птоблемите да останат и да се задълбочат. Този пък пак ли ще го позволим?

Прочетете и това
Ето и един чудесен материал от Делян, в който се обхваща и малко предистория.
Коритаров също дава своя коментар

Тази година София, отново ще се включи в протеста „Свобода, а не страх“. Както споменах и миналата година по същото време, има нещо гнило в Европа, че и у нас.

Всички помним, какво се случи с т.нар Наредба за подслушване на Интернет, за което в този блог съм писал толкова много. Всички си спомняме какво става с телеком пакета и с оттеглянето подкрепата на на Евро-комисията на най-важното за гражданите членче, за защита на правата.

Манията за наблюдение и подслушване нараства. Наблюдението се увеличава особено много на работното място. Служителите са наблюдавани в работната им среда, а понякога дори и личният им живот не е пощаден. В същото време държавните институции не пропускат възможността да ни регистрират и наблюдават.

Без значение какво правим, на кого се обаждаме, къде ходим, с кого сме приятели, какви са интересите ни, в кои групи участваме – „Големият брат” правителството и „малките братя” от бизнеса знаят всичко това с все повече подробности. Произтичащата липса на поверителност застрашава нашето общество.

Хора, които постоянно усещат, че ги наблюдават и следят, губят желание да се борят независимо и смело за правата си и за едно справедливо общество.

Затова, отново и тази година голямо движение от организации ви приканваме да излезем на денят за действие 12 септември и да покажем, че ние сме тези, които ще формират политиките за гражданите – защото сме самите граждани.

Ние не искаме да бъдем наблюдавани постоянно, не искаме дори на работните места да бъдет под постоянен контрол, не искаме да се създават все повече бази данни с лична информация и не искаме да се нарушава нашето лично пространство.

ВИЖТЕ ОТ ТУК ИСКАНИЯТА, ПРИЗИВА ЗА УЧАСТИЕ, КАКТО И КАК МОЖЕТЕ ДА УЧАСТВАТЕ.

МОЛЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПА, КАТО СЛОЖИТЕ БАНЕР ИЛИ ПИШЕТЕ ЗА ТОВА В СВОЯ САЙТ, БЛОГ ИЛИ ДРУГА МЕДИЯ.

Свобода, а не страх 2008.

Вижте от тук, как премина събитието през 2008 година

Версия на МВР:

Ще създадем действаща група, която ще работи по всички належащи законодателни промени, заяви Цветанов. Като пример посочи проблема с разпечатките от мобилни телефони – няма текст, който да задължава мобилните оператори да предоставят тази информация в кратки срокове. А времето в такива случаи е решаващо за успеха на разследването. Идеята е след получаването на разрешение от съдия процедурата да се поема от специализираните звена в МВР, които чисто оперативно ще я извършват много-по-бързо и качествено. Промяната ще бъде предложена като законодателна инициатива на министерството на заседание на МС. Министърът изрази надежда в края на август тя да бъде внесена в Народното събрание.Съществуващият контрол върху специалните разузнавателни средства не оставя никакви съмнения за злоупотреби, подчерта вътрешният министър. Той съобщи още, че ще предложи на премиера да бъде създадена работна група от представители на юридическите отдели на МВР и ДАНС, за да започне изчистването на профила и да отпаднат дублиращите функции, които има днес. За мен най-добрият вариант е, че като министър на вътрешните работи получавам подкрепата на премиера и мисля, че можем и с политическата воля да постигнем по-добри резултати от работата на МВР – декларира Цветанов.

Едва една седмица след встъпването си в длъжност новия мнинистър на МВР, даде изявление, подходящо за предшествениците му:

Според News.bg:

Относно разпечатките от мобилните телефони Цветанов се обяви за промени в закона за електронните съобщения, като предлаганите промени от ГЕРБ според него ще могат да влязат в Народното събрание в края на август.

В момента първо се иска разрешение от съдия, след което се иска разрешение от мобилния оператор за разпечатка. Това трябва да се промени, смята Цветанов.

Спомням си как в Сеизмограф по Бтв, когато срещу мене беше предната власт, Цветанов имаше обратна позиция, че трябва да има заповед за разпечатките и т.н, но явно нещата се обръщат.

Преди малко ми се обади Иван Бедров, да ме пита за мнение и спомена, че нещата не са чак токова нагли, както предното управление, но още чакам детайли за предложението на ГЕРБ, което ще трябва първо да мине през новата комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения.

Знаете, че точно преди да свърши мандата на предното народно събрание в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се е получило предложение от МВР, за което Минчо спасов, коментира така:

Там подробно се мотивирало как изискването за съдебно разрешение при ползването на телефонни разпечатки и интернет трафик спъвало работата на МВР и затова разкриваемостта на престъпленията куцала. Нищо ново под слънцето- същите мотиви, които пречеха на кривата ракета да лети в космоса бяха изтъкнати при дебата за чл. 251 от ЗЕС. Но има нов много интересен нщанс: МОТИВИТЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА СА С ГРИФ ‘СЕКРЕТНО’.
Втори мандат в парламента не бях виждал засекретен законопроект. Но може би аз не съм достатъчно опитен и не знам такава парламентарна практика.
Може би тя прикрива не някаква държавна тайна, а срама, че отново се повдига въпрос за нарушаването на елементарни човешки права- битка, която загубиха, но очевидно искат реванш.

Категорично становище е изразено и в доклада на Омбудсмана на Република България, в който се посочва, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Конституцията на Република България се отнася както за интернет комуникациите, така и за така наречените “разпечатки” за проведени телефонни разговори, които не следва да се предоставят на Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност, без да е спазен общия ред за работа със специални разузнавателни средства.

Aнализ на ситуацията
Докато не се видят промените предложени от МВР, не може реално да се коментира, но фактът, че ще се иска да се гласува промяна през народното събрание, а не това да се определни с наредба, защото тък става дума само за срок на действие на мобилния оператор, ме навежда на мисълта, че ще се пробва и да се направи и друга промяна, но бъдещето ще покаже … Всъщност няма да чакаме да го показва, а ще се опитаме да го променим, но затова по-нататък.

Ако цитираме отново МВР:

..Идеята е след получаването на разрешение от съдия процедурата да се поема от специализираните звена в МВР, които чисто оперативно ще я извършват много-по-бързо и качествено.

– Това може да значи само едно. След разрешение на съдия мобилния оператор да предостави достъп до системата си на МВР. може би ще се въведе пасивния терминал, а може би не…

Бившият вътрешен министър, Михаил Миков, се очаква да влезе в състава на комисията по вътрешна сигурност, чийто основен ресор, ще бъде и промяната в Закона за електронните съобщения в частта й за използване на данни от Интернет и мобилни телефони, плюс още няколко ‘интересни’ законови актове.

Ще е интересна борба !

История

В края на септември Европейския Парламент гласува на първо четене промени в серия от директиви, наречени телеком пакет, а именно:

2002/19/EC (‘the Access Directive’);
2002/20/EC (‘the Authorisation Directive’);
2002/21/EC (‘the Framework Directive’);
2002/22/EC (‘the Universal Service Directive’);
2002/58/EC (‘the Eprivacy Directive’).

Основната идея на тези директиви е да работят за подобряване на услугите в името на гражданите на ЕС, да правят живота им по-лесен и да ги защитават, като въвеждане на номер 112 и възможността за прехвърляне на номер от един оператор на друг,

Част от предложените промени засягат и Интернет като среда и като начин за работа. Много от тях, предвиждат тотално нарушаване на човешките права и на законовите традиции в Европа, като:

* – Забавяне на определени технологии или спирането им изцяло, за да се предотврати “нарушаване на интелектуалните права”, което директно означава нарушаване на неутралитета на мрежата и нарушаване на работата на компаниите работещи с тях, както и на хората ползващи ги ежедневно. Започва се контрол върху технология и върху преносна среда, с идеята че евентуално може да се случи ‘нарушаване на интелектуални права’.
* – Сътрудничеството между доставчиците на Интернет и издателите на съдържание, ще бъде засилено насила, за да може при филтрацията на трафика доставчикът да може да разбере това съдържание ‘законно ли е или не’ и дали може да се разпространи по Интернет.
* – Контрол от страна на доставчиците върху техните клиенти с цел следенето дали съдържанието което се изтегля от потребителя е ‘законно’ или не.
* – Всички потребители на Интернет ще бъдат задължени да поставят шпионски софтуер на компютъра си, които да следи за наличието на ‘незаконно’ съдържание на техните компютри.
* – Ако потребителят има такива ‘нарушения’, освен, че ще бъде преследван законно за действия които не са доказани от съд, но и достъпът му до Интернет ще бъде спрян.
* – Ще изместят преценката кое е законно и кое не от ръцете на правосъдието към кварталния ви доставчик на Интернет и ще смени правния статус на доставчика на Интернет, който за момента е само ‘преносна среда’

Това са само част от предложенията за промени, но те показват най-ясно опасностите за нарушаване на правата и на потребителите, и на бизнеса.

Първото гласуване
По време на първото гласуване ЕП успя да намери златната среда, в това и потребителите да бъдат със защитени права, и издателите на съдържание да бъдат доволни от клаузите в директивите, приемайки 2 предложения, които служат като защитна стена за правата на гражданите в Интернет, а именно:

Изменение 138 (Свенсон), прието от Парламента на пленарното му заседание на 24 септември, предвижда, че „не могат да се налагат каквито и да е ограничения върху основните права и свободи на крайните потребители без предварително решение от страна на съдебните органи, предимно в съответствие с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, освен ако обществената сигурност е застрашена; в този случай решението на съдебния орган може да се вземе впоследствие.”

и

Изменение 166 (Боно), което казва “Страните-членове ще осигурят, че всички ограничения на права на потребителите, свързани с достъп до съдържание, услуги и приложения, ако са необходими такива, ще бъдат въведени чрез подходящи мерки и в съгласие с принципите за пропорционалност, ефективност и разубедителност. Мерките няма да затрудняват развитието на информационното общество, защото ще са в съответствие с Директива 2000/31/EC и няма да нарушават основните права на гражданите, включително правото на неприкосновеност и правото на справедлив процес.”

Съвета на Европа
Както знаете, след първо гласуване в ЕП, Съвета трябваше да се произнесе по тази материя и тогава ние написахме едно отворено писмо с което искахме да обърнем внимание на проблема в много страни. На това заседание имаше добри новини и лоши такива. Лошите бяха, именно не подкрепата на горните предложения и не внасянето им за по-нататъшно обсъждане.

Франция
Междувременно Франция, която беше против предложенията още от самото начало и хвърли много усилия да ги спре и да лобира против тях, въведе един закон, който предвиждаше наказателна мярка „Спиране на Интернет до живот“ на провинен в престъпления срещу авторските и сроднитите права. Той беше отхвърлен на втората инстанция – Асамблеята

и така… финалното гласуване
От последното заседание на съвета на 27 ноември, много организации преводохме разговори с депутати и търсихме начин да вкараме тези предложения пак. От тогава насам, се появиха и много добри практики в тази област – като доклада Ламбринидис, които показваха, че ЕП започва да мисли в друга насока, а не в първоначалната за ограничаване на правата на хората в името на бизнес интереси.
Оказа се обаче, че е много трудно да се постигне това. В последните моменти временно се загуби подкрепата на групата на Зелените в ЕП, поради факта, че всички са в изборна кампания, но в крайна сметка с много хватки и от двете страни победата се очерта.

Всичко се решаваше в ЕП. А знаем какво ще се случи у нас, ако закона развърже ръцете на хората, които искат да подслушват Интернет – вече го видяхме в ЗЕС и петте опита за поправката му. Сега в този пакет, нещата са много по-страшни. Тук СТАВА ДУМА ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО ЗА КОМУНИКАЦИЯТА, а не само за трафичните данни.

Краят и началото
Защитната клауза се прие:

Разбира се, работата предстои от тук нататък. Сега отново следва Съвета, след това местното законодателство и т.н

Какво можете да направите за да защитите правата си?
Можете да се включите в „Електронна граница“ по много начини и да помагате със знанията и уменията си. Можете да се запознаете и с част от Интернет правта си, едното от което е , че ИМАТЕ ПРАВО ДА НЕ МЪЛЧИТЕ